Древни математици изчислявали кога и с коя от всичките 121 жени да спи китайският император

Съветниците съставяли графика как да се появят по-достойни наследници

Математиката е своебразна опора на древните цивилизации – от измерването на времето до навигацията за моряците. Но след краха на Древен Египет, Месопотамия и Елада тази наука достига нови висини на Изток. В Древен Китай математиката била ключов инструмент за проектирането и издигането на Великата китайска стена с дължина почти 9000 км, чиято цел била да защити империята от враговете й. Но и животът в императорския дворец бил подчинен на числа и цифри.

Плановете и решенията на императора са изграждали и приемали с оглед на календара и движението на планетите. Математическите модели и идеи влияели и на това как да бъдат планирани дните и нощите на императора. Например съветниците на императора измислили как да бъде „гарантирано“ императорът да не остави без внимание нито една от жените в харема си за определен период.

Графикът на нощния „дневен ред“ на императора се основавал на формулите на геометричната прогресия. Според легендата за 15 нощи императорът трябвало да се посвети на 121-те жени от харема си, които включвали: императрицата, три по-възрастни жени, девет други съпруги, 27 наложници и 81 робини, предава "Би Би Си".

Всяка следваща група е три пъти по-многобройна от предишната. Първата нощ била с императрицата. Следващата императорът посвещавал на трите си по-възрастни съпруги. Третата – на останалите си девет жени. Следващите три нощи императорът прекарвал с 27-те си наложници – всяка нощ при него пристигали по девет от тях. Останалите нощи императорът прекарвал с робините – всяка нощ при него идвали девет робини.

Такъв „график” трябвало да гарантира, че императорът спи с жените от „най-висш ранг” на своя харем при пълнолуние, когато женската сила „ин” достигне своя връх и може да съответства на „ян” - мъжка сила.

Съветниците, които съставяли този график, преди всичко се грижели за появата на достойни, или по-скоро на най-добрите възможни наследници на императора.

Но не само животът на императорския двор се определя от математически идеи и формули. С поглед върху математиката се водели всички държавни дела.

Древен Китай е разрастваща се империя, която заема огромна територия, със строг правен кодекс, развита данъчна система, подобрени системи за измерване и парична система. Китай използва десетичната система 1000 години, преди да започне да се използва на Запад.

В магическата сила на числата вярват в Китай и до днес. Например нечетните числа се смятат за мъжки, а четните – за женски. Числото 4 в Поднебесната империя гледат да избягват по всякакъв начин, докато 8 е щастливото число.