Паметта на Катя Паскалева потъна в тръни 10 г. след кончината й

На 23-ти юли преди десет години България загуби не само великолепна актриса, а цяла школа, от която днешните хлапета, които се изживяват като звезди в новите сериали, могат да се учат безплатно. Въпреки бурените около годишнината от кончината на актрисата, нейните приятели не са я забравили. Едва ли звездата си е представяла, че след 10 години ще има социална мрежа Facebook, където ще бъде почитана. Това сториха съпругът на Блага Димитрова Йордан Василев, синдикалистът Пламен Даракчиев, актьорът иван Ласкин и още стотици приятели  на Паскалева, които са имаха възможността да се докоснат лично до душата й.

Звездата от филма „Козият рог” почина след дълго боледуване на 56 години. Най-известната й роля, с която актрисата проби в киното, беше Мария от филма на реж. Методи Андонов по „Диви разкази” на Николай Хайтов (1972 г.). „35 години от живота й бяха едно обричане на българския театър и на киното, посвещение на милиони зрители, които я обичаха и на които тя подари себе си”, пише през 2002 г. в съобщение по повод кончината й Съюзът на артистите в България. 

Тя започва актьорската си кариера като на шега. Влиза във ВИТИЗ без задължителната за това подготовка, при това от първия път. Казват, че лицето й не става за кино, а прави една от най-внушителните роли в българското кино - тази на Мария от филма „Козият рог”. Тя е от щастливките, които са имали късмета да работят с личности като Боян Дановски, Методи Андонов, Леон Даниел и Крикор Азарян. Имала е и късмета в едни от най-интересните години – в края на 60-те и началото на 70-те, да играе в прочутия тогава Пазарджишки театър, да бъде в компанията на известната група на пловдивските художници.

Катя Паскалева е родена в Петрич на 18 септември 1945 г., завършила е театралния институт (днешния НАТФИЗ) в класа на Методи Андонов, а нейни състуденти са били Стефан Данаилов, Илия Добрев, Стефан Мавродиев. Дебютира в киното през 1967 г. с малка роля в "Отклонение". Сред известните й главни роли са още Стефка във "Вилна зона" (1975 г., реж. Едуард Захариев), Лиза Стрезова в "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977 г., реж. Иван Ничев), Мария в "Спирка за непознати" (1989 г., реж. Иван Росенов), Милица в "Бедният Лука" (1979 г., реж. Яким Якимов). Редом с колежките си Невена Коканова, Емилия Радева, Милка Туйкова и Катя Чукова, тя игра и Станка в "Матриархат" (1977 г., реж. Людмил Кирков).

За да подготви моноспектакъла „Скитница” от Жан-Клод ван Итали, поставен на камерната сцена „Методи Андонов” в Сатиричния театър, преди няколко години тя излезе по софийските улици дегизирана като клошарка, а снимките й се появиха по първите страници на вестниците с най-невероятни заглавия, припомнят нейни почитатели. „С името й се свързват редица театрални и филмови роли. На сцената Катя изигра Йовковата Албена, Нина Заречная в "Чайка" от Чехов, Розалинда в "Както ви се харесва" от Шекспир, Жената в "Любовникът" от Пинтър.” 

Година преди смъртта си на въпрос „Има ли нещо, за което да съжалявате в живота си?” тя отговори: „Доста такива неща има, разбира се. Но най-напред винаги търся причината и вината в себе си. Имам обаче и едно тотално съжаление за своя живот. Че е преминал в условия, когато е трябвало да живея по предписания - говоря за системата, в която минаха 2/3 от живота ми. И по тази причина в мен не се е развило нито реално самочувствие, нито способност сама да владея нещата. Все още се усещам, че се озъртам, все още се хващам, че не вярвам в себе си. Има моменти, в които имам нужда някой да ми каже какво да правя - ето това са непоправимите поражения над природата ми, до известна степен осакатена от начина на живот, който бяхме принудени да водим”, разказва пред в. „Демокрация” актрисата.