Интервенцията на Русия в Сирия през 2015 превърна израелския премиер Бенямин Нетаняху в постоянен посетител на Кремъл. Без значение, че вниманието на повечето хора е към Световното първенство по футбол, срещите между лидерите на Израел и Русия винаги се проследяват с интерес.
Последната визита на Нетаняху - тази седмица, е по-различна заради момента, в който се случи - дни преди срещата на Тръмп и Путин в Хелзинки, където се очаква американците да заявят ясно позициите и условията си относно руското присъствие в Близкия изток и най-вече за помощта, която оказва Москва на сирийския режим, а това силно интересува Израел.
По време на пресконференцията след срещата в Москва, Нетаняху категорично заяви пред репортерите, че страната му няма проблем с оставането на власт на Асад и че израелските въоръжени сили няма да удрят позиции на сирийската армия, освен ако поетите ангажименти бъдат нарушени. Под ангажименти израелският премиер има предвид най-вече Асад да се погрижи да не допуска ирански или про-ирански милиции да оперират в Южна Сирия и границата с Израел. Всяко нарушение ще доведе до въздушни удари, както се случи на 8 юли, непосредствено преди срещата с Путин, и на 11 юли, когато бяха поразени сирийски позиции в провинция Кунейтра, заради военен дрон, навлязъл в израелското въздушно пространство.
Ако Израел не възнамерява да се занимава с Асад, кои тогава са основните приоритети на Нетаняху? На първо време отстраняването на опасността за израелската сигурност. В случая това означава, че Хизбулла и про-иранските милиции, подкрепящи сирийския режим, трябва да напуснат Сирия ако не напълно, то да са далеч от израелската територия.
През последните години Иран засили видимо присъствието си в Сирия, разполагайки свои ракетни установки и военни части в казармите и базите на сирийската армия. По данни на Израел, Хизбулла разполага с над 100 000 ракети, които биха могли да бъдат използвани срещу израелската армия. Израел също настоява Асад да продължи да спазва споразумението от 1974 г., постигнато след войната между двете държави, което забранява струпването на военни сили от двете страни на демаркационната линия.
Според поетите в Москва ангажименти, Русия трябва да накара Иран да стои настрана от Южна Сирия. Бенямин Нетаняху е категоричен, че Москва трябва да направи всичко необходимо иранците и силите на Хизбулла да се изтеглят от южните райони на Сирия. Ето защо последните разговори между Нетаняху и Путин в Москва са така важни. Те могат да доведат до нова динамика в сирийския конфликт и преначертаване на зоните на влияние. Така например, Русия трябва да помогне за установяване на буферна зона от 40 км, която ще замени т.нар. „зона за деескалация“ в Южна Сирия, договорена със САЩ и Йордания, но която така и не влезе в сила.
Споразумението между Путин и Нетаняху де факто дава зелена светлина на Асад да атакува бунтовниците и да получи контрола върху Южна Сирия, въпреки че въздушните удари на сирийската армия доведоха до смъртта на стотици цивилни от началото на офанзивата досега, и прокудиха от домовете им почти половин милион души.
Както и преди срещата в Москва, така и сега, остава въпросът как някой ще накара Иран реално да се изтегли от Сирия. Досегашните действия на Израел, включително с въздушни нападения върху сирийски бази, не дадоха резултат. В началото на юли руският външен министър Сергей Лавров заяви, че като цяло е „нереалистично“ да се очаква, че Техеран ще се изтегли напълно от Сирия. Това е в пълен контраст с предишни изявления, включително на Путин. Разнопосочната информация прави израелците несигурни и те вече искат ясни гаранции за сигурността си.
Анализатори се питат дали Путин смята, че е достатъчно само да се разграничи от иранските сили или пък трябва напълно да се съобрази с условията на Израел? Тази тема повдига десетки въпроси, чиито отговори можем да научим не само в близките седмици, но и години.
(vesti.bg)