Европейската комисия подхваща скандалите с "Алепо" и "Арапя"

Сигналът ще бъде изпратен от политически клуб "Екогласност", според който безобразията в региона се дължат на безхаберието на кмета на Созопол Панайот Рейзи

Политически клуб „Екогласност" ще изпрати сигнал до Европейската комисия, в който се описва безобразното строителство по българското Черноморие, пише сайта http://zname365.com, позовавайки се на публикация във в-к Галерия. Такъв вече е входиран и в Главна прокуратура. Като акцент са изведени започналото изграждане на ваканционен комплекс на плажа „Алепу" и построяването на луксозни вили край къмпинг „Арапя". От „Екогласност" са категорични, че в случая са нарушени редица процедури, включително е погазена и конституцията на страната.Разрешителните за строеж са издадени от главния архитект на община Созопол Светлозар Рашков, а той никога не е имал подобни правомощия. Зоната около „Алепу" е първа категория. За да се прави каквото и да е строителство там, е необходим специализиран план за управление на територията, който се изважда от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). Такъв за „Алепу" няма, алармират екозащитници. В района можело да се изграждат само временни обекти - например кафенета и палатки за масаж. Но масивно строителство не е разрешено, се казва в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

През последните години инвеститори с мерак да застроят територията се опитали да източат блатото на „Алепу". Хора на скандалния пернишки бизнесмен Людмил Стойков пускали щуки, за да изядат лебедите. В резултат редките птици вече се броят на пръстите на едната ръка. А морският орел, който може да бъде видян само на това място в Европа, вече е изместил местообитанието си заради масивното строителство.Припомняме, че блатото е обявено за природна забележителност със заповед от 1986 г. на Комитета за опазване на околната среда към Министерския съвет. Целта е запазване естествените местообитания на защитените и редки водоплаващи птици, както и единственото находище на дяволски орех по Черноморието. От заповедта, с която „Галерия" разполага, се вижда, че в границите на блатото „Алепу" се забраняват „строителството и всякакви други дейности, с които се изменя естественият облик на местността или водния й режим". „Не може един Общински съвет да гази законите и конституцията. За „Алепу" трябва специализиран план за управление на територията, а не обикновен ПУП (подробен устройствен план), който се приема от общината", твърдят юристи.

Представителите на „Екогласност" обвиняват за безобразията в региона кмета на Созопол Панайот Рейзи, който играел в комбина с големите строителни предприемачи. Рейзи от години толерира застрояването на плажовете, а администрацията му изважда на фирмите разрешителни дори общината да няма това право, както в случая с „Алепу". „За три мандата Рейзи е превърнал общината във феодално владение - чете законите, както Дяволът евангелието. Време е да си подава оставката и да бъде преместено спешно местожителството му в затвора", заявиха пред „Галерия" местни жители. Повечето от строежите са дело на „Главболгарстрой" (ГБС), собственост на Симеон Пешов.Фирмата "Глав­бол­гарстрой" (ГБС), която е забъркана в скандала със строжа върху плажа Алепу, е една от трите най-големи строителни компании у нас, лидери при печеленето на обществени поръчки през последните години, заедно с "Джи Пи Груп" и "Трейс Груп Холд". Собственост е на Симеон Пешов. В годините на социализма Пешов е назначен за секретар по строителството, въпреки че тогава не е бил специалист в тази област. След промените става крупен строителен предприемач, а през последните години неговата фирма печели някои от най-значителните обществени поръчки. ГБС има практика първоначално да предлага ниска, дори дъмпингова цена по определен проект. Впоследствие чрез анекси, съдържащи аргументи от типа "лоши метеорологични условия" или "нужда от допълнителни съоръжения", компанията получава допълнителни средства от държавата и така първоначалната цена нараства няколко пъти. Такъв пример е строежът на Южната дъга на Околовръстното шосе на София, когато ГБС спечели търга на цена от 32,74 милиона лева, а впоследствие държавата реално плати 97 милиона лева, за да бъде завършено строителството на този важен за столичани път.