В руския език има една дума, с която се означава състоянието на човек, самоотлъчил се, но и отхвърлен от обществото. Това е думата „изгой”. В художествената литература изгоят е най-често фалирал търговец. Бил е някога крепостен селянин, станал е търговец, но е пропаднал. Всички странят от „изгоя” и го съжаляват. Изгойството не боли, но всеки ден измъчва. В преносен смисъл изгоят е човек отхвърлен от обществената среда или сам скъсал с нея. Това е човек преследван или пренебрегван, „чужденец” сред своите. Срещаме думата и в съчетанието „държава –изгой”, т.е. мошеническа, измамническа държава.
Това въведение е необходимо, защото съм съгласен с руския публицист Игор Яковенко, че изгойството на руския президент Владимир Путин, съдържа особен хибриден характер. То
води Русия до самоизолация, превръща я в „държава – изгой”
Владимир Путин се надява на среща с Доналд Тръмп в Париж в началото на месец ноември. Много я желае. Ако не беше на зор, нямаше и да се сети за такава среща. На 11 ноември във френската столица ще бъде отбелязана 100 годишнината от края на Първата световна война. А този край, както добре знаем, е начало на най-голямата трагедия в историята на руския народ. Тогава този народ попада в лапите на изпечени мошеници. Това са болшевиките. Следва масова емиграция (много руснаци се спасяват и в България!), жесток антихуманен режим – милиони са избити или умират от глад, не по-малко преминават през съветските концлагери. Самият руски президент е част от съветския потиснически режим, той е негов продукт. Той затова и продължава да смята, че разпадането на СССР е трагедия, докато е очевидно, че това е най-полезното и справедливо събитие на ХХ век. Така че руснаците няма какво да „празнуват” в Париж. Лошото в техния живот е започнало след Първата световна война. Това, че ние, българите, сме ги победили в тази война не ни дава право да злорадстваме над тяхната съдба. Защото ние ги победихме, но те ни го върнаха „тъпкано” като окупираха и разсипаха хубавата ни държава. Лениновото царство в Русия продължи 70 години. А някои смятат, че още продължава, доколкото Русия все още се управлява от кадри отгледани в онова болшевишко време. И защото все още „идеологът” на руското нещастие не е погребан по християнски, и продължава да пружи кокали в мавзолея на Червения площад.
Владимир Путин, като всеки фалирал търговец и чужденец сред своите, разчита на срещата с американския президент не за друго, а за да покаже на руското общество, че все още шава, че все още му обръщат внимание. Убеден съм, че ще се постарае да изглежда фотогенично. Но една такава среща нищо няма да промени в отношенията между Русия и САЩ. Нещо повече. Очаква се много скоро, през ноември, САЩ да въведат следващата „порция” от санкции срещу Кремълския режим. Първоначалната руска реакция при въвеждането на първите санкции бе самонадеяна, от типа „не ми пука”. Но се оказа, че не е така. Днес е повече от ясно, че санкциите се отразяват негативно на живота в Русия. И Путин вече не го крие. И рублата също не може да го скрие. И пенсионерката зад Урал – тоже.
Но да отмени санкциите Доналд Тръмп не може. И причината е, че САЩ, за разлика от Русия, са демократична държава. И имат независими институции. В Русия е обратното – няма независими институции, затова и има изгой. И каквото той каже, това става. Но негото „казване”, както всеки ден се убеждаваме, само превръща самата Русия в изгой. С други думи изолира я, самоотлъчва я от нормалния свят. Измамата и мошеничеството спрямо международното право, каквото представляваше анексирането на украинска територия, дестабилизацията на Югоизточна Украйна, са онези действия на Кремъл, които докараха Русия до това състояние. Затова и Доналд Тръмп е безсилен и няма да отмени санкциите срещу „владетеля на Кремъл”. Защото не може да наруши правото. В противен случай сам ще стане „изгой” в собствената си държава. А това американският президент едва ли ще допусне. Дори и тези, които го подценяват, разбират това.
Американските санкции срещу Русия са дело на Конгреса на САЩ. И само той е институцията, който може да ги отмени. Но защо да ги отменя?
Санкциите са една гаранция за мир
Благодарение на тях светът стана поне малко по-сигурен и по-добър. Но нима в Русия разбират това? В състояние ли са да го разберат? Художествената литература не дава категоричен отговор на въпроса как се спасява изгой. Тя само го описва. Политиката обаче полага усилия да вкара в правия път, да върне към нормален живот всеки изгой. Тя затова се нарича политика. В този смисъл санкциите срещу Путиновия режим не са наказание, а другарска помощ, лечебно средство целящо спасение и завръщане в нормалността.
В статията си „Гибридное одиночество путинской России”, публикувана в сайта „Каспаров.ru”, Игор Яковенко стига до логичния извод, че поне в този момент Владимир Путин няма какво да предложи на президента на САЩ. И целта му е просто да се фотографира с него. Путин, пише Яковенко, не може да върне Крим, да излезе от Украйна и Сирия. Не може да спре да осъществява провокации по целия свят. И не заради друго, а защото около себе си е събрал хора, които нищо друго не могат. Ако те, например, спрат да убиват и да вършат гадости, то абсолютно безмислена ще стане тяхната политика. Защото те не са в състояние да превърнат Русия в държава със съвременна икономика, наука и нормални условия на живот. Те нямат изобщо такава мисъл и програма. Но да вършат агресии, да водят войни, всякакви мръсотии да организират, това те наистина могат. Така обаче само прикриват своята вътрешна пустота и „одиночества”, своята нечовечност.
Аз не гледам руска телевизия. Но се доверявам на Яковенко, който информира, че медиите в Русия твърдят денонощно, че губейки Запада, Путин е спечелил Изтока и Юга, и преди всичко Китай. Знам, че българските русофили споделят тази руска „опорка”. Но т.нар. „дружба” между Русия и Китай е една голяма лъжа, създадена за целите на пропагандата. Това е лъжа измислена за вътрешна употреба в Русия. Тя казва: вие си говорете, че той е „изгой”, но китайците не мислят така. Ето, общуват с него, бизнес заедно ще развъртят, съвместни военни учения ще организират. В действителност, заради американските и европейските санкции наложени на режима в Кремъл, китайски банки блокират или затрудняват операциите на руски компании и частни лица. „Руското е токсично” – така казват вече не само на Запад, но и в Китай. Въпреки това Step by Step Китай навлиза в Забайкалието. „Ние,– заяви още преди три години заместник-председателят на Руската дума Игор Лебедев, сами провокираме китайските граждани към експанзия“. Дали това е така или не, няма значение. Защото е очевидно, че руският Далечен изток все повече ще се населва с китайци. Светът е „мулти” и Сибир не е изключение. Има място и за китайския народ. Защото все някой трябва да върши работа, а производството на бомби и ракети не е работа. Не е и живот. Това е смърт. Всъщност, какво друго произвежда Русия?
Агресията на Русия срещу независима Украйна я изолира от нормалния свят. Сега Путин полага усиля нищо да не промени спрямо Украйна и същевременно да излезе от състоянието на изгойство. Няма как това да стане. Което не означава,че няма да има пропаганда в тази посока. Тезата за успешното развитие на руско-китайските отношения е част от тази пропаганда. Но със сигурност при евентуална среща с Путин в Париж американският президент ще каже нещо и по този въпрос. И то няма да е без значение.
Изгойството има хибриден характер. Световни лидери се срещат с Путин, подават му ръка, усмихват се, но същевременно продължават да въвеждат санкции. Идват западняците на руски мероприятия, но отказват сътрудничество с руски компании.
Русия е в хибридна самоизолация
Но не защото е Русия, а защото я управлява фалирал търговец, скъсал сам с обществената среда, самоизолирал се. Проблемът е, че този търговец има ядрен потенциал. А това му позволява все още да шава и дори да рекетира света. Но не това е начинът да излезеш от състоянието, в което сам си се поставил. А идеята му да прати на „оня свят” своя народ, е също изгойство, цинизъм, абсолютно морално падение. Милиони руснаци затри болшевишкият режим, толкова много руски хора загинаха във войни, които най-често техните управници подпалваха, че всяко споменаване за „рая” е като модна демонстрация на черни майчини забрадки. Защо говори така Путин? Защото иска неговият народ да страда тук, на земята. Да загине, за да отиде на по-добро място за живот от днешна Русия. В това отношение руският президент дори и да е чел нашият поет Гео Милев, в което се съмнявам, не го е разбрал. „Номерът” е земята да стане „рай”, а не да се осмърти руският народ в нова световна война в очакване на командировка за отвъдното.
Руснаците ще разберат безумието на Путиновата политика, но отново ще бъде късно за тях. Те как ще са пострадалите и пак ще са трагично изостанали, както изостанаха и след Първата, и след Втората световни войни. Но аз не приемам тезата, че този народ е осъден само да страда, да се мъчи. Истината е, че руския народ страда заради своите управници. Но пък и той ги избира! И така сам се изолира и залага на изгойството. А това е ужасна съдба.