Днес църквата почита свети Панталеймон - един от най-известните лечители, великомъченици за Христовата вярата. Сам Бог му помогнал да изцери стотици болни и нещастни хора. При раждането му го нарекли Пантолеон ("лъв във всичко"). Заради безкрайната милостивост и състрадателност всички го наричали Панталеймон ("всемилостив").
Роден в Никомедея, Панталеймон живял и умрял в страшното за християните време на император Максимилиян. Макар баща му да бил езичник, от малък приел вярата на майка си. Научил много при лекаря Ефросим, но лекувал и с вяра. Славата му се носела по всички краища на света, при него идвали и с телесни, и с душевни недъзи, стичали се отвсякъде и очаквали помощ. А той им дал не само магията на знанието си и парите си, но и вярата си.
Голямата слава обаче родила и голяма завист. Вярата му била толкова искрена, а дарбата му – толкова силна, че неизличимо болни се връщали към живот, а езичниците – приставали на кръста. Това вече било твърде опасно за жреците и затова наказали Пантелеймон със смърт. С песните на Давид светецът тръгнал към мястото за екзекуцията. А когато отсекли главата му – вместо кръв, от тялото му потекло мляко.
Споменът за светеца лечител българите съхранили в своя празник Паталей. В неговия образ те припознават и господаря на всички облаци и гръмотевици, които тръгват към зимната си къща. Затова християните му отдават почит, с надежда, че той ще спре падането на обилни дъждове и градушки. Оттам дошло и народното име на светеца - Паталей Пътник или Паталия и схващането, че Паталей е един от “тежките” празници през годината, в който никой не работи, “за да не пати семейството от болести и пожари”.
Паталей - целител на тялото и душата
Има селища в България обаче, в които и днес е запазено вярването, че св.Пантелеймон е най-големия целител на болестите. Празникът е на голяма почит сред баячки, врачки и лечителки, които винаги ходят на поклонение в манастир или оброк, който носел името на светеца. Задължително със себе си носят всички билки, набрани на Гергьовден и Еньовден, оставят ги до неговата иконата да пренощуват. Пазят ги през годината, за да лекуват с тях душевни мъки и телесни болки.
Едно от най-посещаваните места на Паталей днес е храмът „Св.Атансий” в петричкото село Кулата. В него се пазят част от мощите на св.Пантелеймон. Много болни и най-вече хора незрящи или с очни проблеми, изпаднали в беда и нужда християни идват на празника, за са се помолят пред иконата на светеца, с надеждата да бъдат излекувани.
Още в първата българска държава почитта към св. Пантелеймон е била голяма. Това показват двата манастира, носещи неговото име в Преслав и в Охрид, където били създадени също медицински школи и лечебници.
В София паметта на светеца се чества като храмов празник в кварталната църква в Бояна.
По древна традиция на този ден Църквата е отредила да се чества паметта на седемте славянски просветители: св. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. За всеки един от тях в църковния календар има отделен ден, но в този ден те се празнуват заедно под име Седмочисленици.
На 27 юли се чества и успението на свети Климент Охридски. Прогонен от Моравия след смъртта на св. Методий (885 г.), с други ученици той пристига в България. Приет с отворено сърце от цар Борис, той го удостоява с честта да просвещава българския народ. Климент основава просветна школа в Охрид с 3050 ученици. В 896 г. наследника на Борис - Симеон, го назначава за епископ на Дрембица или Велица, в диоцеза на която област влизал и Охрид. Извършил много подвизи и чудеса, тук Климен умира в 916 година.
Именници: Пантелей, Панто, Пано, Пантелеймон, Климент, жените с име на благодат.