През 3 в. градоначалник на Солун бил мъдър и боголюбив християнин. След дълги години му се родило момче, което нарекли Димитрий. От дете го възпитал в християнските добродетели. А когато пораснал, му дали добро образование и го посветил в Христовата вяра.
През късната есен на 306 г. през Солун минал с войската си император Галерий, който ненавиждал християните. Но вместо с почести, Димитрий посрещнал императора с пламенна реч срещу лъжливите езически божества. Обезумял от ревност, Галерий заповядал да хвърлят непокорния християнин в затвора.
След дълги страдания и горещи молитви към Бога, солунският управител бил жестоко убит. Рано сутринта на 26 октомври, докато св. Димитрий се молел, войници влезли в килията, нахвърлили се върху него и го пронизали с копията си.
Същата нощ християните взели безжизненото тяло на мъченика и тайно го погребали. Над гроба му построили малък храм. В него оставилидрехата и пръстена на светеца, които прибрал преданият му слуга Леп.
Оттогава на това място ставали много чудеса – болните намирали изцеление,страдащите – утешения, а градът – защита от набези и бедствия.
По-късно култът към св. Димитрий бил пренесенв Тракия и Македония. От тогава на този ден православната църква отбелязва паметта и на свети Димитър.
В традиционния календар днешния ден става популярен като Димитровден. Свързан с деня на св. великомъченик Димитър Миротворец, той е сред най-любимите светци на предците ни. Войн и юнак с необикновена сила, той не били безразличен към човешките радости и изкушения. Затова в неговата съдба българинът е припознал своя стремеж да надскочи сянката си и стигне до онази святост и юначество, до което достигнал св. Димитър.
В народните представи св. Димитър е брат близнак на св. Георги. Така както си поделили света на две половини, така си разделили и годината. От Гергьовден до Димитровден било лято, а от Димитровден до Гергьовден – зима. Свети Димитър станал покровител на зимата. Яздел на червен кон и носил дълга бяла брада, от която идвал снега.
Българският Димитровден бил празник на радостта и веселието.
На Димитровден овчарите предавали овцете на стопаните и получавали своето възнаграждение. Затова в някои краища празникът наричали ‘разпус’ и бил популярен като ден на овчари, говедари и ратаи. На този ден всички те се събирали в кръчмата, нареждали голяма софра и се веселели. А за храната и пиенето плащали овчарите.
В продължение на десетилетия на Димитровден ставали едни от най-големите селски събори. Правели се най-тачените общоселски курбани, нареждали се най-богатите трапези, на които нареждали курбан от овнешко месо или гювеч с овнешко, яхния от пиле, пита с ябълки, печени ябълки или тиква, рачел, пестил от сини сливи, варена царевица. Организирали се най-шумните веселби, които продължавали до зори. А в полунощ гадаели по луната кога ще се върнат от юг прелетните птички, а с тях - и пролетта. Предсказвали какво ще е времето през зимата, дали ще е щастлива и плодородна годината.