Светослав Пинтев
В сайта на италианската община Сирмионе преди време прочетохме:
На 11 ноември 1276 г. последните 166 катари, приютили се в Сирмионе, са арестувани от военна експедиция, водена от капитана на народа на Мантуа и от Алберто дела Скала, и двамата заинтересувани да получат папски милости, унищожавайки последната катарска крепост. После са заведени във Верона, където на 13 февруари 1278 г. са изгорени живи на Арена ди Верона.
. Да почетем чудовищната човешка клада на последните 166 катари на Арена ди Верона от 13 февруари 1278 г.
Следваше обяснението какво представлява катарството и неговото върховно тайнство, което нашите богомили наричат Утешение, а когато отиват в земите на бившата Римска империя, го превеждат буквално на латински: Consolamentum.
„Катаризмът беше едно учение рядко и ценно във всичко, а като резултат - неудобно на много авторитети, понесе жестоки репресии, последвани от една истинска забрава -”damnatio memoriae”, пишеше там. Последното е древноримският термин за изтриване от историята, т.е. заличаване от летописите на спомена за някого
А катари е просто тамошното име на българските богомили.
В Сирмионе според една легенда е скрит Светият Граал, занесен там след падането на Монсегюр .
Там е онази изсечена от богомилите в скалите безкрайна стълба, водеща към небето.
Завръщането към богомилите всъщност започва преди близо 100 години…
Аз настоявам само върху едно: събитията на десети век ще се повтарят; те ще се сринат върху ни, преди да се приготвим за тях.
...Сега, десет века след ония велики години, когато е отглъхнала последната стъпка на последния богомил, спомням си ония думи, с които Симеон Антипа свършва своята „История”: „И някой от бъдещите ще върви върху руините и ще търси скъпи съкровища.”
Това пише акад. Николай Райнов в „Богомилство и богомили” – неиздаден труд. През социализма той се предава от ръка на ръка. Само така…
Големият мислител, писател, изкуствовед и теософ, който е първият българин, започнал да изучава учението в ново време, преразказва една легенда, завещана от богомилския "съвършен" Петър Осоговец, сказание за птицата Феникс, прочетена в едно подземие на древен замък.
Бащата на писателя Богомил Райнов има основната заслуга за преоткриването и възстановяването на част от знанията, завещани от онези, които се наричали "добри хора" или "добри християни". Той е от малцината в целия свят, които получават разрешение да посетят "Библиотеката на слънцето", основана от рицарите от Малтийския орден. И преразказва прочетеното там.
Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят и Византия навсегда, а България като Огнена птица ще се възражда из собствената си пепел, та докрай на вековете ще пребъде...
..Защото гаснат звездите една по една, ала Божият пояс ще свети вечно - и Млечният път ще бъде светъл саван над мъртвата вселена...
„За съдбата на народите” - 956 година. Предсказания за България на Петър Осоговеца, богомилски апостол.
Публикувано в том 2 – 2000 г. на сп. „Български писмена – Les lettеrs bulgares”
Спомняте ли си легендата за птицата Феникс, египетска по произход, според която тя възкръсва от пепелта си. В една от версиите го прави на всеки 1000 години, в друга - на 700. Това вълшебно пиле има специално място в богомилската символика. А се твърди, че последният изгорен богомил е предрекъл от кладата възраждане на учението след 700 години.
По света има цял легион „учени”, които отричат фактите, увъртайки, че „да, катарите са повлияни малко от богомилите, но много малко, почти никак”. Тяхното движение израснало някак си като гъба насред Франция и Италия на основата на местни култове, като задължително пропускат да уточнят какви точно. Защо ли отричат очевидното?
Историкът Пламен Павлов се съгласява в труда си „Великата българска ерес в средновековния свят”, че първата западна страна, в която проникват богомилските идеи, определено е Италия, като посочва, че те навлизат там още през Х и началото на ХІ в. Той смята, че своеобразен „мост” за движението на ереста и нейните проповедници са южноиталианските владения на Византия, както и византийските гарнизони в Апулия и Калабрия, като припомня, че „във войските, сражаващи се със „сарацините” (арабите) в Сицилия, служат и много българи. Двама от тях, Василий Боян и Христофор Българина, дори са управители на големи византийски области в южната част на Италия. По същите места се бие и известният пълководец Георги Маниак, от български произход”.
„На първо място ереста на катарите започна да се разраства в Ломбардия. Най-напред катарите имаха за епископ някой си на име Марко, под чиято власт бяха управлявани всички ломбардци, тосканци и маркиани. Същият Марко имаше своя сан от България.”
Бележитият историк и изследовател Димитър Ангелов изтъква в доклада си „Българското богомилство и италианският катаризъм” пред Четвъртата българистична българо-италианска конференция, София 22-25 май, 1984 г :
„Първите известия за ролята на българското богомилство за възникване на италианския катаризъм ни отвеждат към 60-те години на XII в., т.е. по времето, когато за пръв път се заговорило за организираната катарска ерес в Северна Италия /Ломбардия/. Неин пръв ръководител и вдъхновител бил един богомилски проповедник на име Марко, дошъл от българските земи и принадлежащ към групата на умерените дуалисти с център църквата „България”.
През 1167 година в Италия от България е изпратен водач на друго течение на богомилството, което вече е успяло да се разслои. Той представлява там т.нар. църква „Драговичия”, а името му е епископ Никита. Църквата „България”, водена в Италия от колегата му и сънародник Марко, проповядва, че доброто накрая ще вземе връх над злото. „Драговичия” и нейният пратеник Никита не са съгласни с този постулат, те проповядват, че тяхната борба е вечна, тя държи света в равновесие.”
Търканията и доктриналните различия на богомилите, задълбочили се във времето, се пренасят и в Италия. Нищо повече.
Никита се оказал неуморим проповедник, той разпръсва семената на учението си дори на остров Сицилия, където основава много селища на богомили българи.
Марко и Никита обаче не са първите, те вървят по вече утъпкана пътека. Летописите пазят сведения, че още през в 1212 г. епископ на богомилите в италианската област Тоскана става българинът, известен като Филип Патернон, който обикаля общините на „добрите хора”, разхвърляни между Пиза и Ареццо, а по това време във Флоренция е отворено и българско духовно училище.
Още през 1217 г. доминиканският монах Етиен дьо Бурбон обяснява произхода на ереста на т.нар. катари, както и другите имена, с които са назовавани богомилите в Западна Европа, на които казвали също бугри, българи, а често ги обозначават според населеното място, където живеят, като е в случая с патарените и байнолезите в Италия, с албигойците във Франция. Той заявява достатъчно ясно защо е така:
„Те се наричат българи, понеже главното им убежище е в България”
Т. нар. катари, всъщност богомили, казват на себе си просто „добри хора”, „добри жени”, „добри християни”. И се стремят с всички сили да изпълнят със съдържание тези словосъчетания, проповядвайки любов към Бога и между хората. Смятат себе си за най-истинските християни, гордеят се, че са преките наследници на заветите, които Христос предава на учениците си, не без основание. Живеят така бедно, просто и праведно, така мъдри и благи са, предлагат толкова богата духовна трапеза, че постепенно увличат събеседниците си, завладяват сърцата на много от противниците, защото ги стоплят с любовта си, а на всичко отгоре умеят да изцеряват болните, което придава ореол на истинност на твърденията им, че са преки последователи и изпълнители на посланията, оставени от Иисус.
Това са все българските богомили, чиято религиозно-етична философия кристализира по нашите земи, събрала в себе си древните вярвания на ранните християни, тези на древните българи и аланите, в чиито легенди се появява за първи път Граалът, най-доброто от философската мисъл на Елада и тази на Изтока, мъже и жени, които тръгват по Европа, за да разнесат истината за силата на човешката мисъл и нейната божествена същност, за това, че Христос е вселен във всеки от нас.
В Милано наричат „добрите хора” патарени, защото по онова време обитават квартала Патария, но и булгари, в Сицилия бурджи, във Франция албигойци заради гъстите им поселения край град Алби, а също и бугри, в Македония ги кръщават бабуни, торбеши в Босна, а там църквата им дори става официална.
В наше време историците ги назовават катари, което според някои идва от гръцката дума катарос – „чисти”. Привържениците на това обяснение за етимологията забравят, че те са кръстени така от враговете им. Вече е почти сигурно, че инквизиторите не са им направили този комплимент.
Крепостта Монсегюр в Лангедок и днес се нарича “Замъкът на Светия Граал”. Тук, през 1244 г. всички членове на Братството, 205 мъже и жени, след като завършили своето духовно дело и приели от своя гросмайстор Бертранд Марти Consolamentum (Утешението), държейки се за ръце и пеейки, се хвърлили доброволно в пламъците на кладите. Легендата разказва, че един бард направил следното предсказание: След 700 години върху пепелта на мъчениците лаврите отново ще разцъфнат. ,,
Т. нар. съкровище на богомилите-катари докарва до опиянение много изследователи
Първи немският познавач на темата Ото Ран стига до извода, че то е не друго, а Светият Граал.
Из книгата "Светият Граал- съкровището на богомилите бугри"