В България се наблюдава огромен незаконен пазар на тютюн за ръчно свиване на цигари. Това показват данни на Института за пазарна икономика (ИПИ), който публикува детайлен анализ на акцизната политика спрямо тютюневите изделия в България и ефектите върху незаконния пазар на тютюневи изделия. Прегледът на ИПИ е за периода 2007-2017 г. и цели подобряване на водените политики и преодоляване на онези институционални слабости, които дават почва за незаконна търговия с тютюневи изделия в България.
Незаконната търговия при тютюнът за свиване достига до над 75% от общия пазар на продукта. Това се равнява на около 646 тона насипен тютюн - нарязан тютюн, който се продава на килограм, опакован в пликове без етикет и извън законните канали за продажба.
Тези 75% от общия пазар на тютюна за свиване или 646 тона насипен тютюн са равносилни на 861 млн. къса еквивалент на класическа цигара(0,75 грама на цигара), обясняват от ИПИ.
86% от всичкия незаконен тютюн за свиване на пазара е с местен произход, произвежда се в България.
Според статистиката на ИПИ, изготвена на база на данни от Агенция "Митници", през 2016 година незаконната търговия на цигари у нас е била с дял на пазара от 6.8%.
За равносметка - през 2015 година този дял е бил 11.6%, а през 2014 г. - 18.5%, което показва спад на незаконната търговия на цигари.
Най-фрапантна е била незаконната търговия на цигари през 2010 година, когато контрабандата е достигала до 30% от целия пазар на тези изделия.
Немалка част от незаконната търговия у нас всъщност няма външен източник - тя се създава и развива в рамките на страната. Това означава, че борбата с незаконната търговия не следва да се насочва само и единствено към опазване на границите, а и към по-ефективен контрол спрямо производството на цигари в страната, тълкува институтът.
Прегледът на ИПИ на акцизната политика спрямо тютюневите изделия в България през последните 10 години води до няколко много ясни извода.
На първо място се потвърждава, че недалновидната акцизна политика може да има много тежки негативни последици и да подкопае постигането на двете основни политически цели - здравната (намаляване на тютюнопушенето) и данъчната (стабилни приходи в бюджета от облагане на тютюневи изделия).
Прекомерното и рязкото покачване на акцизната тежест неизменно води до ръст на незаконния пазар, който не може да бъде овладян само с контролни механизми.