Край на безкрайното четене по делото „КТБ“
С тях отпада практиката диспозитивът на обвинителния акт да бъде четен в съдебната зала, а в чл. 276, ал. 1 от НПК (виж новата разпоредба в карето) вече се регламентира, че съдебното следствие започва с доклад, в който председателят на състава посочва основанията за образуването на делото и предявените граждански искове.
С втората алинея на същия текст все пак се дава възможност на прокурора, на частния тъжител и на гражданския ищец да изложат обстоятелствата, включени в обвинението и предявените искове.
Най-драстичният пример за безкрайно четене на обвинителен акт, което на практика отлага с месеци същинското начало на процеса, е делото за източването на КТБ. То започна в спецсъда на 9 май 2018 г. с безпрецедентно четене на 5000 страници диспозитив на обвинителния акт, който иначе е над 11 000 страници. Вече са проведени над 20 заседания, но засега не е прочетена и 1/3 от диспозитива. Приблизителни изчисления показваха, че за изчитането на обвиненията ще са нужни около 80 заседания или поне още около година.
С обнародването на измененията в НПК в Държавен вестник обаче четенето трябва да бъде прекратено, обясниха специалисти по наказателен процес пред „Лекс“. Новото правило започва да се прилага веднага, а четенето на диспозитива на обвинителния акт по делото КТБ няма как да продължи, тъй като нормата, на която се основава, вече не съществува. Така обаче пред съдията докладчик по него се поставя задачата да изготви доклад, в който да синтезира 11 000 страници с обвинения.
И т.нар. „таен арест“ е в Държавен вестник
Една от най-дискутираните промени в НПК също вече е факт с обнародването на промените в Държавен вестник. Става дума за възможността уведомяването на конкретно лице за нечий арест да бъде отложеното с до 48 часа.
Окончателният вариант на чл. 63, ал. 9 от НПК, гласи: „Уведомяването по ал. 7 по отношение на конкретно лице може да се отложи за срок до 48 часа, когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство. Отлагането на това уведомяване се прилага с оглед на особените обстоятелства на всеки конкретен случай, като не надхвърля необходимото и не се основава само на вида или тежестта на извършеното престъпление“.
А текстът за непълнолетните (чл. 386, ал. 5 от НПК) придоби следният вид: „С цел да се защити най-добрият интерес на непълнолетния, уведомяването на конкретно лице по ал. 4 може да се отложи за срок до 24 часа, когато е налице неотложна необходимост, за да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство. Отлагането на това уведомяване се прилага с оглед на особените обстоятелства на всеки конкретен случай, като не надхвърля необходимото и не се основава само на вида или тежестта на извършеното престъпление. В този случай за задържането и за отлагане на уведомяването незабавно се уведомява Държавната агенция за закрила на детето“.
Решението за отложеното уведомяване ще се взема от прокурора, който изготвя постановление, което подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд. Той на свой ред го разглежда незабавно в закрито заседание и се произнася с определение.
След като президентът Румен Радев наложи вето върху тази разпоредба и преди парламентът да го обсъди, главният прокурор Сотир Цацаров призова депутатите да се абстрахират от спора между Народното събрание и президента, а да подходят разумно и да прецизират текста. Той посочи и какви, според него, трябва да са корекциите – роднините по възходяща и низходяща линия да бъдат изключени от кръга на лицата, за които има отложено уведомяване, както и да се посочат конкретните престъпления, за които да важи забавеното информиране за ареста. Като пример той даде тероризма, престъпленията, извършени от организирани престъпни групи и т.н.
Въпреки призива му, депутатите не коригираха разпоредбите и преодоляха ветото на президента.
До 10 години затвор за кражба на кола
От една до десет години затвор вече ще грози вече всеки, който открадне автомобил. Това предвиждат измененията в Наказателния кодекс, част от обнародвания днес в Държавен вестник законодателен пакет. С тях са предвидени по-високи санкции за кражба на моторно превозно средство (чл. 195, ал. 1 от НК) и за незаконно разпространение на акцизни стоки.
Приготовлението към кражба на МПС също ще се наказва – с лишаване от свобода до три години или пробация.
От чл. 346б от НК отпада възможността за налагане на алтернативното наказание „глоба“ в случаите на противозаконно проникване в чужд автомобил. Остава само наказанието лишаване от свобода до три години.
Затвор вече ще грози всеки, който разпространява или държи акцизни стоки без бандерол в немаловажни случаи, е друга промяна в НК (чл. 234, ал. 1).
В същия текст се създава нова ал. 2, която вече гласи: „Който произвежда или държи с цел разпространение алкохол, алкохолни напитки или тютюневи изделия без надлежно разрешително, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7“.
А който в нарушение на закона изготвя, държи или укрива предмети, материали или оръдия, както и технически съоръжения, за които знае или предполага, че са предназначени или послужили за изграждане на съоръжения за производство на алкохол, алкохолни напитки или тютюневи изделия може да бъде наказан с до три години затвор.
Що е то пряка и непряка облага
В Наказателния кодекс вече има и нова уредба за отнемането в полза на държавата придобитото от престъплението. Чл. 53, ал. 2, б. „б“ вече се предвижда, че се конфискуват „пряката и/или косвена облага, придобити чрез престъплението, ако не подлежат на връщане или възстановяване“. А когато облагата липсва или е отчуждена, се присъжда нейната равностойност.
Дадени са и определения що е то пряка и косвена облага. „Пряка облага е всяка икономическа полза, настъпила като непосредствена последица от престъплението“, се казва в чл. 53, ал. 3, т. 1 от НК. Косвената облага пък е дефинирана като „всяка икономическа полза, настъпила в резултат на разпореждане с пряката облага, както и всяко имущество, получено в резултат на последващо пълно или частично преобразуване на пряка облага, включително, когато е била смесена с имущество, придобито от законни източници; на отнемане подлежи имуществото до стойността на включената пряка облага заедно с настъпилите увеличения на имуществото, ако са пряко свързани с разпореждането или преобразуването на пряката облага и включването на пряката облага в имуществото.“