Седмицата след Великден е известна като Томина неделя. В библейски план тя е свързана с мълвата за чудното Възкресение и с Тома, единственият от 12-те апостоли, който не повярвал в чудото. Евангелските писания разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома се усъмнил в истинността на възкресението на Спасителя и за да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста.
В традицията я наричат още Празна неделя, защото не се подхваща никаква работа.
Обичаите, които се изпълняват, финализират празничния великденски цикъл.
На втория ден от Великден отбелязваме „разтурни понеделник". Денят е свързан с обичая „размятване на яйца", който предпазва от градушка и вещае плодородие.
Прието е през трите празнични дни има общоселски хора, чиято основна функция е предпазно магическа.
По традиция в някои от селата в Габровско и Казанлъшко младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Те са символ на здраве и дълголетие.
Имитативния характер на обичая цели да гарантира плодородието през годината.
В светла сряда пък девойките, които вече са лазарували, изпълняват ритуала Мара Лишанка. Правят кукли от три различни на цвят чехъла, вмъкнати един в друг, на които слагат було и накити. С песни ги носят към реката, където умиват лицето на Мара и своите лица, а после играят Ладино хоро.
Четвъртъкът е известен като Конски Великден. Жените ходят на нивите, където заравят в някой мравунят червено яйце и парче от великденските погачи, за да прогонят облаците и градушките и да се роди много жито.
В петък отбелязват дена на св.Петка, която почитат като покровителка на небесните стихии. Наричат деня още летен Петковден. Старите българи вярвали, че в полунощ срещу празника светицата се явявала на извор или чешма, във вид на бяла или златна патица. Който видел чудната птици, мигом се излекувал от всякаква болест. Затова хората се стичали при параклиси, църква или манастир, посветен на св.Петка, където пренощували, в очакване на чудодейното изцеление.
Жития на светците
21 април
Свещеномъченик Януари и дружината му
Януари бил епископ, прочул се със своята мъдрост и чудеса. Затова Бог го спасил го от пламъците на нагорещена пещ, от дивите животни, които кротко легнали в краката му. Умрял мъченически от меча на император Тимотей.
22 април
Преподобни Теодор Сикеот
Теодор бил избран от Небесния цар за негов син. Живял по примера на св.Йоан Кръстител и на пророк Илия, до края на живота си той лекувал неизличимо болни и пророкувал сред човеците.
23 април
Свети великомъченик победоносец и чудотворец Георги и света мъченица Александра
Георги живял при Диоклетиан. Още щом императорът издал най-строги закони срещу християните, Бог известил Георги за предстоящото му мъченичество. Подложен на много изпитания, направил много чудеса, в неговия бог повярвала императрица Александра. По заповед на императора Георги и Александра публично били посечени с меч.
На този ден се отбелязва и мъченическата смърт на Лазар Български.
24 април
Свещеномъченик Сава Стратилат
Сава бил римски военачалник, добродетелен християнството и закрилник на онеправданите. Сторил много чудеса, мъченикът намерил смъртта си във водите на една река.
25 април
Свети апостол и евангелист Марк
Марк, известен като св.Марко е един от седемдесетте апостоли на Иисус. Ученик и последовател на св.ап.Петър, той е основател на големия религиозен център в Александрия. Мощите му са наречени „Първото съкровище в Александрия”.
26 април
Свещеномъченик Василий, епикоп Амасийски
Василий бил свят и мъдър човек, който станал духовен баща на знатната девица Глафира. Те били осъдени от император Ликиний на смърт заради вярата им в Бог.
27 април
Свещеномъченик Симеон, брат Господен по плът
Симион бил близък сродник на Иисус, който след възнесението на Христос проповядвал Евангелието в Юдея. Упралявал църквата повече от 40 години, през 107 г. бил разпънат на кръста.