Няма как в Черно море да плават само яхти и платноходки, докато Кремъл и олигарсите му разпалват нови войни
Всеки кораб на Алианса от България, Румъния и Турция може да плава свободно в Черно море, казва пред Faktor.bg експертът
Антон Антонов е експерт по Морско право, ученик на световно известния юрист по Морско право и дипломат проф. Александър Янков, един от основните стълбове в Третата Конференция на ООН по Морско право, приела Конвенцията на ООН в тази област.
Антонов е сред създателите и преподавателите на дисциплината „Морско търговско право” в департамент „Право” на Нов Български Университет, от учредяването му през 1991 год.
Професионалният си път започва през 1976 г. в Софийски градски съд. Главен секретар на Българската асоциация по морско право. От 1982 до 1991 год. работи в Министерство на транспорта, Морска администрация, като експерт по морско и речно право.
През 1993 год. създава Агенция „Евробалканконсулт”ООД на която е собственик и президент и до сега.
Президент е и на българо-американската фирма –„ЕвроБалкан - АмерикаКонсултинг” Консорциум от 2006 г.
Председател е на Център за изследване и интеграция ”Балкани-Европа”от 1994 год.
Бил е експерт в Народното събрание, независим експерт по морско право в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
Участвал е в разработване на проекти на основните закони и международни конвенции и стратегии, свързани с корабоплаването, пристанищата, включително Конвенцията на ООН по морско право, Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване, автор на проекта на Закона за морските пространства на Р България и нормативни актове, свързани с безопасността на корабоплаването по море и р. Дунав.
Участвал е в експертни работни групи и делегации на Р България на международни конференции и двустранни преговори по проблеми на корабоплаването.
Лично е защитавал интересите на РБ и български моряци при арести на кораби и екипажи и други колизии вън от страната.
Участва в разработването на анализи и стратегии свързани с проекти по еврокоридорите, както и по някои трансгранични енергийни проекти, като АМБО. Последните 15 години работи по стратегически проекти, анализи свързани с реализиране на Нов Световен енергиен ред, чрез въвеждане на чисти енергии на мястото на въглеводородните – въглища, нефт, газ.
Има редица научни публикации, посветени на морското право.
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Антонов, от гледна точка на морското право законен ли е арестът на украинските моряци в Керченския проток, има ли основание за конфликт?
- На 25 ноември три украински военни кораба бяха атакувани и пленени от руската брегова охрана близо до Керченския проток, който е единственият проход към Азовско море, където се намират две големи украински пристанища - Мариупол и Бердянск. Важно е да се нае къде точно е станал „инцидентът“ в Черно море - в точка с координати – Ш=44 градуса 52 минути СШ и Д=36 градуса 31 минути ИД. Тази „точка на конфликта“, отстои на 19 морски мили от бреговете на Русия и 14 морски мили от бреговете на заграбения полуостров Крим! Или далеч вън, от хипотетичните 12 морски мили „териториално море“, съгласно чл. 3 на Конвенцията на ООН по морско право! Данните за местонахождението на конфликта са от официална Информация на „Федеральная Служба Безпосности“ на РФ, която е достъпна! Още повече в тази информация на ФСБ се позовават и на руският Закон за държавната граница от 1993, когато Крим беше и под фактическа юрисдикция на Украйна!
- Контролираните обаче от Русия съдилища в Крим определиха 24-членния украински екипаж да бъде задържан в ареста за два месеца, в очакване на съдебен процес.
- Темата за „проливите“ в Международното морско право не е елементарна и не се решава популистки и емоционално, особено, когато става дума за Черно и Азовско морета в бившите „съветски“ зони на влияние. Основен действащ международно правен акт е Конвенцията на ООН по морско право от 1982 (ООНМП), както и регионалното Споразумение между Украйна и Русия от 2003 г.
Проливите са естествени водни пътища, каналите са изкуствени водни пътища. Международните проливи са предмет на правно регулиране от морското право, когато възниква конфликт между интересите на крайбрежните държави за пролива, както и определени интереси на международното корабоплаване. Международното морско право се задейства, само за нуждите на международното корабоплаване. Очевидно е, че Керченският пролив се нуждае от преуреждане на статута в международноправен план. Конвенцията на ООН по морско право урежда правния режим на всички проливи по принцип. Тя е предвидила, че през проливи използвани за нуждите на международното корабоплаване, право на преминаване имат всички държави, и всички видове кораби на държавите - търговски и военни. Право на транзитно преминаване – означава, че чуждият кораб трябва да премине през пролива мирно, без да употребява сила или да заплашва със сила крайбрежните държави. Корабът трябва да мине бързо и без спиране, целта е да влезе в пролива и да отиде от другата страна. Към 2018 г. съществуват два правни режима за регламентиране на корабоплаването в Азовско море и Керченския пролив, който прави връзката с Черно море. След 2014 год., когато Русия грубо наруши суверенитета на Украйна и завзе п-ов Крим и от тогава международното корабоплаване, както и световния мир са в опасност. Или днес имаме двупланов правен режим, който Русия изобщо не спазва. Независимо от това, режимът за международното корабоплаване се урежда главно от действащата Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., по която и двете държави са страни. Първо, и Украйна, и Русия имат брегова ивица на Азовско море, следователно правилата за „вътрешните води“, „териториалното море“ и „прилежащата зона“, регламентирани в КООНМП са задължителни и за двете страни. Второ, твърденията на руската страна, че водите на Аралско море, представляват „вътрешни морски води“ за Русия, е правно несъстоятелно. Този факт, беше реалност по времето на СССР, когато всички брегове на морето бяха принадлежност на един държавен правен субект, което днес не е така!
- Корените на конфликта с Азовско море не са ли заровени в анексията на полуостров Крим, през 2014 г.?
- Да, проблемът се корени точно в този „инцидент-анексия”. Проведена бе акция на Кремъл, драстично нарушаваща Международното право! Украинската територия на Крим реално е анексирана от Руската федерация на 18 март 2014. Оттогава насам полуостровът е администриран като два де факто руски федерални субекта— Република Крим и град Севастопол, които до 2016 г. са групирани в Кримския федерален окръг.
На 23 февруари 2014 г. се провеждат проруски демонстрации в кримския град Севастопол. На 27 февруари маскирани руски войски без отличителни знаци поемат Върховния съвет (парламента) на Крим и овладяват стратегически обекти, което довежда до избирането на проруското правителство на Аксьонов в Крим и обявяването на независимостта на Крим.
Украйна счита анексирането за нарушение на международния закон и споразуменията с Русия, включително и Споразумението за създаване на общност от независими държави през 1991, Хелзинския заключителен акт, Будапещенски меморандум. Заради това грубо посегателство Русия бе отстранена като член на тогавашната Г8, които премахват Русия от групата, след което беше наложен първият кръг от санкции срещу Кремъл. Общото събрание на ООН също така отхвърли гласуването и анексирането, като прие незадължителна резолюция, потвърждаваща териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници.
Реакцията на президентът на България Румен Радев по този казус е двусмислена и не кореспондира с мястото на страната в евроатлантическия алианс и ЕС. На въпрос за „анексирането на Крим“ той казва - да се гледа прагматично. Защото "теоретично Крим е украински, но де факто е на Русия. Не можем да пренебрегнем факта, че в Крим се вее руският флаг и това е реалността".
- До какви последствия доведе „руската анексия“ на Крим в отношенията между Украйна и Русия, региона и в Европа?
- Анексирането от Русия на Крим драстично промени геополитическата ситуация в Черноморския басейн и нанесе значителни корекции върху геоикономическите и военнополитически процеси в региона.
Едва през 2003 г. Украйна и Русия подписват договор, който определя ясно сухопътните им граници. Този договор не включва морските и те стават основен нерешен проблем. Не успяват да определят статутите на Азовско море и Керченския пролив. В споразумението от 2003 г. Азовско море е определено като „вътрешно“ между двете държави, но не са фиксирани определени териториални води. Чак през 2012 г. при среща в Сочи между Путин и Янукович, успяват да се договорят за делимитация на морските граници както в Азовско, така и в Черно море.
С анексирането на Крим през 2014 г., Русия получи удобен плацдарм, откъдето може да застрашава не само черноморските държави, но и цяла Европа, Кавказ и Близкия изток. Военните части, разположени в Крим, се използват и в сирийската кампания, с което РФ увеличава влиянието си в Средиземно море.
- Крим ли е днес най-военизираната територия в Европа?
- Руското военно присъствие в Крим се състои, от база на военно-морския флот, армейски корпус, военновъздушна дивизия и дивизия за противовъздушна отбрана (ПВО). След началото на агресията броят на руските военнослужещи в Крим скочи от 12 500 до 32 000 души. До 2025 г. Кремъл планира числеността на войските да достигне 43 000 военнослужещи.
През 2014-2018 г. оръжейните системи и бойната техника на окупирания полуостров бяха увеличени неколкократно, а при отделни оръжия – до десет пъти. По данни на украинското разузнаване, броят на танковете е нараснал 40 пъти (от 1 до 40), на артилерийски системи – 6,8 пъти (от 24 до 62), на бронетранспортьори – 6,3 пъти (от 92 до 583), на самолети – 5,5 пъти (от 22 до 122), хеликоптери – почти два пъти (от 37 до 62), военни кораби – 3 пъти (броят на фрегатите се удвои), подводници – 7 пъти (от 1 до 7 ). Броят на бронираните машини ще достигне 1 150 единици, а на танковете – до 100.
Новите руски фрегати и подводници, пристигнали в Севастопол, са въоръжени с ракети клас „Калибър“ и могат да носят ядрени бойни глави. До 2020 г. корабите с крилати ракети трябва да достигнат до 21.
На полуострова са дислоцирани системи за ПВО „Бал“ (мобилна система за контрол на териториалните води с ракети с обхват до 260 км) и „Бастион“ (далечина на стрелба до 600 км). През 2017-18 г. близо до Феодосия, Севастопол и Евпатория започна разполагането на едни от най-новите комплекси за ПВО С-400.
- Каква е заплахата за България и останалите черноморски страни от милитаризирането на района от страна на Русия?
- Путин очевидно си взе обратно „подаръка“, който през 1954 г. Никита Хрушчов беше направил на Украйна, и започна да превръща Крим в "самолетоносач" на руските интереси край югоизточния фланг на НАТО. А като добавим и сближаването на отношенията между президентите Путин и Ердоган, югоизточният фронт на НАТО, остава съвсем неадекватно открит.
В Черно море Русия твори свършени факти. Само в Крим са разположени 28 000 руски войници. За десетина години военният бюджет на страната беше увеличен почти двойно. Украинската минифлота, чиито пристанища са в Азовско море, попадна в здравата хватка на Путин, особено след блокирането на Керченския проток.
Особено за България и Румъния кризисните сценарии в региона са повече от тревожни. По съветски времена България беше вярна на Москва, а Румъния в един момент се дръпна на дистанция, но днес и двете държави са в НАТО - от другата страна на барикадата. И тъкмо техните брегове формират дълго време занемарявания югоизточен фланг на Алианса.
Още преди анексирането на Крим Румъния многократно предупреждаваше, че Черно море не бива да се превръща в "домашно езерце" на Русия. Букурещ настойчиво призовава за по-активно присъствие на НАТО в региона, включително и за международна флотилия.
България колебливо отхвърли това предложение, явно културните и емоционални връзки с "големия руски брат" все още са тесни. А за НАТО това е уязвимо място. Както и фантасмагориите на държавните ни мъже, за превръщане на Черно море в „езеро от яхти, лодки, туристи и разбира се тръби с нефт и газ от Русия за...нанякъде“!?
Да не забравяме, че в оръжейно отношение колебливият партньор от София все още използва съветското бойно наследство. Руските военни твърде добре познават, например, старите противовъздушни системи - и особено техните недостатъци. Призивът на Доналд Тръмп към държавите от НАТО да положат повече усилия за собствената си сигурност все пак беше чут вече и в България. През лятото премиерът Бойко Борисов обяви, че в модернизирането на въоръжените сили ще бъдат вложени около 2 милиарда евро, но дали реално се случва?
- Имат ли основание политиците да се притесняват от влизането в Черно Море на кораби на ВМС на САЩ, респективно НАТО и съществуват ли международно-правни пречки за това?
- Да, въпросът е интересен и важен! Проблемът на държавниците и политиците е, че трябва да си намерят грамотни съветници! Съгласно, Устава на НАТО и неговата структура, няма нито армия, нито самолети, нито кораби, които да са само "натовски". Всички те, са бойни единици на националните армии на държавите-членки, които заедно представляват НАТО! Корабите и бойните единици на България, Турция и Румъния нямат никакъв проблем да са в акваторията на Черно море постоянно. Достатъчно е, на мачтата да се вее съответния национален флаг! И пето, проблемът е, че кремълска Русия е въоръжена и се превъоръжава, като по времето на Студената война и все едно - утре ще започне военен конфликт!
Така, че трябва си спестим наивната "мечта" в днешното Черно море, да плават яхти и "платноходки" в акваториите на натовските държави, до като Путин и неговите олигарси подготвят нови "анексии" на съседни държави и тръби за своите бизнес-проекти!
Относно, влизането на кораби на САЩ, респективно НАТО, съществува Конвенцията за черноморските проливи, подписана в Монтрьо през 1936 г. , която налага някои ограничения за нечерноморски държави.
Наложени са специфични ограничения за вида на военните кораби, на които е разрешено да преминават: военните кораби на нечерноморските страни не бива да надвишават 15 000 тона, като едновременно могат да преминат не повече от девет военни съда с общ тонаж най-много 30 000 тона. Освен това престоят им в Черно море се ограничава до 21 дни. Черноморските страни имат право на преминаване на военни кораби независимо от тонажа, ескортирани от най-много два миноносеца. На черноморските държави се разрешава техни подводници да преминават през проливите с предварително уведомление, но при условие, че съдовете са построени, закупени или отиват на ремонт извън Черно море.