Във Варшава днес продължава Международната научна конференция "100 години дипломатически отношения между Полша и България". Организатори на конференцията са Посолството на Република България, Департамента за политически науки и Института за славистика при Варшаския университет, както и Института за политически изследвания при Полската академия на науките.
В конференцията вземат участие над 50 учени и дипломати от двете страни. На откриването приветствия към участниците от българска страна поднесоха Юри Щерк – заместник-министър на външните работи на Р България и посланик Емил Ялнъзов. Конференцията бе приветствана и от високи представители на Президента на Република Полша и на Министерството на външните работи. Цел на конференцията е да обхване всички аспекти – исторически и съвременни на полско-българските отношения в периода 1918 – 2018 г. Обект на внимание са както политическите и дипломатическите отношения, така и връзките в сферата на науката, културата и литературата. Кръгът на избраните теми и дискутираните проблеми е максимално широк и дава възможност да се осветлят, както неизвестни или малко известни, страници от историята на двустранните отношения, така и да се акцентира върху съвременни социално-политически и културни феномени.
Сред българските участници са Михаил Груев – Директор на Държавна агенция "Архиви", проф. Искра Баева от СУ "Св.Климент Охридски", проф. Михаил Неделчев, доц.д-р Пламен Дойнов, доц. д-р Йордан Ефтимов – от Нов български университет, Калина Станчева – Директор на БКИ във Варшава, доц. д-р Александър Йорданов – посланик във Варшава периода 1998-2001 г., и др.
Три важни акцента в сферата на политическите отношения между двете страни бяха обект на анализ на конференцията:
– подкрепата, която известни български политици и интелектуалци дават в началото на ХХ век на полската борба за независимост срещу Руската империя;
– помощта, която български дипломати през Втората световна война оказват на полски граждани, за да избягнат репресиите в окупираната от Германия и Съветския съюз полска държава;
– активният диалог в сферата на литературата и културата, който никога не е прекъсвал независимо от превратностите на политическата история.
Специална изложба подготвена от сътрудници на Държавния исторически архив и представена от неговия директор д-р Михаил Груев представя архивни материали и документи, които хвърлят обилна светлина върху българо-полските отношения. А те не прекъсват дори и в периоди, когато чужди интереси активно се намесват, както в българската, така и в полската политика. Любопитен е например факта, че в период, когато отношенията между САЩ и НРБ са прекъснати, полската дипломация в САЩ поема и представителството на българските интереси в тази приятелска страна, която има огромни заслуги за освобождението на Европа от националсоциализма и комунизма.
Сред малко известните факти е и категоричността, с която известни български писатели като Пенчо Славейко, Петко Ю.Тодоров, Пейо Яворов, проф. Боян Пенев и др. се противопоставят на руската имперска пропаганда и на "позорното" славянофилско "сборище" през 1910 г. в София организирано от Азиатският департамент на руското външно министерство и група русофили поставили се в услуга на завоевателните цели на руската империя. Именитите наши писатели протестират срещу това проруско сборище у нас, защото то се провежда в период, когато именно Руската империя продължава да окупира славянски държави и народи, а до т.нар. Славянски събор не са допуснати известни полски интелактуалци, които защитават правото на своя народ да има независима държава. Подробно на тази страница от българо-полските отношения се спря в своя доклад проф. Михаил Неделчев.
В доклада си доц. д-р Александър Йорданов припомни, че през 1999 г. българското посолство във Варшава за първи път организирана сходна научна конфренеция посветена на 80-та годишнина на българо-полските дипломатически отношения. Той изтъкна и най-важните инициативи на българското правителство и дипомация в периода 1998-2001 г. за осигуряване на полската подкрепа за членство на България в НАТО. Полски политици от различен политически спектър в края на 90-те години категорично подкрепят българските амбиции за членство в НАТО и ЕС. Същевременно бившият български посланик във Варшава обърна внимание, че днешната руска политтика е насочена срещу демократичните постижения на Полша и България. Нейна цел е връщане на международните отношения към периода на Ялтенските договорености, когато т.нар. "велики сили" допускат стратегическата грешка да предоставят на СССР "зона на влияние", което води до съветска окупация и до пагубната за България промяна на политическата и икономическата система на страната, до унищожаването на демократичните права и свободи на българските граждани и до жестоки репресии (включително убийства и концлагери) срещу българския народ. Но дори и в този период, особено през 80-те години, отново от Полша идва надеждата, че комунизмът може и ще бъде победен, а "империята на злото" отстранена от пътя на нашите народи. Всъщност това е великата история на полската "Солидарност". Редица български интелектуалци възприемат създаването на този независим профсъюз в Полша в началото на 80-те като ясен знак, че дните на българския комунизъм, също както и дните на полския комунизъм, са преброени.
Докладите и научните съобщения направени на конференцията предстои да бъдат издадени.