Мерките бяха предприети заради информация, че дипломатите правили опити да придобият и разпространят информация, отнасяща се до националната сигурност на страната, както и да подкупват гръцки държавни служители.
Лансирана бе и версията, че са предприели множество координирани опити за увеличаване влиянието на Русия в Гърция и да влияят при решаването на въпроса със споразумението за името между Гърция и Македония.
Министерството на външните работи на Русия повика тази седмица посланика на Гърция, за да изрази протест от продължаващите антируски изявления от гръцка страна във връзка с експулсираните руски дипломати.
„Става дума за доста груба провокация. Толкова груба, че е трудно да повярвам, че авторите са само гърци. Разбира се, че става дума за външна намеса. Освен това съм убеден че външен импулс има и при юридически съмнителната сделка за името на Македония“, заяви постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов.По-рано през седмицата говорителят на руското външно министерство Мария Захарова определи гръцките обвинения като голословни твърдения.
Дипломатическият скандал Атина-Москва предизвика остра реакция на всички нива в Гърция. Това е прецедент не само в отношенията между двете страни, но и като стратегия на гръцката дипломация. Обвинението в шпионаж към експулсираните дипломати първо беше посрещнато с недоумение и след това с различни реакции.
Опозицията обвини правителството в задкулисни игри и посочи негативите от наложените санкции към Москва. Минаха няколко дни докато министърът на външните работи и премиерът Ципрас направят изявление. В техните думи липсваше конкретика, очаквана от опозицията.
Стана ясно, че службите за сигурност, най-вероятно не само гръцките, са засекли руски дипломати да се опитват да подкупят правителствени служители. Има и данни за подкупи към ръководители на местната власт, както и към висши духовници от Атон. Плащали и за протестите срещу името на Скопие, въпреки че те не спират и до днес.
Отказът на външния министър Лавров да посети Атина през септември вероятно ще доведе и от анулиране на поканата на Путин към Ципрас, който трябваше да посети Москва до края на тази година, предаде кореспондентът ни в Гърция Катя Пеева.
След възникналото напрежение експерти коментираха, че то може да повлияе на отношенията между Македония, Гърция и Русия и отново да се заговори за засилващо се руско влияние на Балканите.
Анализаторът Димитър Бечев, познавач на процесите на Балканите и Русия и съветник в Атлантическия съвет във Вашингтон, смята, че все пак Ципрас и Москва ще намерят разумния тон. Той прогнозира обаче, че възникналото напрежение между Атина и Москва, след изгонването на руски дипломати от Гърция, може да повлияе на отношенията между двете страни и Македония.
„Заев, имайки предвид обстоятелствата, при които той дойде на власт, и първата поддръжка на външното министерство в руската федерация за дясноцентристката партия ВМРО-ДПМНЕ на Християн Мицковски, преди това на Никола Груевски, ще продължи по-твърд курс спрямо Москва“, каза той.
Според Бечев Москва няма дипломатически ходове, с които да се противопостави на договора между Гърция и Македония за уреждането на дългогодишния спор за името.
„Единственият път за съпротива е през вътрешната политика на двете страни в партньорство със свои структури и агенти или политически и социални сили, които споделят същите ценности и цели, както руската страна. Не мисля, че по дипломатически път ще има някаква ясна съпротива“, посочи експертът.
Според Бечев съпротивата на Русия срещу разширяването на НАТО на Балканите е конюнктурна.
„Не са засегнати някакви стратегически интереси на руската страна, това не са директни съседи на Руската федерация, не е застрашена сигурността на Русия по никакъв начин, просто Балканите са едно от полетата на противопоставяне със Запада, което върви още от 2013-2014 г. покрай кризата с Украйна. Русия използва всякакви възможности, за да усложни, да стопира политиката на НАТО и на ЕС и в нашия регион, за съжаление, условията са подходящи – има много пролуки, много възможности Русия да прокара тази политика“, каза Бечев.
Основната битка за Балканите не е геополитическа, а е свързана с вътрешната политика, смята той. „Тя е свързана и с това доколко демокрацията може да пусне корени, доколко върховенството на закона се утвърди, доколко медиите са свободни, доколко гражданското общество ще може да налага своя глас спрямо политическите елити“, посочи Бечев.
Друго мнение изрази дипломатът Валентин Радомирски.
„Историческите интереси на Русия към Балканите винаги ги е имало и по всяка вероятност ще ги има, но в момента Русия, според мен, не е в състояние да ги осъществява. Русия е военнополитическа, геополитическа сила, един от трите центъра в очертаващия се нов многополярен свят, но тя – икономически, особено финансово, е джудже. Точно това я кара да бъде интровертна“, каза той.