На 21 май 1865 година в жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която участват Хаджи Димитър и Стефан Караджа . На 13 юни 1865 година четата преминава Дунава и се отправя към Котленския балкан. Действа в района на прочутото хайдушко сборище Агликина поляна. Така двамата войводи слагат началото на една три годишна битка с турската войска и башибозук. Водят десетки сражения и се превръщат в истинска легенда и символ на надежда за поробените българи.
Лятото на 1868 г. се оказва фатална. На 9 юли в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, на няколко километра на югоизток от Дълги дол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа. Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души хайдути продължават към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която означава „кървава река“ на турски, има паметник и чешма, посветени на загиналите четници. Местното население организира честване на четвъртата битка около 21 юли (9 юли стар стил).
На 18 юли 1868 година при връх Бузлуджа в Шипченска планина става последното сражение на четата. В тази битка е убит и Хаджи Димитър.