Днес Томас Кент, президент на „Свободна Европа”, обяви, че радиото смята да възстанови българската редакция, която бе закрита преди 14 години. Faktor.bg разговаря с едни от емблематичните журналисти в радиото. Ето техния коментар:
Димитър Бочев:
„Аз съм последният динозавър, единственият от редакторския състав на радиото от редакцията в Мюнхен, който работи там от началото на 1975 г. Няколко десетилетия съм бил програмен редактор и завеждащ културната програма на радиото „Контакти”. Тази програма се превърна в трибуна на българския интелектуален елит в изгнание, а след 1990 и в трибуна на националния интелектуален елит. Тук са публикувани за първи път „Задочните репортажи” на Георги Марков, есета и коментари на Атанас Славов, Асен Игнатов, Стефан Попов, Христо Огнянов, а по-късно и на Тончо Жечеве, Михаил Неделчев, Димитър Коруджиев и др.
На фона на пълзящата реставрация на комунизма, на която ставаме свидетели особено през последните години, на фона на монополизирането на българския медиен пазар и на нарастващия дефицит на свободно слово, на фона на факта, че ни отреждат едно от последните места в света по свобода на словото, ние сме редом с Танганайка и Занзибар, възстановяването на българската програма на Радио „Свободна Европа” е повече от необходима. Наложително е да възкръсне! Ако не искаме да останем веднъж завинаги вън от целия цивилизован свят. И да се превърнем в информационни заложници на един безскрупулен олигарх. Новината за възстановяването на българската програма е все още твърде топла, но не е без значение кои ще бъдат хората, които ще дадат новата визия на „Свободна Европа”.
Калин Манолов:
„Идеята за възобновяване на българската и румънската секции на „Свободна Европа” е прекрасна, но и е доста закъсняла. Ако трябва да бъдем честни, тези редакции не трябваше да бъдат закривани. Членството ни в НАТО натежа тогава, защото то даваше някакви гаранции, че демокрацията в България и Румъния е победила, но се оказа, че не е така. Ние самите го знаехме тогава и се опитвахме в частни разговори да убедим хората, от които е зависело спирането на радиото, да не предприемат крайни действия. Вярвам, че възобновяването на българската програма ще се случи, а с нея ще се върне и качеството на българската журналистика. Екипът, който работеше в софийската реакция на „Свободна Европа” задаваше тона на обективната, честната и професионална журналистика в България, и ако това се постигне и от новия бъдещ екип на редакцията, ще бъде голям успех за свободата на словото. Ако трябва да търсим политическото измерение на това решение, то явно Американският конгрес е констатирал, че демократичните процеси тук са изкривени и забавени, и това налага възобновяването на програмата.”
Георги Коритаров:
„Макар и с едно закъснение от 14 години, решението за рестарт на емисиите на български език на Радио „Свободна Европа” е напълно оправдано. Парадоксалното е, че се стигна до закриването на българската и румънската секции, защото беше предвидимо, че преходът ще се окаже неустойчив, и без медиен коректив, какъвто беше „Свободна Европа”, сенчестите групировки, олигархията и проруската мафия ще вземат връх. Може би дори ако радиото не беше изобщо спирано, днес проблемите на България, а и на Румъния нямаше да изглеждат толкова драматично.
Но дори и в тази картина, и с аргументите, с които сега се взима решение за рестарт, са по-скоро доказателство, че настина трябва да има такъв коректив и такава независима платформа, защото, както се оказва, наистина в началото е словото, а словото на свободата и демокрацията, каквато трибуна беше „Свободна Европа”, нямат алтернатива.”
Екатерина Бончева:
„Свободна Европа” беше важна институция, през всичките години на съществуването си, затова възстановяването й днес заслужава подкрепа. Затварянето на българската програма беше огромна грешка, но осъзната сега от американския мениджмънт. Впрочем идеята за рестарт на радиото е и диагноза, за съжаление, за медийната и обществена среда в България днес. Но като журналист, работил в „Свободна Европа” и активен човек, възраждането на проекта сега ме кара да бъда много, много предпазлива. За сега се доверявам на публикуваната официална информация, но имената, които се спрягат като евентуални ръководители на радиото, както и някои лица, подписали преди време писмото, инициирало тази идея, силно ме смущават. Трябва да направим всичко възможно, от една страна, да подкрепим тази идея, но от друга страна - да не позволим проектът да се превърне в поредния параван, зад който да се разиграват и защитават поредните корпоративни интереси и схеми на бившите служби, както се случва неведнъж в България.”