Първата история на България е писана от архиепископ Петър Богдан в Чипровци
Токийският университет издаде книга за 500 знакови български рода там, казва пред Faktor.bg изследователят
Анита Комитска е директор на Историческия музей в Чипровци. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски, катедра „История“. Специализирала е „История и теория на културата“. 28 години е работила в националния Етнографски музей на БАН.
Има дисертация на тема българските традиционни носии от Македония- 19 -средата на 20 век. Главен асистент е по музеология .
Интервю на Светослав Пинтев
- Г-жо Комитска, научихме, че в Чипровци се прави килим за папа Франциск, който ще му бъде подарен при неговото идване у нас… Как върви работата?
- По този въпрос запазваме мълчание, защото поверието гласи, че не трябва да се говори нищо за него, докато не се изработи. В момента, в който е готов, общината, която го е поръчала на определени хора, ще съобщи какво представлява, какъв модел е и т.н.. Доколкото знам, в него ще е втъкано логото на посещението на папата - две ръце, които държат земното кълбо. Посочени са Балканите и България в по-светли тонове, има и един български трикольор който, обгръща земното кълбо. Пише „Мир на земята" или „Мир на света“, не мога да се сетя в момента.
- Вашият край е силно свързан с Ватикана, още от стари времена, как хората приемат пристигането на папата?
- Вълнуват се… През 1938 година излиза книгата на Йордан Захариев за Чипровци. Той има прекрасни фотографии на Чипровци от началото на 20 век. Забележителни наистина. По-добро изследване на Чипровци и досега не е правено. Разказва за климата, географията, рударството, занаятите, носията фолклора, всичко за Чипровци. Градът е бил католическото сърце на България през 17 век. Тук се създава и първото светско училище. Тук има една прекрасна катедрала "Успение на Света Богородица“. Тук е написана и първата история на България от Петър Богдан. В момента се изгражда и параклис, в който да бъдат положени костите на Петър Богдан, открити преди 30 години в олтара на католическата катедрала. Бих искала да кажа в тази връзка, че Чипровци е уникален пример в световната история за съжителство на православни и католици. Преди въстанието, а и по време на въстанието, през 17 век, от около 4 000 души население, половината са православни, половината са католици. Двата храма-православния и католическия са на метри разстояние един и друг. И едните, и другите, участват във въстанието, полагат костите си за България. Чипровските католици са предвестници на българското Възраждане. Те превръщат Чипровци в един предренесансов културен център на Балканите, те са живата ни връзка със свободна християнска Европа. За тях не се говореше много, по политически причини, защото дълги години смятахме, че те са някакви врагове, проводници на империализма. Много е тъжно, че тези хора, които са дали толкова много за България, не са оценени достатъчно.
- Беше намерен екземпляр от „Историята“ на Петър Богдан , какво се случи с него?
- Тя е готова, преведена е от проф. Лили Илиева, която миналата година стана почетен гражданин на Чипровци. В момента знам, че се прави редакция. Чакаме да бъде представена в Чипровци, още повече че тази година се навършват 345 години от смъртта на архиепископ Петър Богдан, честваме и архиепископ Петър Парчевич.. Книгата е търсена дълги години, намерена е заедно с други съчинения в Модена, Италия. Покойният Божидар Димитров беше намерил няколко глави от тази книга, но ето сега е намерена цялата. Според повечето учени, тя е писана тук, в Чипровци, когато Петър Богдан е бил архиепископ.
- Изграждате нов параклис в Чипровци…
- Да, благодарение на един енорийски свещеник, отец Иван Топалски, от енория Свети Андрей в Калояново. Те събраха една огромна сума, около 100 000 лева, за да построят параклиса. Отец Иван смята, че тъй като павликяните от Южна България са получили благодатта на вярата от епископ Петър Богдан, той е ходил на кон, за да покръства техните села, сега тези хора връщат жеста. Грубо казано, разбира се, но те изказват своята благодарност към това свято място, от което са получили вярата. За параклиса има дарение и от ПП ГЕРБ, и от град Раковски, където са наследници на чипровчани, избягали след въстанието. Параклисът ще се казва “Дева Мария-майка на църквата“. Много бихме искали да го открием на 15 август, да положим останките на Петър Богдан и на францисканските монаси. Те идват на няколко пъти - през 14 век, после в края а 15 век, като носят със себе си иконите на Чипровската Света Богородица. Легендата разказва, че са се заселили в местността Буковец, до Чипровци, а иконата изчезва. Виждат светлина на историческия хълм, където са православната и католическата църква, там е бил францисканският монашески комплекс по-късно. Качват се и виждат, че иконата на три пъти бяга.
- Чипровският килим беше признат от ЮНЕСКО за час от световното културно наследство… Има ли практическа полза от това или е само висока чест?
- Висока чест е умението за тъкане на тези килими да бъде признато за световно културно наследство. Има и практическа полза. В този смисъл аз много се гордея, че направихме една представителна зала за Чипровския килим в нашата експозиция. Килимът е показан по нов начин, посетителите виждат пътя на килима чрез интерактивни средства. Могат да седнат на стана, ако искат. Уредниците им демонстрират тъкането. Показахме чрез документи и снимки как през 80-те години чипровският килим е продаван в Япония, Нова Зеландия, Норвегия, Кувейт, Израел. Имало е огромен пазар за него. Той наистина е уникален като хармония на цветове, като съчетания, като символика. Чипровци обаче вече не е онова Чипровци, което е било. Има надежда обаче, защото общинското ръководство и кметът Пламен Петков отвориха вратите на връзките с католицизма. Това помогна страшно много за полагането на основите на параклиса. Тук вече говорим и за поклонически туризъм. Искаме да свържем Чипровския православен манастир, Чипровската църква „Свето Възненсение Христово", която е православна, от 14 век, с параклиса с костите на Петър Богдан, за да съживим Чипровци.
- Доколкото знам, фигуралната украса на чипровските килими е много сходна с тези от Кавказ и Средна Азия. Като историк виждате ли някаква връзка с древните българи?
- Има две теории за Чипровското килимарство. Едните смятат, че то се е развило след въстанието, като може би е заето от Пиротско. Понеже част от българите, които са бягали след погрома на въстанието се заселват някои в пиротските села, едва ли не, оттам се научили тайната на занаята. Напоследък все повече се налага мнението, че чипровското килимарство на базата на тази съвършена техника, която е постигнало, на базата на старинната техника, се появява много-много преди въстанието. И тук вече някои автори смятат че това е тракийско наследство. Районът е бил населен през първото хилядолетие от тракийското племе трибали. А в края на 19-ти век Бахамович, един доктор, изследвайки ломската околия пише че занаятите на траките са запазени и един от тези занаяти е тъкането на килими. Според други автори, на базата на това, че самата дума за килим е персийска, става въпрос за азиатско наследство, което е привнесено в Европа. И на базата на тези древни знаци и символи един от които е се вижда на култови дървета при българите около Волга, при чувашите, смятат, че този занаят е донесен на Балканите от старите българи.
- Излизат и много научни данни, които вече насочват към персийската или иранската теория за произхода на древните българи…
- Да. ...За местното население, което е от българско етнографската група на турлаците... Много се спори за произхода му. Дали са наследници на древните тракийски племена, трибалите в случая. Покойният учен Райко Сефтерски, когото дълбоко уважавам, имаше една много интересна теория за наименованието на турлаците. Смяташе, че наименованието идва от „тур“-„хвърлям ласо" и , че са наследници на пограничното прабългарско население. Всъщност, днес учените ги наричат не прабългари, а „стари българи. Той дава и много различни примери. Това, че много до късно тук се запазва мъжката прическа с обръснатата глава и плитката на върха на темето, огнището, което е по средата на стаята и така нататък. Ние дълги години, страдайки от интернационализма, не търсехме българските корени в Азия , нещо което е правено в годините на Третото българско царство. За пръв път, поне в етнологията, Евдокия Петева-Филова, прави едни такива паралели между традиционната култура на българите от 19-ти век и културата на племената сродни на древните българи, като чувашите, които са по Волга. Думата „тур“ е от алтайски произход. Това население го намираме в Северозападна, в Североизточна България и долу в Македония, в планините на Битоля и Прилеп. Там също хората от равнината казват на тези хората „торлаци“. Това са изводи на Райко Сефтерски. За мен той беше един много сериозен учен, изкуствовед, който четеше лекции повече на Запад. При нас не беше оценен, Бог да го прости. Той търсеше аналогии, говореше за Алцековите българи в Италия, много сериозен учен.
- Всичко тогава беше скривено под натиска на съветската политика, наука и идеология.
- Разбира се, разбира се. Говореше се единствено за огромното славянско море, което е претопило древните българи, много малко се споменаваше за цивилизацията им в Азия, това оставаше настрана. Темата Азия беше табу. Токийският университет издаде преди време една книга за 500 знакови български рода в Русия, като се оказа, че въстанието на декабристите е въстание на стари български родове в Русия, такова е и потеклото на Пушкин и т. н.
- Оказва се значи, че това са исторически факти, а не патриотични легенди…
- Разбира се. Още повече, че японците са много сериозни учени и изледователи, хора на детайла. За да проучат и издадат тази книга… Мисля, че трябва да им се доверим.
- Връзките Италия-България във времето са особено интересни...
- Да, връзките с Италия са били много силни. Всяка година деца от Чипровци са заминавали за католическите колежи на Апенините и са се връщали високо образовани хора-писатели, философи, духовници. Един Парчевич, когото Иречек нарича „най-велик българин на седемнадесеттото столетие", е приеман от императора на Австро-Унгария, от дуковете на Веинеция и Генуа, от князете на Полша и Молдова. Той е готвел едно посещение в Испания. Този човек пътува между всички дворове на Европа и казва за себе си: „Аз съм представител на великото царство България“. Връзките с Италия са много силни във времето, та и до днес. Дори при социализма е така. Мисля, че тепърва трябва да бъдат изследвани. Един исторически факт… Строителите на ЖП линията край София, които по време на Съединението и след това, на Сръбско-българската война, работят там, всички инженери и работници се записват като доброволци и се бият срещу сърбите на Сливница…Тези връзки са много силни, особено след сватбата на цар Борис с царица Йоана. Приносът на Италия за новата българска история е много голям. След освобождението тук идват архитекти, художници. Между двете световни войни в социалната политика се взаимстват много неща от Италия на Мусолини - детските градини за децата на работниците.
- И СССР взаимства това от Мусолини…
- Да, разбира се. Тази тема… Знаем кой пише историята след Втората световна война.
- Да ви попитам и за фамилията Ви. Очевидно сте от род на комити?
- Комитска съм по съпруг. Прадядото на съпруга ми Никола Мечкалиев- Мечкалията се е бил като опълченец на Шипка, след това е участвал в двете Балкански и в Първата световна война. Оттам вече идва името на фамилията- Комитски.
- Изключително е търсена, книгата ви за националните носии, въпреки че е на доста висока цена…
- Аз мисля че вече дори на много висока цена не може да се намери, наистина е много търсена, защото е издадена през 2005 година, доста време мина. Надявам се спомоществователят на книгата Никола Григоров да я преиздаде, защото тя включва 270 от най-красивите български носии- мъжки, женски, детски, от всички етнически български земи.
- Може да се каже че сте успяла да съхраните едно съкровище на България…
- Надявам се и вярвам, че е така, защото ме търсят много българи от чужбина, които искат да направят костюми за ансамблите си на базата на това, което виждат в книгата. Ценното е, че в бележките показвам, това което е под носията - отделните съставни части под ансамбъла, тяхното наименование, употребата им, прическите, сложното невестинско забраждане. Дано не прозвучи нескромно, но мисля, че е сериозен научен труд, който е полезен за паметта на нацията ни.