Най-голямото киносъбитие на планетата - фестивалът в Кан - стартира на 8 май с 21 заглавия в конкурса и 18 в „Особен поглед“. Вече е известна пълната програма на 71-ия фестивал в Кан. Официалната селекция се формира от 1906 предложения. Специалните прожекции са 8, полунощните 4, а извън конкурса ще се покажат 3 филма.
Известно е и кои са лицата в митичното жури, което пише историята не само на фестивала, но и на киното. Тази година конфигурацията е от 5 жени и 4-ма мъже от 7 различни националности, идващи от 5 континента. С президентския пост тази година е удостоена австралийската актриса Кейт Бланшет. Останалите членове са: Чанг Чен - известен китайски актьор, прочул се с „Тигър и дракон” (2000); Ейва ДюВерне - американска сценаристка и режисьорка, известна с историческата драма „Селма“ (2014 г.); френският режисьор Робер Гедигиан (награда Луи Делюк, 1997 г.); френската актрисата Леа Сейду (със „Златна палма” за "Синьото е най-топлия цвят"); Каджа Нин – певица от Бурунди, чиято музика е микс от западен поп и афро-кубински ритми; американската звезда Кристен Стюарт и накрая тежката артилерия - канадският режисьор Дени Вилньов („Блейд Рънър 2049“ с два „Оскара“ тази година) и един от най-уважаваните майстори в руското и световното кино Сергей Звягинцев.
„Най-авантюристичната селекция от много време насам”, както я обявиха в „Либерасион”, е попълнена с важни филми и имена. По традиция Кан изследва историята на киното с нови документални филми и стари брилянтно реставрирани игрални копия. Прожекциите се представят от легенди на киното или от специалисти, работили по реставрацията. И това става с програмата „Кан класик“. Тази година на почит са две дами: „Джейн Фонда в пет действия” (реж. Съзан Лейси, САЩ) и „Бъди естествена: Неразказаната история на Алис Ги-Бланше” (реж. Памела Б. Грийн, САЩ). Ги е първата жена-режисьор в студио. Ще видим филмовото есе „Очите на Орсън Уелс“ (реж. Марк Къзънс, Великобритания) за живописните опити на киногения. Ще бъде отбелязана и 100-годишнината на Бергман с „В търсене на Ингмар Бергман” (реж. Маргарете фон Трота, Германия/Франция), и „Бергман – една година от живота” (реж. Джейн Магнусон, Швеция). Публиката ще си припомни и най-прочутия шедьовър на Бергман „Седмият печат“, където един Рицар и Смъртта се срещат на партия шах.
Допълненията в конкурса са 3 - „Нож в сърцето” на Ян Гонсалес от Франция, с Ванеса Паради, „Айка“ на Сергей Дворцевой - двата втори филми за първи път в състезанието. Акцентът е върху третото заглавие - „Дивата круша“ на Нури Билге Джейлан. Той ще се бори за втора „Златна палма” след „Зимен сън” (2014), а в колекцията си вече има всички възможни отличия на Кан.
В „Особен поглед“ също влизат 3 обещаващи заглавия: „Умри, чудовище, умри“ на Алехандро Фадел от Аржентина, „Мъртвите и другите“ на португалеца Жоао Салависа и бразилката Рене Надер Месора и „Донбас“ на украинеца Сергей Лозница за изтерзаната му родина. Това е документален филм, който ще открие „Особен поглед“ и така организаторите показват ангажираността на Кан към световните проблеми и конфликти.
В категория "Специални прожекци" е добавен анимационния филм „Още един ден от живота” на Раул де ла Фуенте и Дамиан Ненау, а особено интригуващи са „Папа Франциск - човек на думата“ на Вим Вендерс и „Големият мистичен цирк“ на бразилската кинолегенда Карлос Диегес.
В прожекциите, които може да се видят в полунощ, се открояват 2 филма - документалният „Уитни“ (реж. Кевин Макдоналд) за живота на певицата Уитни Хюстън и „Фаренхайт 451“ - втора адаптация, след Трюфо, на романа на Рей Бредбъри (реж. Рамин Бахрани).
Извън конкурса, но отново на кинофестивала в Кан идва Ларс фон Триер. Организаторите все пак решиха да допуснат датския режисьор в Официалната селекция, след като беше обявен за персона нон грата през 2011, защото каза „разбирам Хитлер“. Новият му филм „Къщата, която Джак построи” с Мат Дилън и Ума Търман е история за сериен убиец.
Филмът, с който ще бъде закрит фестивала, е вторият скандален сюжет, с който стартира Кан, пише Оффнюз. Първият е „цупенето“ и бойкота на хората от Нетфликс, които бяха отрязани от конкурса и смятат това за „липса на уважение. Вторият скандал, който тлее заплашително, е ситуацията с Тери Гилиам и неговия прокълнат филм „Човекът, който уби Дон Кихот“. Филмът е избран за закриването, но още не се знае дали ще бъде показан. Това зависи от заключението на съда – в момента текат дела за авторски права между режисьора и португалския му продуцент Пауло Бранко, описван като „малко демиург, малко бандит, винаги прикрит хитрец“, но който прави филмите, които никой не иска прави. В своята история Кан винаги е бил на страната на творците и защитава автора срещу продуцента и разпространителя, каквото и да се случи. Ще поживеем, ще видим дали Тери Гилиам ще изкачи митичните 24 стъпала.