- Британското правителство подозира Русия за отравянето с химическо оръжие, нервно-паралитично вещество, на своя гражданин, бившия двоен агент Сергей Скрипал. Разследването продължава, привлечена е армията. Колко опасна е ситуацията?
- Ситуацията трябва много да ни тревожи, защото случаят "Скрипал" демонстрира колко безпощадна е Русия (ако е била Русия). Но ако погледнем потенциалните мотиви, фактът, че това е било бойно нервно-паралитично вещество, произведено в Русия, то следите ясно сочат към Русия.
Ако това е така, то имаме работа с абсолютно презрение към международното право. Това демонстрира безпощадност, която, според мен е симптоматична за руското ръководство и в частност за господин Путин, за неговото отношение към Запада. Затова ние, Западът, трябва да обърнем внимание на тези събития. Ако нашият отговор бъде силен, то няма да има за какво да се тревожим.
- Как, според Вас, трябва да отговори Великобритания?
- Съдейки по тона на премиера Тереза Мей, можем да очакваме редица мерки, които да демонстрират, че подобни действия са неприемливи. Потенциално това биха могли да бъдат финансови, политически, външно-политически мерки, изгонване на дипломати. Не знам какви мерки обсъжда Лондон, но съм сигурен, че ще видим подобаващ отговор.
- Трябва ли и НАТО да участва в отговора на Великобритания на тези действия на Русия?
- Смятам, че трябва. Доставката на бойно нервно-паралитично вещество за нападение на суверенна страна, член на НАТО - аз смятам, че през 21 век това попада в смисъла на член 5 на НАТО - въоръжено нападение на един от членовете на Алианса. Затова, разбира се, трябва да бъде привлечено и НАТО. И не се съмнявам, че в Брюксел посланиците към НАТО ще обмислят как да проявят солидарност с Великобритания. Ние сме силни, когато сме обединени. За почти 70 години НАТО доказа, че е най-успешният отбранителен съюз в света. Не се съмнявам, че ще се справи с предизвикателството и този път.
- Как трябва да реагира НАТО? Някои британски медии обсъждат варианта за усилване на военното присъствие в Източна Европа. Британия вече е разположила свои сили в Естония. Трябва ли да изпрати още?
- Мисля, че главното е - постигането на желания ефект. За мен желаният ефект е позиция за сдържане от страна на НАТО, която да вдигне летвата на риска достатъчно високо, така че никой от тези, които вземат решенията в Кремъл да не си помисли, че може да действа по този начин на територията на НАТО. Ние видяхме, че Русия заплашва балтийските страни с безпрецедентно ниво на военна активност през последните години.
Смятам, че ефектът, който ни е нужен е не само способността да сдържаме асиметричните хибридни атаки, като тази в Солсбъри, където беше отровен Скрипал, кибератаки, дейност, с която знаем, че Русия се занимаваше по време на американските президентски избори. Това не означава непременно увеличаване на военния контингент.
Това изисква войските, които НАТО вече е разположил там, четири батальона и още един под командването на Германия, да играят по-голяма роля, отколкото на политическа превантивна линия. Те трябва да са част от боеспособна, добре обучена военна сила с точен план за действие по море, въздух и суша, способна бързо да организира подкрепление и да бъде напърлно интегрирана с войската на приемащата страна.
- Трябва ли НАТО да ускори сближаването с Украйна? Такъв вариант също се споменава.
- Не мисля, че това е добра идея. Обещанието към Украйна за членство в НАТО на срещата в Букурещ през 2008 година, без да съществуват убедителни възможности да бъде изпълнено, беше грешка. Страните от НАТО разполагат с добри възможности да подкрепят Украйна и ние трябва да правим това. Но лично аз смятам, че това трябва да става на двустранна основа, защото предоставянето на безусловни гаранции на Украйна почти със сигурност гарантира на НАТО война с Русия. НАТО трябва да признае, че това е отбранителен съюз, че неговата задача е да защитава териториите на страните от НАТО.
Това не означава, че ще дадем на господин Путин или на когото и да било правото на вето относно това кой може да стане член на НАТО. Но НАТО трябва да гледа реалистично на бъдещето в стратегически план. Беше правилна стъпка да приемем страните от бившия Варшавски договор и страните от Прибалтика. Но приемането на Украйна в НАТО не би било прагматично решение.
- Отравянето на Скрипал не е първият случай на опит за убийство на бивш руски агент във Великобритания. Най-известният е убийството на Александър Литвиненко през 2006 година. Беше ли тогава реакцията на Лондон твърде слаба спрямо Русия?
- Ако зад нападението срещу Скрипал и дъщеря му действително стои Русия, тогава, след убийството на Литвиненко, на фона на реакцията на Британия, Кремъл би могъл да си помисли, щом този път ми се размина, значи може да повторим. Затова е много важно летвата да бъде поставена достатъчно високо, за да бъдат предотвратени подобни нападения и в бъдеще.
- Вие написахте книга за хипотетична война между НАТО и Русия. Може ли сегашният инцидент да стане един от елементите на такъв сцзенарий, но вече в реалността, който да доведе до пълномащабна война?
- Без ефективно сдържане на Русия това напълно може да стане част от поредица - катастрофални събития, недоразумения и неправилни разчети. Затова е толкова голяма важността на сдържането, а за европейските страни - ефективното разходване на средставта за отбрана. Мирът не е даденост. Главното е да бъдат предотвратени събитията, които описвам в книгата си. Написах я, за да покажа колко крехък е мирът и необходимостта НАТО да повиши нивото на отбранителна способност.
Ако напрами това, няма от какво да се страхуваме.
Превод: Faktor.bg