Д-р Георги Касчиев, член на Атлантически съвет на България
В този обзор е направен опит на разбираем език да се представят основните факти в световната енергетика през 2018 год., както и да се покажат тенденциите на развитие. Ползвани са данни от доклади на авторитетни институции от 2018- 2019 год. Направена е съпоставка с тенденциите в ЕС и в България и са показани някои прогнози и изводи.
Първична енергия (всички видове)
Общи бележки: Потреблението на енергия в света през 2018 год. е нараснало с 2,3 %, достигайки 14301 Mtoe. Този ръст се дължи най-вече на доброто развитие на икономиката, главно в Азия. Около една пета от нарастването се дължи на климатичните промени, които са довели до нужда от повече енергия за отопление в някои райони в света, а в други – до повече енергия за климатизация. Най-силен ръст на потреблението на енергия има в Индия, САЩ и Китай, а в Европа той е само 0,2 %.
Природен газ: През последните четири години в света има устойчива тенденция за увеличеното му използване – ръстът през 2018 год. е 4,6 % (2017 - 3 %). Почти половината от ръста (46 %) през 2018 год. се дължи на нарасналата нужда от енергия, а около една пета - на замяната на въглищата с газ като гориво за ТЕЦ. САЩ и Китай са с принос от 70 % за световния ръст. В Европа употребата на природен газ слабо е намаляла, което се отдава на по-мекото време през последното тримесечие на годината. Намалялото производство в европейските страни, както и необходимостта от попълване на запасите в хранилищата е довела до внос на почти 200 млрд м3 природен газ от Русия.
Въглища: Противно на очакванията за втора поредна година употребата им нараства (2018 год. с 0,7 %), след като през 2015-2016 год. имаше значителен спад. Нарастването основно е в Азия – главно в Китай (ръст от 1 %) и Индия (ръст 5 %).
Нефт: Употребата му през 2018 год. също е нараснала с 1,3 %.
80 % от енергията в света продължава да се получава от нефт, въглища и природен газ. Пропорцията е същата както през 2000- та година.
Емисии на въглероден диоксид (СО2): През 2018 год. емисиите на СО2 от производството на енергия са увеличени с 560 млн т (1,7 %), което е най-високият ръст от 2014 год. Достигнато е ниво над 33,1 млрд т СО2, което е един път и половина повече от това през 1990 год. Редица страни като Япония, Мексико, Германия, Франция и Англия и други са намалили своите емисии, но други са ги увеличили значително. Китай, Индия и САЩ са отговорни за 85 % от ръста през м.г. В резултат усреднената средногодишна концентрация на СО2 в атмосферата е 407,4 ppm, с 2,4 ppm повече от края на 2017 год.
Електроенергия
Общи бележки: Потреблението на електроенергия през 2018 год. нараства с малко над 4 %, достигайки 26672 ТВтч. Най-силен ръст има в Китай и Индия, която през 2018 год. е завършила електрификацията на всички свои населени места.
За отбелязване е, че ръстът в Европа и Япония е по-малък от 1 %.
Почти половината от ръста на потреблението (45 %) е осигурено от нововъведените ВЕИ. Производството на електроенергия от газ и въглища също е нараснало значително.
България: По данни на ЕСО електропотреблението у нас е намаляло с над 2,8 %.
ТЕЦ на въглища и природен газ
През 2018 год. генерацията на въглищните ТЕЦ е увеличена, най-вече в Китай (ръст 5,3 %) и Индия (ръст 5 %). В Южна Азия (Индонезия, Виетнам, Филипините и Малайзия) също има ръст, докато в Япония и Южна Корея има слаб спад.
През последните години има устойчив спад на изгарянето на въглища в ТЕЦ в САЩ (2018 год. спад 4 %) и Европа (2018 год. спад 2,6 %). В Европа това се дължи на климатичните политики и падащите цени на тока от ВЕИ, а в САЩ - на изобилието на евтин природен газ (и евтиния ток от него) и на намаляващите цени на тока от ВЕИ.
Въглищата продължават да са най-големият източник на електроенергия, давайки около 38 % от световното производство. С оглед на огромните запаси от тях, лесният добив и транспорт, многото нови ТЕЦ и не на последно място цената на електроенергията от тях, изглежда нереалистично много страни (главно в Азия) да се откажат и/или значително да намалят употребата на въглища в ТЕЦ в обозримо бъдеще.
Съществува устойчива тенденция за замяна на въглищата с природен газ като гориво за ТЕЦ – най-вече в Китай и САЩ. Природният газ е вторият источник на електроенергия в света с дял около 23 %.
В ЕС през 2015 год. 26 % от електроенергията е получена от изгаряне на въглища и 16 % от природен газ. Базовата прогноза на ЕК (2018 год.) предвижда, че към 2050 год. практически няма да има изгаряне на въглища за ток, а делът на природния газ ще е около 5 %. Тези прогнози целят преди всичко намаляване на емисиите на СО2 и са основани на хипотезата, че климатичните промени се дължат на емисиите от СО2 в резултат на човешката дейност. За това обаче има и други хипотези.
Данните за новите газови централи в САЩ с комбиниран паро-газов цикъл показват изгладена цена (средна за целия живот) на тока от тях 6 ам.ц./кВч, която е сравнима с тази на въглищните ТЕЦ, при почти двойно по-ниски емисии на СО2.
България: В ЕС ние сме сред страните с по-висок дял на тока от въглища и с най-нисък дял на природния газ (12,2 %) в производството на енергия (и на електроенергия).
Възобновяеми енерго източници (електроенергия)
През 2018 год. в работа са въведени общо 171 ГВт (ръст 7,8 %), с което обшата мощност на централите от този вид е достигнала 2351 ГВт (1224 ГВт през 2010 год.). Еднозначен световен лидер е Китай, където инсталираната мощност от ВЕИ от 2010 год. е нараснала трикратно, достигайки в края на 2018 год. 696 ГВт.
Електропроизводството от ВЕИ през 2018 год. е нараснало с почти 450 ТВтч, което е ръст от 7 % (6 % през 2017) - най-високият растеж през последното десетилетие. През 2018 год. ВЕИ осигуряват вече 27 % от генерацията на електроенергия в света. Основни двигатели на ръста са Китай (40 %) и Европа (25 %), следвани от САЩ и Индия (общо 13 %). В Европа това са Германия (електроенергията от ВЕИ през 2018 за първи път е повече от тази от въглища) и Англия, където вече 35 % от електроенергията е от ВЕИ.
Базовата прогноза на ЕК (2018) предвижда към 2050 год. делът на ВЕИ (преди всичко от ВяЕЦ на сушата) в производството на електроенергия в ЕС да нарасне до над 73 %. Това обаче изисква технологичен скок на технологиите за акумулиране на енергия, развитие на електропреносните системи, на умни мрежи и много други мерки.
ВЕЦ: За тези централи е отчетен слаб растеж, като общата им мощност към края на 2018 год. е 1172 ГВт (50 % от общата мощност на ВЕИ), като генерацията им е нараснала с 3,1 %. Близо една трета (30 %) от ВЕИ мощностите са в Китай, където все още има потенциал за изграждане на нови големи ВЕЦ. Изгладената цена на електроенергията от последните построени големи ВЕЦ е около 5 ам.ц./кВч.
Вятърни централи (ВяЕЦ): Обшата им мощност в света от 181 ГВт в края на 2010 год. е достигнала 564 ГВт, което означава ръст над три пъти. 540 ГВт от тях са монтирани на сушата. Ръстът им е стабилен: 2018 год. - 49,1 ГВт; 2017 год. - 47,5 ГВт; 2016 год. – 50,9 ГВт; 2015 год. е най-голям – 67 ГВт. Лидер е Китай, където са почти 33 % от тях (185 ГВт) и са нараснали над 6 пъти от 2010 год. Редица технологични подобрения са довели до увеличаване на единичната мощност на турбините, ефективна работа при по-слаб ветър и нарастване на разполагаемостта им (до 42 %, САЩ 2017).
В Европа в 2010 год. са 85 ГВт, а в края на 2018 год - над 182 ГВт, вкл.: Германия – 59 ГВт, Испания – 23 ГВт, Англия – 22 ГВт и Франция – 15 ГВт. Според прогнозите на ЕК (2018) към 2030 год. ще има 350 ГВт, а към 2050 год. – между 700 и 1200 ГВт.
Съседни страни: Турция има вече над 7 ГВт от ВяЕЦ (ръст над 5 пъти от 2010 год.); Гърция – близо 2,9 ГВт; Румъния – над 3 ГВт.
Цената на електроенергията от големи ВяЕЦ на сушата през 2010-2017 год. е намаляла с 23 %. Към 2018 год. изгладената цена от тях е 6 ам.ц./кВч и се счита, че ще падне до 5 ам.ц./кВч през 2020 год., вкл. и по прогнозите на ЕК (2018).
България: В пълен контраст с тенденциите в света и Европа, у нас няма развитие на ВяЕЦ. По данни на ЕСО към средата на 2014 год. в работа са били ВяЕЦ с обща мощност 0,694 ГВт, към края на 2018 год. – 0,701 ГВт. Плановете предвиждат до края на 2025 год. да се увеличат до цели 0,812 ГВт.
Фотоволтаични централи (ФВЕЦ): От близо 40 ГВт (2010 год.) мощността им в света в края на 2018 год. вече е над 480 ГВт. Нарастването е над 12 пъти и най-високо сред другите източници, като е най-силно е през последните две години, когато са въведени 188 ГВт. През 2018 год. ръстът се доминира от Азия (около 70 %), и най вече от Китай, Индия, Япония и Южна Корея. Китай и тук е лидер с инсталирани общо 175 ГВт (1 ГВт в края на 2010 год.). Следва Япония с над 55 ГВт (ускорено развитие след авариите в АЕЦ Фукушима през 2011 год.). На трето място са САЩ с почти 50 ГВт.
В Европа след 2010 год. мощността на ФВЕЦ е нараснала почти 4 пъти, достигайки над 119 ГВт. Най-силно е развитието им в Германия – почти 46 ГВт, Италия – над 20 ГВт, Англия – над 13 ГВт и Франция – над 9 ГВт и т.н. Съгласно прогнозите на ЕК (2018) мощността на ФВЕЦ към 2030 год. ще е 320 ГВт, а към 2050 год. – между 500 и 970 ГВт.
Съседни страни: Турция има над 5 ГВт, като над 4,2 ГВт са пуснати 2017 – 2018 год.; Гърция - 2,652 ГВт; Румъния – 1,377 ГВт.
Цената на електроенергията от ФВЕЦ постоянно намалява, като 2010-2017 год. е отчетен спад от 72 % (големи паркове). Към 2018 год. изгладената цена от големи ФВЕЦ е под 10 ам.ц./кВч и се счита, че ще падне до 6 ам.ц./кВч през 2020 год., вкл. и по прогнозите на ЕК. В специфични райони вече има големи ФВЕЦ които печелят търгове при цена от 3 ам.ц./кВч. Това е и основната причина за техния бурен в света.
България: В пълен контраст с тенденциите в света и Европа, у нас няма развитие на ФВЕЦ. По данни на ЕСО към средата на 2014 год. в работа са били ФВЕЦ с обща мощност 1,038 ГВт, към края на 2018 год. – цели 1,046 ГВт. Плановете предвиждат до края на 2025 год. да станат 1,179 ГВт. Изглежда парадоксално, но в северна мъглива Англия има 13,108 ГВт ФВЕЦ, а в слънчева България - 12,5 пъти по-малко. Има разбира се обяснение но това не е тема на този анализ.
Другите технологии за електроенергия от слънцето са с малък принос.
Централи на биомаса: Имат неголямо развитие през 2018 год., като общата им мощност е увеличена с почти 6 ГВт, достигайки почти 116 ГВт. Значителна част от новите мощности са в Китай, Англия и Индия.
Ядрена енергетика
Според МААЕ сега в работа са 450 реактора с мощност почти 397 ГВт. През 2001 год. са работили 438 (352,7 ГВт), а през 2010 год. – 442 (375,4 ГВт), т.е. секторът има нищожен растеж. Всъщност растеж няма, а има ясен спад, тъй като в данните на МААЕ са включени 30 блока в Япония, които не работят от 2013 год.
През 2018 год. в света са пуснати 9 нови ядрени блока (7 в Китай и 2 в Русия) с обща мощност 10,4 ГВт, а окончателно са спрени 6 (4,9 ГВт). След модернизация и тестове отново са пуснати и 5 от спрените реактори в Япония, с което те станаха 9 (8,7 ГВт). Поради това електроенергията от ядрен произход в света през 2018 год. е нараснала с 3,3 %. Относителният й дял в общото електропроизводство обаче остава на дъното от 10 %. Максималната генерация от АЕЦ е през 2006 год. (2661 ТВтч), а относителният им дял е най-висок (18 %) в края на миналия век.
През м.г. е започнато изграждането на 5 реактора – три пъти по-малко от 2010 год. Сега в строеж са 55 блока с обща мощност 56,6 ГВт. От началото на 2017 год. и досега в Китай не е започнато изграждане на нито един енергиен реактор.
Прогнозите на МААЕ (2018) сочат, че делът на електроенергията от АЕЦ в света (10 % през 2018 год.) през 2030 год. ще е между 7,9 % и 11,5 %, а през 2050 год. между 5,6 % и 11,7 %. Досега реалните данни винаги са били близки или под минималните прогнози.
В ЕС работят 126 реактора с обща мощност около 120 ГВт, които осигуряват 26 % от електроенергията. Според базовата прогноза на ЕК (2018) към 2030 год. мощността им ще намалее до 97 ГВт (дял 18 %), а към 2050 год. – до 87 ГВт (дял 12-15 %). Във Франция делът на ядрения ток ще спадне от 72 % (2018) до 50 % към 2030 год.
Цената на тока: Данните за изгражданите нови АЕЦ показват много висока себестойност на електроенергията. За АЕЦ Аккую (Турция) договорът за изкупуване на по-голямата част от електроенергията е 12,35 ам.ц./кВч за 15 години, а за АЕЦ Хинкли поинт (Англия) – 10,1 пени/кВч. Дори Китай, където има най-благоприятни условия в света, не може да изпълни поставената цел за цена на тока от новите АЕЦ до 7,5 ам.ц./кВч.
Прогнозите на американски икономисти (Lazard 2017) за изгладената цена на тока от нови АЕЦ в САЩ са 14,8 ам.ц/кВч. Прогнозите на ЕК (2016) показват, че към 2030 год. изгладената цена на тока от нови АЕЦ ще е над 8,5 евроцента/кВч. Според HSBS, ИПИ, БАН, ЦИД и независими експерти ток от АЕЦ Белене ще е от 15,3 ст./кВч до 22 ст./кВч.
България: Някои изводи и заключения
България продължава да е с най-висока енергийна интензивност и с най-висока електроенергийна интензивност в Европа. Не се провежда политика за намаляването им.
Електроенергетиката у нас се развива в пълен контраст с тенденциите в света и в Европа. Със сигурност това означава грешен път на развитие.
Правят се неверни внушения за висока цена на тока от ВЕИ и евтина от нови АЕЦ.
Електропотреблението у нас до 2029 год. в максималния сценарий ше нарасне общо само с 3,1 %, а в минималния – ще намалее с 1,1 % (доклади на ЕСО от 2018 и 2019 год.). Същото показват и прогнозите на независими експерти. Реалните данни винаги са били далеч под максималните прогнози (ЕСО). БАН и управляващите обаче продължават да повтарят, че щяло да има силно нарастване на потреблението на ток и дори криза.
Не спират идиотските апели да станем енергиен център на балканите, както и мегаломанските напъни за многомилиардни ядрени проекти в Белене и Козлодуй.
Управляващите не следват пътя на другите страни и не планират да прилагат технологиите, които са най-ефективни, най-евтини и най-щадящи за околната среда.
Вместо това искат България - най-бедната страна в ЕС, в която не е развита нито една ядрена технология, страна с намаляващо и все по-неграмотно население, с липса на електроинженери, физици, химици и техници - да строи нови (естествено) руски реактори и делът на най-скъпата електроенергия да нарасне до над 60 %.
Като се има предвид и престъпното неизпълнение на стратегията за управление на отработеното ядрено гориво, с което управляващите превръщат площадката на АЕЦ Козлодуй в ядрено бунище, страната методично се води към ядрено тресавище, от което бъдещите поколения трудно ще се измъкнат.
Основни източници:
https://www.iea.org/geco/electricity/
http://bit.ly/2KDqswh
https://ec.europa.eu/
https://www.irena.org
https://pris.iaea.org/pris/
http://www.eso.bg/