На 15 април 1943 г. в квартирата си на ул. „Цар Самуил“ №25 в София, по време на нелегална радиовръзка с разузнавателния център в СССР, е арестуван агент ПАР. Това е българинът Емил Попов. Полицията разкрива нелегална терористична група ръководена от Александър Пеев (Боевой). Европа е във война. Но България и СССР поддържат нормални дипломатически отношения. Защо тогава
Москва плаща на българи,
за да извършват терористична дейност срещу собствената си държава? И защо те пък се съгласяват да служат на чуждата съветска държава. Навремето ни обясняваха, че са се борили срещу „фашизма”. Вятър и мъгла. И като е било „фашизъм” що дири съветски посланик у нас? Нима по време на войната има съветски посланици в Германия и Италия, например? Целта на родинопредателите винаги е била една –да подготвят почвата за окупацията на България от Съветския съюз, да предадат България на чуждата и враждебна нам съветска държава. Което и става през 1944 г. Днес в България няма смъртно наказание, но през ХХ век е имало. И затова националният предател Емил Попов е разстрелян на 22 ноември 1943 г. на гарнизонното стрелбище в София след влязла в сила съдебна присъда по Закона за защита на държавата.
Емил Попов като част от терористична група още от 1941 г. е свръзка при военния аташе и резидент на съветското разузнаване в посолството на СССР в София полковник Иван Дергачев. Той се поставя в служба на чуждата държава още когато Германия и СССР поддържат нормални дипломатически отношения, а Сталин и Хитлер са първи другари. Но защо са другари?
Защото са „социалисти”
Хитлер е националсоциалист, а Сталин – интерсоциалист, т.е. маниак на тема налагане на комунизма в целия свят.
След ареста на Попов са разкрити още и арестувани Александър Пеев, Иван Владков и Иван Джаков. По наказателно дело №1541/1943 Пеев и Владков също са осъдени на смърт, а Джаков е осъден само на осем и половина години затвор, от които излежава по-малко от две, защото след антибългарския преврат на 9-ти септември 1944 г. е освободен от затвора. Това пък е времето, когато комунистите в България избиват честните и достойни българи, много от тях с произход от стари възрожденски родове, за да се курдисат те – готовите за поредното национално предателство.
В книгата ми „Патриотични уроци” изнасям факти, факти, много факти, за антибългарската предателска същност на Българската комунистическа партия. Не случайно тази партия е обявена със закон у нас за престъпна организация. И в този смисъл моята книга, може и така да се каже, е най-законосъобразната книга. Защото това, което законът казва, тя го доказва. И понеже наскоро Велислава Дърева се опита да оневини в своя книга едно от най-зверските престъпления на тази организация през ХХ век –атентатът на 16 април 1925 г. в църквата „Света Неделя”, който е и най-големият терористичен акт в света през ХХ век, а и вземайки повод от „случаят Попов”, искам да опресня паметта ни. Защото растат поколения, които днешните социалисти искат
да заблудят и излъжат
Най-големият терористичен атентат в Европа през ХХ век е комунистическият атентат на 16 април 1925 г. в църквата „Св.Неделя” в столицата ни. На този ден там е опелото на генерал Константин Георгиев, убит два дни по-рано от Атанас Тодовичин, другар на червените терористи Петър Задгорски, Петър Абаджиев, Асен Павлов и Никола Петров, които са преките извършители на терористичния акт. Техни ръководители са няколко лица от незаконната военно-терористична организация на комунистическата партия: о.з. майор Коста Янков, о.з. капитан Иван Минков, Димитър Златарев, Марко Фридман. Средствата за издръжка и въоръжаване на терористите, включително и фаталният взрив, са дошли от Москва, откъдето за организиране на терористичната дейност на БКП в България са прехвърлени Христофор Интович Салнин („Осип“) и Иван Цолов Винаров. За наш национален срам вторият терорист е родом от Плевен, но е член на руската болшевишка партия, ченге от съветските тайни служби, полковник от „червената армия”. За Салнин самите руснаци признават, че е „диверсант и ликвидатор”. С други думи: професионален терорист. По непълни данни през Черно море и то само в периода 1922–1925 г., с цел подпомагане на терористичната организация БКП от СССР са прехвърлени 800 винтовки, 500 револвера, 500 ръчни гранати, 150 килограма взрив. Комунистите терористи съхраняват в тайни складове още 1600 винтовки, 200 револвера, 25 картечници, 2 000 ръчни гранати и взрива. Убеден съм, че сходни количества нелегално оръжие днес се притежава от организации, които също
не мислят доброто на България
За ръководене на терористичния атентат в София от Съветския съюз пристига и друг известен терорист, също офицер от „червената армия” – Михаил Малхазович Чхеидзе. При атентата в „Света Неделя“ загиват 135 души – голяма част от политическия и военен елит на България. Ранените са около 500, много от тях по-късно умират от раните си. Убити са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3-ма депутати, множество цивилни граждани, включително и деца. Всички загинали офицери са герои на България, защитавали родината ни в Балканската и Първата световна война. Но нима комунистите някога ги е било еня за защитниците на родината?
Датата на атентата не е избрана случайно. Това е не само скръбен ден за всички християни, но и денят, в който през 1879 г. е приета Търновската конституция. Това е атентат и срещу нея. Църкви днес взривяват ислямски терористи, но „патентът” е съветски. СССР бе държавата, в която взривяването на православни храмове бе официална политика. Впрочем шест години по-късно в Москва е взривен православният храм „Христос Спасител”. И отново е същото: не го взривяват „фашистите”, а го взривяват комунистите. Защо? Много просто. Защото не са християни. Това че днес някои от тях се кръстят и ходят на църква, не променя факта, че на надгробните могили на техните родители има не кръстове, а петолъчки.
Част от терористите са убити още в следващите дни, други се самоубиват, трети са осъдени на смърт и обесени. Но някои успяват да избягат в СССР. И каква само ирония на съдбата! Терористът Никола Петров, който запалва фитила на взривното устройство, загива в концлагер в любимия му Съветски съюз. Димитър Златарев също е арестуван и убит по време на сталинските чисти през 1937 г.
Големи ахмаци са това комунистите!
Но ето, че си спомних за големия чешки писател Карел Чапек, който сам си задава въпроса: „защо не съм комунист?”. И си отговаря: защото комунистите „бесят и разстрелват хора” така, както „се давят дървеници”. И прозорливо пише:
„Методът на комунизма – това е един мащабен опит да се създаде международно недоразумение, да се разбие човечеството на отделни части, изобщо несвързани помежду си и които не се разбират една с друга.”
Но нима днес не правят същото и нашите пишман „социалисти”? Нима те не обслужват руската политика с цел да дестабилизират, както България, така и Европа, да „разбият човечеството на отделни части”? За да може всяка част поотделно да си путинясва. Като оня венецуелски откачалко, който по име е „зрял” (т.е.maduro), но по дейност e абсолютна ранозрейка, та затова и се води по акъла на Путин. Впрочем Poutine се нарича известно канадско ястие от Квебек – пържени картофки, поръсени със свежо кашкавалче и полети с леко подсладен сос. Но да не се отклонявам.
За престъплението „Народен съд” е писано много. В „Патриотични уроци” педантично изреждам имената на съдиите престъпници. Разказвам и кои и що за хора са били убитите. Това са били абсолютно достойни и заслужили за отечеството ни българи. Разказвам още и за предателствата на Тодор Живков и другарите му, когато на два пъти се опитват да затрият държавата ни, като я харижат на Съветския съюз. Защото за българските комунисти истинската родина винаги е бил СССР, а днес Русия. Не е срамно да си признаят тази истина още повече, че тя присъства в техни доклади, речи, книги, стенограми и е декларирана многократно от ръководителите на БКП. А срещу фактите е известно, че не се рита. Разказвам и за престъпното мълчание на Тодор Живков, на членовете на Политбюро и ЦК на БКП, които през 1986 г. скриха истината за Чернобилската катастрофа и така
обрекоха българския народ на радиационно заразяване,
чиито последици търпим и до днес. Убеден съм, че не може да има българин, който след като прочете моя урок за тази трагедия да не остане потресен от тази продължаваща да убива и днес трагедия.
Няма българин, който да не се пита защо и днес в БСП замислят също лоши дни за България. Този въпрос няма еднозначен отговор. Ясно е, че в тази партия е все още силна традицията да се служи на чужда държава. Ясно е, че предците на днешните социалисти бяха „борци против капитализма”, а те станаха първи капиталисти. Комунистите никога не са били работяги. Под „работа” те разбират да откраднат банка, да откраднат пенсиите, да направят заменки със земеделска земя за парцели по морето. Те знаят и как да си докарат милиони чак от далечна офшорна зона! Чета напоследък, че техният някогашен премиер Жан Виденов бил честен политик. Нищо не бил откраднал. Но нали пред очите на този „честен политик” другарите му социалисти окрадоха парите на цяла България и ни докараха в средата на 90-те години до венецуелска катастрофа. А Виденов – ни чул, ни видял. Хайде, холан!
Някога им викаха чантаджии. Те са царе на нищонеправенето. И умират да се изживяват като „шефове”. Корнелия Нинова от този пусти мерак за власт направо си загуби нежните черти, заради които предполагам, че някога е изпратена да приватизира туйцък онуйцък. Социалистите днес са се разфучали отново. Искат отново властта. Защото, според тях, е време отново да съсипят България. Зер, минаха доста години откакто не са на власт. Но аз не искам БСП да управлява. И това е моята непроменена позиция от 30 години. Но кой може да спре БСП и да я държи далеч от властта? Това може да направи само голяма партия или голямо партийно обединение. Само така могат да бъдат укротени мераците и на Румен Радев за „своя” изпълнителна власт”. И голяма , непростима, грешка допуснаха някои псевдодемократи, които гласуваха за избора на Радев. Натресоха ни го за 5 години. България трябва да изпрати повече депутати в дясната Европейска народна партия. За доброто на Европа. Със свои думи същото преди време ни обясни председателят на тази партия Жозеф Дол.
През лятото и есента 1941 г. няколко терористични групи, транспортирани с вражеска съветска подводница, са стоварени на българския бряг. Те са обучени и въоръжени в СССР, главно в тренировъчни бази на НКВД в Подмосковието. Пет групи са спуснати с парашути. Общият брой на нарушителите на българската граница е 61. Ръководят се от полковника от съветската армия Цвятко Радойнов – българин със съветско гражданство. Той вече е участвал в едно голямо престъпление срещу България – т.нар. от комунистите „септемврийско въстание” през 1923 г. Радойнов дори кръщава дъщеря си Септемврина.
От тези терориста 55 са българи, петима са руснаци и има един чех. Всички те са сталинисти. Задачата, която им е поставена в Москва е същата, която днес изпълняват ислямските терористи. Те е трябвало да осъществят нападения срещу български военни и граждански обекти, да създадат хаос и всеят страх сред българското население, да дестабилизират държавата ни. Логично е обаче да се запитаме, защо те нахлуват в България през август 1941 г., а не година по-рано например. Отговорът е, че година по-рано националсоциалистическа Германия и болшевишкият СССР са се намирали в дружески отношения.
Сталин и Хитлер са съюзници
Те заедно са нападнали и окупирали няколко европейски държави като с договор с таен протокол към него са си разпределили европейската „плячка”. Това е Договорът за „ненападение между Германия и Съветския съюз” (“Deutsch-sowjetischer Nichtangriffspakt”). Той e подписан на 23 август 1939 г.
Ако, не дай боже, днес в страната ни навлязат терористични въоръжени групи то сигурен съм, че от ранна утрин медиите ще гърмят и трещят, и все „виновника” който ги е пуснал ще търсят. Проблемът е, че комунистите симпатизират на терористите, а не на някогашната българска държава, с нейната полиция и жандармерия, която набързо е задържала нарушителите на границита ни с помощта на бдителни български граждани. Българското правителство е отправило официална протестна нота на Москва още повече, че освен български, част от терористите са и съветски граждани. Но от Кремъл отричат участие в това терористично нападение. Но управниците в Кремъл по принцип отричат престъпленията си. Типичен пример е дълголетната лъжа за Катинското престъпление – позорът на съветския режим. В наши дни Кремъл така отричаше първоначално и за терористичната агресия срещу Грузия и Украйна. Факт е, че през 1941 г. СССР отрича да е изпратил терористични групи в България. Но само три години по-късно на тези терористи са издигнати паметници, те са удостоени посмъртно със съветски ордени, имената им „красят” селища, улици, площади, училища, заводи. Но по-важното е, че терористите са заловени сравнително бързо и са изправени пред законен съд, който на 26 юни 1942 г. издава своите присъди. На смърт са осъдени и разстреляни терористите: Цвятко Радойнов, Трифон Георгиев, Васил Йотов, Иван Изатовски, Йозеф Байдо, Андон Бекяров, Димитър Димитров, Васил Додов, Стефан Пашев, Борис Томчев, Делчо Наплатанов, Иван Дреновски, Август Попов, Георги Кратунчев, Димитър Тепляков, Иван Иванов, Георги Башикаров, Янко Комитов, Тодор Николов, Николай Романов, Мирко Петков, Симеон Славов, Иван Щерев, Мильо Милев, Димо Астаджов, Владимир Чернов.
Десетилетия след това справедливо наказание комунистическата пропаганда се опитваше да внуши, че тези терористи са „борци против фашизма”. Но в България в този период няма фашистко правителство на власт, няма и националсоциалистическо такова. И никога не е имало. Няма нито фашистка, нито националсоциалистическа партия в българския парламент. Няма и такава партия на власт. И Негово Величество Цар Борис III не е бил фашист или националсоциалист. Царство България е било нормална държава, най-силната в Югоизточна Европа, доколкото могат да бъдат „нормални” държавите в условията на световна война. Но е факт, че в този период дори процъфтява лявата литература. Никола Вапцаров издава книжицата си „Моторни песни”. Официално се води „безработен”, но неофициално помага на ръководителя на терористичните групи Цвятко Радойнов, негов близък другар и казано на жаргон двамата „въртят едни пари”, които не са спечелили с честен труд. Задачата на Вапцаров е била да доставя тези мръсни пари до терористичните „ядки”. Той сътрудничи на “военния отдел” на комунистическата партия, който се ръководи от Радойнов (с псевдоним “Васил”). В показанията си пред съда поетът е откровен: “Васил взе от мен 130 000 лева, за да ги предаде на Стареца (Антон Иванов – б.м.А.Й.) ), у мен останаха 180 000 лева, които съм раздал на следните лица....” И следва подробно изброяване. Затова и Бойка Вапцарова, която познавах от работата ни в Института за литература при БАН, обичеше да разказва кои са били любимите столични и варненски ресторанти на нейния Кольо. Впрочем едва пред съда, Никола Вапцаров постъпва като български гражданин – признава си всичко от игла до конец, издава своите другари. Но това не е достатъчно за оправдателна присъда. Впрочем, какво означава една партия да има свой „военен отдел”? Ако днес всяка българска партия създаде такъв отдел и започне да се въоръжава, досещате ли се какво ни чака? И на коя страна в историята сме ние? На своята българска държава или на обучените и платени от Москва терористи?
Никола Вапцаров е издавал вестник –„Литературен критик”. В него три стихотворения и две рецензии е публикувал моя баща – студен по право в Софийския университет и млад поет. Едната рецензия е може би първият положителен отзив за известния по-късно детски писател Асен Босев. Баща ми е имал патриотични, т.е. легионерски убеждения, но буржоазната демокрация му е давала възможност да публикува и във вестника на Вапцаров. Не съм питал Бойка Вапцарова защо Вапцаров е публикувал текстове на легионери. Може би защото са били талантливи. Но което не знам, наистина не знам.
Тодор Павлов – виден деец на комунистическата партия, „марксистки философ” и бъдещ регент на Царство България, назначен за такъв от деветосептемврийските превратаджии, „беззаветно верен на партията”, две години преди от Москва да се прехвърлят терористи у нас, пише известната си брошура „Против объркване на понятията”. Тя излиза на 17 септември 1939 г., денят в който СССР напада независима Полша. И тъй като същото е сторила и Германия на 1 септември, практически така започва Втората световна война, която отнема живота на десетки милиони хора в Европа. Може да си представите Тодор Павлов като Велислава Дърева. Голям мракобесник е бил, зловеща фигура в литературния и научен живот. Но през 1939 г. в споменатата брошура той стига до извода, че
„не фашизма е най-страшния враг на комунизма, а...английския империализъм”
Червените партийни кадри са ошашавени от това „прозрение”, но няма как – приемат новата партийна линия, защото тя, както посочва другарят Тодор Павлов, е „спусната” от Москва. И следва „ знаменита” мисъл, която си заслужава да се знае:
„И народите в СССР и германският посрещнаха сключването на пакта с особена радост...В цяла Германия неведнъж вече се носи викът: „Хайл, Хитлер! Хайл, Сталин!...Дружбата между народите на Германия и СССР, закрепена с кръв, има всички основания да бъде продължителна и здрава”.
Болшевиките бяха най-големите душмани на Русия. Те бяха по-фашисти от фашистите, ако се съди дори само по официалните данни за десетките милиони избити и репресирани съветски граждани по време на Ленинския и Сталинския авторитарни режими. Ако се съди по десетте милиона уморени от глад украинци. Ако се включат в списъка на съветските престъпления и хилядите българи избити или репресирани в СССР. Нападението на СССР в началото на септември 1944 г. срещу нас е открита военна агресия с цел окупация и монтиране на марионетен режим. Това не е просто хибридна война, каквато днес Кремъл води срещу България и Европа, а военно нападение целящо да окупира държавата ни, да смени нейната политическа и икономическа система чрез осъществяване на масов терор и убийства. Чрез унищожаване на българския политически, стопански, военен , културен и духовен елит. Целта е комунистите да вземат власта и да съсипят България. Нещо, което те за съжаление реализираха. Единственото, което може да смекчи вината им пред българския народ е, че все пак бяха малко по-кадърни от съветските комунисти. Затова и въпреки че във всичко копираха „съветския опит”,те колкото и да искаха, не можаха да затрият държавата ни. Докарваха я само няколко пъти на прага на затриването. Докато съветските им другари успяха в това си намерение. Те си съсипаха сами Съветския съюз. Така че българските комунисти са №2 по съсипия. № 1 са съветските комунисти.
Приемаме, че всичко това е история. Но ето, научавам от печата, че фашисти или националисти – все едно, а може би социалисти, скрити под маската на „русофили”, се канят да възпрепятстват представянето на моята книга в един български град. Да ми отнемат свободата, да ми спрат гласа. Векът е двадесет и първи. Ние сме част от Европейския съюз. По документи у нас има демокрация. Има демократична конституция, демократични закони, демократични институции. Но е факт, че има и лица, а и организации, в чиито объркани мозъци
още смърди и пуши миналият век
„Патриотични уроци” ще се четат и препрочитат. Няма сила, която вече да ги спре. Планини от рубли да вземат родоотстъпниците, пак не могат да спрат силата на свободното слово. Впрочем те се опитаха да сторят нещо подобно и с книгата на мой колега, журналист и публицист, но какво постигнаха? Само вдигнаха продажбите ѝ. Не възразявам да сторят същото и с моята книга.