Александър Йорданов, специално за „Faktor.bg”
Тази песен-молебен можеше да чуе всеки посетител на храма „Христос Спасител” в Москва на 21 февруари 2012 г. Изпълниха я „котенцата”, както сами се бяха нарекли, от руската феминистка пънк-рок група „Пуси Райът” ( в превод от английски: „Бунтът на котенцета”). Философката, Артистката и Писателката – така са известни трите пънкарки Надежда Толоконникова, Екатерина Самуцевич и Мария Альохина. В Кремъл бяха в шок. За Кремъл самият факт, че в централен православен храм на Москва се издига глас срещу първия човек на държавата, бе истински амок. Няколко дни не можеха да схванат какво точно се е случило и как да реагират. На 3 март момичетата бяха арестувани, а през август осъдени на по две години затвор, които трябваше да излежат в концентрационен лагер (днес в Русия ги наричат „трудови лагери”). Естествено нормалният свят реагира и отправи призиви към
Кремъл да се освести
Резултат от реакцията имаше и в края на годината непокорните „котенца” бяха освободени.
В началото на 2016 г. в социалната мрежа YouTube се завъртя новият им клип „Чайка“. В него нежните девойки имитираха с ръце полета на чайките, а текстът направо тресваше по кратуната главният прокурор на Руската федерация Юрий Чайка – същият, който миналата година се дотътри в България по покана на колегата си Сотир Цацаров. Тогава, спомням си добре това, написах: „Това е нашата орисия. Наведени дори пред... чайка!” и цитирах Вазовото стихотворение „Средство да нямаш врагове”. При визитата си в България Юрий Чайка произнесе върховна глупост. Русия, заяви той, е „миролюбива страна”. И го каза без да му мигне окото, сякаш в България живеят слепи и глухи хора, които не знаят какви ги е вършила и върши тая държава „миролюбка”. Не знаят за руската агресия срещу Украйна. Нищо не знаят. Чакат Чайка да им обясни кое как е.
Пееха през 2016 г. „Пуси Раъйт” за това, което е известно на всеки руски човек – огромната корупция в руската държава и недосегаемият за правото Кремъл:
„Заместник-прокурор, прокурор, Комунистическа партия, приятелство с олигарси.
Който не е нужен, ще го заровим.
Онези, които са прекалено отворени, ще ги трудоустроим в затвора,
ние защитаваме своите до край, разбра ли?
Аз съм патриот и избирам да решавам дела не в някаква си там вашта Гейропа,
а във родината, в Русия-матушка.
И ако трябва да се взима, да се убива, да се краде,
тук съм предан на родината.
И избирам да го правя в родината.
Ще се намери място в затвора за всеки прекалено умен човек.”
Това пееха през 2016 г. „Пуси Раъйт”. Това е Русия днес.
Затвор за умните хора
Затова и девойките бяха поставени отново на подсъдимата скамейка.
По време на футболната среща от световното първенство Франция-Хърватия, през тази година, отново те, облечени в полицейски униформи, внезапно нахлуха на терена, за да протестират срещу полицейския терор в Русия и да призоват за освобождаване на политическите затворници. Веднага бяха задържави и осъдени на 15 дни затвор. На 30 юли са били освободени, но веднага след това отново са задържани и до момента не се знае причината за новата репресия срещу тях. Но така е в държавата на безправието и полицейщината.
В средата на октомври 2015 г. „Пуси Раъйт” бяха в София за заснимане на документален филм. Тогава те надянаха качулки върху някои от фигурите на паметника на Съветската армия. Надежда Толоконникова коментира, че нашата държава и е интересна, защото се опитва да играе между Европа и Русия, но умницата поясни, че това е „твърде рискова ситуация”. Рискова или не, но си е живо клинкане, от което страда целият български народ, с изключение на една олигархична клика от бивши комунисти и ченгета, която парадира със своето русофилство, на руска хранилка е, но гледа каквото може и както си знае, да прилапа от Европа. Надежда тогава държеше в ръцете си едно малко плюшено прасенце. Любопитната журналистка от БТВ я попита как се казва прасенцето. Хитрушата от „Пуси Раъйт” (цитирам по материал на БТВ публикуван в сайта на телевизията на 15.10.2015 г. в 22:07 ч.) с наивен глас отговоря: „О, това е просто един човек, който притежава вашите медии. Пеевски.”
От тази си откровеност си патят в Русия „Пуси Раъйт”. Но не им пука. Казват това, което мислят. Не са шушумиги като мнозина нашенци, които си налягат парцалите пред силните на деня. Половин година след като излязоха от затвора, „Пуси Райът” представиха новата си песен „Обичам червения затвор”. В нея става дума за връзките на „главата” на Кремъл с петролните олигарси и Руската православна църква.
„Президентът ви е като аятолах в Иран,
а църквата ви все едно се намира в ОАЕ”.
Дразнещо несъмнено. Но нима не е вярно!? През август миналата година Мария Альохина и Олга Борисова протестираха пред затвор в Сибир, в който излежава 20-годишна присъда украинският режисьор кинодокументалист Олег Сенцов. Той е задържан незаконно на окупираната украинска територия и е абсолютно несправедливо осъден за намерение за осъществяване на терористичен акт в Крим. От два месеца е в гладна стачка. Отказва да моли за помилване. Изобщо, достоен човек в недостойно време.
Преди три седмици
Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди Русия
заради нейното „правосъдие” по случая "Пуси Райът" след изпълнението на групата в Московския храм „Христос Спасител”.
Светът не познава авторитарен режим, който да е заглушил свободния глас на песента. Тирани е имало и със сигурност ще продължи да има. Но те са смъртни. Като Сталин, например. А песента е вечна. Като песните за свободата на „Пуси Раъйт”. Светът познава и много страхливи хора, наведени и сгънати пред властниците, пред диктаторите. Но в историята остават тези, които и в най-зловещите диктаторски времена вървят в живота изправени. Така, както днес вървят изправени в живота на Русия „бунтовните котенца” от „Пуси Раъйт”.