Находка от праисторическото селище, което се намира в центъра на Кърджали, е в основата на научната хипотеза, че на Балканите за пръв път в света се появява т.нар. Нефритена култура, съобщава БНР. Малкият артефакт е един от емблематичните за България паметници от неолита - нефритен амулет във формата на свастика. Възрастта му е 8 хилядолетия. Открит е преди повече от 45 години, а сега е изложен в Регионалния исторически музей в областния град.
Малко се знае за мистериозната свастика. От 1972 година насам още няколко идентични са намерени на Балканите, последната, от които в Слатина и е на същата възраст. Как се свързва тя с намерената в неолитното селище в Кърджали, разказва Милен Камарев, археолог в Регионалния исторически музей в Кърджали:
Нефритът се обработва за пръв път на нашия полуостров, разказа проф. Руслан Костов от катедра "Минералогия и петрография" към Минно-геоложкия университет в София и допълни, че намерените в почти всяко неолитно селище на Балканите артефакти от известния с твърдостта си нефрит, като основното количество са на територията на България, дава правото да обосновем една Балканска нефритена култура, която е първа в Света.
Нефритената свастика или зооморфният амулет, както пожела да наричаме малкия артефакт проф. Руслан Костов, все още повдига повече въпроси, отколкото дава отговори. Геолози и археолози си партнират в разгадаването на мистерията около вече няколкото почти идентични предмети, появили се през последните години на територията на България. Какви са изводите и впечатленията на проф. Костов:
През 2013 година проф. Костов прави проучвания на нефритената свастика от Кърджали. Тогава излизат и публикации в медиите, че за направата й е използвано механично съоръжение, най-вероятно колело. Това показало полирането на амулета, което било направено с абразивен материал, но следите от обработка били само в една посока. Полирането на ръка предполага микродраскотините да са в две или повече посоки, което означава, че още в каменната ера се е използвало механично съоръжение, най-вероятно колело. То обаче е изобретено през третото хилядолетие преди новата ера, а находката от Кърджали е от хилядолетия по-рано.
През 1948 - 52 година археологът проф. Петър Детев копае „Дончова могила“ край с. Биково, Новозагорско. След обработка на открития материал, там се появява колело на възраст 5500 г. пр. Хр. Това е доказано от проф. Пигот, чрез радиоизотопно изследване C14 в Единбургския университет в Англия. Двуоса детска количка с 4 колела на същата възраст е изложена в музея в Мардин, Турция.
В България находките на изделия от нефрит не само, че са сред най-изобилните, а и предхождат с поне хилядолетие и половина разцвета на обработката на нефрит в Китай. Характерна за свастиките по нашите земи до края на неолита и след него, е изключителната приемственост в употребата на този символ, според доц. Веселина Вачкова, учен историк и културолог, директор на Исторически музей Перущица, с публикации за Балканската нефритена цивилизация, както я нарича.
Дали зеленият минерал не е имал стойност на разменно средство, за Жаба богиня, чиято форма често приемат нефритените амулети по нашите земи и други интересни подробности, разказва доц. Веселина Вачкова:
"Праисторическото население е разпознавало нефрита като специфичен зелен минерален обект, който да използва. От там произтичат първите минералози и първите специалисти по бижутерия на Балканите", казва проф. Руслан Костов. Според доц. Вачкова: "Остава една голяма загадка защо нефритената цивилизация спира да се развива."