Идва проклятие, лоша прокоба ще ни застигне заради многото измрели „щастливи птици" - щъркели, кръстят се в края на лятото вярващи в зли сили у нас. Сигнали за останали по земите ни и неотлетели със събратята си на юг преди есента валят ежедневно, отчитат природозащитници.
Пороите, многото дъжд, градушките удариха и близо петте хиляди щъркелови двойки според последното преброяване.
Успяхме да запишем в черната статистика и купища трупове от защитения вид, буквално изпържени от ток. Десетки щъркели седмично, понякога и на ден попадат в спасителния център за диви животни в Стара Загора, отчитат това лято. Паднали от или с цялото гнездо, ранени, болни щъркели, пострадали от градушка, от мълнии, от бури, от наводнения. Много са със сериозни наранявания. Голяма част пък изобщо не стигат до лечение, намерили смъртта си на място.
Основна причина тази година за смъртта на строго пазената от българския закон бяла птица е лошото време, честите бури, които буквално помитат щъркеловите гнезда. Най-потърпевши са били новоизлюпените щъркелчета през отиващото си лято. Статистиката на еколозите сочи, че още в края на юни 62 са пристигналите щъркели в спасителния център. 50 от тях са малки, излюпени през това лято, 20 са със счупени крайници - криле, крака. С някои за съжаление борещите се за живота им ветеринари се разделят завинаги, други са настанени в реанимация.
Резултатът е категоричен: тази пролет и това лято българската земя се е оказала много негостоприемна за щъркелите. Големите прелетни птици трудно са преживявали стоварилото се лошо време. Много от тях завинаги са останали тук, намерили смъртта си, други са пострадали и не могат да отлетят на юг.
Очевидци разказват как щъркел по време на силна градушка през цялото време стои прав в гнездото с разперени широко крила, чисти гнездото от парчетата лед с клюна си, закриля малките. Накрая се сгромолясва от дома си с изпочупени криле. Други ужасени разкриват трагедия, при която пред очите им щъркели са смазани от ледени късове с големината на яйце. Цели гнезда с щъркелчета във възраст пред излитане са се срутили под тежестта на небесния лед, а птиците в тях са изпотрошени. Много са загинали, а оцелелите са с ужасяващи фрактури и отоци по телата.
След силни градушки хората намират много от възрастните птици ранени или вече умрели по нивите и ливадите си. В спасителния център за диви животни след силни бури пристигат „на партиди" ужасяващо натрошени щъркели - с тежки отоци по главите и телата, с изпочупени крила, с огромни кръвонасядания. Шансовете за оцеляване на ранените и останали по нивите намаляват с всеки изминал ден, предупреждават специалистите.
За капак не само пороите са причина да загинат много щъркели у нас това лято. Продължава голямата заплаха за смърт от електричество. Ежегодно стотици измират или се чупят крилата им заради далекопроводите, по които спират по време на миграцията си. ЕРП-тата монтират така наречените щъркелобрани, но те са недостатъчни, алармират еколозите. Стотици обаждания за загинали или в беда щъркели има това лято и на спешния тел. 112.
В последните дни на август пък природозащитниците отчитат взрив от сигнали за останали у нас птици, неуспели да заминат на юг с ятата си. Хората масово се притеснявали заради поверие, че дори и щъркелите да оцелеят сами или с помощта на хората, когато напролет събратята им се завърнат, ще ги убият. Еколози успокояват, че зимуването на щъркели не е толкова рядко явление за страната ни. Ежегодно в различни райони на България са регистрирани екземпляри по време на зимните месеци. За тази зима обаче наистина има данни, че се очаква да са останали повече птици.
„При наличие на храна, подходящи местообитания и спокойствие щъркелите успешно презимуват и напролет посрещат идващите от юг птици", успокояват експерти. А за убийство от себеподобните те сочат, че това по-скоро е народно поверие, което не може да бъде доказано с научни факти. Най-често единственото необходимо нещо за някоя бедстваща птица е да се остави на спокойствие или да й се осигурява храна. Но за всеки отделен случай трябва да се търси помощ от специалистите и да се преценява индивидуално. За да не се превърне човек от спасител в убиец на дивата птица.