„Белене“ разрови болката и в Пловдив

Един смислен разговор за времето на комунизма и жестоките тайни на изстрадали хора, минали през лагерите и стъргата на ДС и БКП

Христо Марков

Мащабното изследване за най-големия концлагер Белене на Борислав Скочев разтърси и гражданите на Пловдив в деня, в който преди 35 години Роналд Рейгън изрече знаменитата фраза „СССР е Империя на злото“.  Книгата „Концлагерът Белене 1949 - 1987 - Островът, който уби свободния човек“ продължи  огромния интерес от представянето в София. В Пловдив то премина като разговор – тих, задушевен, човешки, с много изплакана мъка и спомени, които те карат да ти настръхнат косите. Спомени на преминалите през преизподнята на ужаса, който сътвори БКП за близо половин век!

Много рядко съм се вълнувал толкова, когато трябва да представя книга, защото от страниците и говореха приятелите на баба и дядо като майор Страхинов, Лиляна Пиринчева, Асен Христофоров, д-р Грозев или неповторимия карловец Христо Колев-Анархиста!

Тук е мястото горещо да благодаря на скъпите ни гости: Президентът Петър Стоянов, Отец Паоло Кортези, Директорът на издателство „Сиела“ Захари Карабашлиев и разследващият журналист Христо Христов – все хора, които чудесно знаят жестоките ни тайни от близкото минало, изпитали са ги като семейни истории, които толкова дълго премълчавахме. На срещата присъстваха забележителни пловдивчани, преминали през стъргата на ДС и комунистическата партия: депутатът от Седмото Велико Народно събрание Лазар Дългърски, последният жив горянин Владимир Гошев от Куклен, водачката на СБНЛ в Пловдив Росица Николова, дъщерите на легионера Димитър Къркев Райна, на николапетковиста Румен Пенков Евдокия и още много други. Особено приятно бе присъствието на множество студенти от Пловдивския университет като Мехмед от Карлово и Ангел Станев от Пловдив, присъстваха дори ученици от пловдивските средни училища – все със спомените на дядовци и баби било от Белене, било от други поселища на Голямото Зло – комунизма.

Разбира се блестяха с отсъствието си представители на управляващите, кметове или съветници, на „дясната“ опозиция – било Нова република или Реформаторски блок, отсъстваха и представители на медиите, просто защото не става дума в книгата за плеймейтки или посещения в Холивуд на министри… И съвсем справедливо прозвучаха думите на бившия кмет Димитър Хаджипетров: „Пловдив никога не е губил битката с комунизма, в Пловдив губим битката с приспособленците от партиите…“, като присъда бяха думите на ученичката от гимназия „Патриарх Евтимий“: „Прадядо ми е лежал 12 години в Белене, но е оживял. Оставил е клетва в семейството – никой да не се занимава с политика, никой да не се доближава до комунист –бивш или настоящ“. Президентът Петър Стоянов, който никога не забрави откъде е тръгнал и винаги с радост се отзовава на поканите от Пловдив с тъга сподели: „Огромна е вината на българската интелигенция. Тя не направи нищо, за да се осмисли комунизма. Наскоро бях на гости на Лех Валенса в Гданск и там представиха филм за борбата в България , който започна с кадри от нашата кръгла маса. Поляците простичко ми казаха: „Ами това имаме за съпротивата в България…“.  Думите на тези хора прозвучаха като  присъда и разкаяние.

Всъщност вечерта в Пловдив се превърна в един от най-смислените разговори, в които съм участвал през последните години и недошлите на нея могат само да съжаляват. Но такава ни е съдбата, така изпаднахме в блатото на незнанието и користта. Емблематичен е примерът, който многократно давам, че такава книга като на Борислав Скочев не може никога да излезе в Пловдив /специална благодарност на изд. „Сиела“!/. Когато предложих една моя книга с разказ за съдбата на едно българско семейство тежко поразено от Народния съд, от издателство „Хермес“ в Пловдив просто ме попитаха колко пари ще им дам. Тава е нашата интелигенция, това е нашата културна политика! Нима не е достатъчно ?…

Остана призивът ми, който няма да спра да повтарям: Просто прочетете тази книга! На всяка цена! Усилието ще си струва – това е „Българската Библия – може да се чете многократно и с размисъл…“/изразът е на отец Паоло Кортези/.