Експерт: Събитията от 1962 година наистина могат да се повторят

„Мултилатерализъм“. Тази сложна за произнасяне чуждица определя принципа в международните отношения в противовес на национализма, който се надига от двете страни на Атлантика. В защита на този принцип говори Ангела Меркел на конференцията в Мюнхен преди седмица. Германският канцлер се надява да го приложи и по отношение на набиращата скорост оръжейна надпревара. Меркел настоява за диалог, който да включва не само Русия, Съединените щати и Европа, но и Китай.

Защото след прекратяването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, анонсирано в началото на този месец от Вашингтон и Москва, на карта са заложени сигурността и единството на Европа. Защото страните-членки, разположени по-близко до Русия, пледират все по-настоятелно за повече защита, докато тези на запад се опасяват от ответните действия на Москва, питат от БНР.

Трябва ли да се готвим за най-лошото, след като тази седмица руският президент предупреди Съединените щати, че не желае, но е готов на нова ескалация от порядъка на Кубинската ракетна криза?

За отговор на този въпрос от Радиото потърсиха Майкъл Елеман - старши сътрудник в "Международния институт за стратегически изследвания" (International Insitute for Strategic Studies). С него разговаря Добрин Йотов.
Събитията от 1962 година наистина могат да се повторят, смята той

" Винаги е възможно. Всеки, който анализира историята на ядрената надпревара, се опасява от това. Не мисля, че това, което се случи в Куба през 1962-ра, ще се повтори дословно. Важното е да съхраним механизмите за овладяване на бъдещи кризи между САЩ и Русия. Това ме тревожи повече от всичко. Според мен прекратяването на Договора за ракетите със среден обсег е симптом - то ни предупреждава, че Вашингтон и Москва са поели в погрешната посока", твърди експертът.

" Може би Съединените щати ще имат малко повече възможности предвид ракетния потенциал на подводниците си. Важно е обаче да не забравяме, че, когато имаш толкова ядрени оръжия, колкото имат двете страни, това дали ще удариш първи не ти дава каквото и да реално предимство. Реакцията на противника ти ще бъде унищожителна.

 Според мен кризата се дължи по-скоро на системни противоречия, отколкото единствено и само на характера и целите на двамата лидери. Руснаците, и преди всичко Путин, са разочаровани от американските действия през последните две десетилетия. Имам предвид разширяването на НАТО, тенденцията на Вашингтон да решава с военна сила проблеми в страни като Ирак, Либия, Косово. Съединените щати също не са доволни от някои руски действия напоследък, най-вече от случилото се в Крим и Източна Украйна.

Така че, причините за засилване на руско-американското съперничество са структурни. Дори ако, по някаква причина, утре Тръмп напусне поста си, или пък Путин, не мисля че ситуацията ще се промени скоро. Може да се стигне до постепенно намаляване на напрежението, но при условие че и двете страни преосмислят поведението си и се опитат да разберат по-добре какво мотивира другата страна", смята той.