Републиканската централна банка в Донецк има управител, близо 2000 хиляди служители и офис от стомана и стъкло – плюс бункер в мазето. Проблемът на „Донецката народна република“ (ДНР) в Източна Украйна обаче е липсата на финансова система. Това означава, че служителите на централната банка нямат достъп до основните си инструменти на контрол – валута и лихвени проценти, пише Bloomberg.
Създадена преди 11 месеца, младата институция е първия градивен елемент, който да позволи на проруските сепаратисти да управляват икономиката си във вакуума, създаден от войната за отделяне на региона от Украйна. В него е съсредоточена украинската тежка индустрия. От април 2014-а в населената с етнически руснаци Източна Украйна избухнаха сепаратистки конфликти, в които се намеси и Русия. Въпреки двете споразумения за мир от беларуската столица Минск, постигнати с посредничеството на Берлин и Париж, такъв така и не е постигнат.
Служителите на ДНР са зависими от ежемесечни $40-милионни помощи от Москва, които идват по заобиколен път през други проруски територии в Северна Грузия. Въпреки това те твърдят, че постигат сериозен напредък. „Горди сме, че банката ни работи и освен това изградихме център за обработка на информация. Създадохме система и искаме да я подобрим“, казва Ирина Никитина, бивш управител на местна банка. Тя отговаря на въпросите на Bloomberg от сграда, която сепаратистите иззеха от украинската Ексимбанк.
Миналата седмица Украйна обяви, че престрелките в източните региони са спряли за пръв път през последните 18 месеца, като по този начин засили надеждите, че последното примирие – от февруари, може и да проработи. Размириците вече отнеха живота на повече от 8000 души и разрушиха местната икономика.
Износът на въглища и метали беше основен поминък за региона, преди избухването на конфликта миналата година. Сега Донбас е зависим основно от руската финансова помощ и данъците, които местните власти опитват да събират от бизнесмени, като ги карат да си отворят сметки в централната банка.
Кремъл многократно отрече участие в конфликта в Украйна, за което понася санкции от Европейския съюз и САЩ, наложени от лятото на 2014-а. Говорителят на президента Владимир Путин – Дмитрий Песков, заяви, че не знае за каквито и да било плащания, макар да призна, че от началото на конфликта Русия осигурява хуманитарна помощ за размирните региони.
Двама души в администрацията на бунтовниците обаче казват, че Русия превежда по 2.5 млрд. рубли ($37 милиона) за пенсии всеки месец. Те са пожелали анонимност от съображения за сигурност. Според Ирина Никитина проблемите на руската икономика все още не са застигнали Донбас. През последната година спадът в цената на петрола и западните санкции доведоха до над 40% срив на рублата, а Русия очаква икономиката ѝ да се свие с 4.4% през 2015 г.
Осъзнаването на истинската картина на икономиката не е лесно в град като Донецк с над 1 милион жители, подложени на непрекъснат артилерийски обстрел от повече от година. Последният път, когато служителите на централната банка са използвали бункера в мазето си, е през май.
Макар да няма надеждни статистически данни, цените са около тройно по-високи, отколкото преди началото на конфликта, казва Александър Ходаковский, военен командир и секретар на Съвета за сигурност на самопровъзгласилата се република. В местните магазини украинската храна отстъпва мястото си на руска продукция. Една от малкото местни стоки са цигарите „Новорусия“ – нискокачествен продукт, популярен сред бунтовниците.
Разбира се, парите в брой са най-голямата ценност, а магазини и пазари определят цените си както в рубли, така и в гривни (украинската валута – б.р.). През лятото валутните курсове бяха определени така, че плащането в рубли да излиза по-евтино, отколкото в гривни, и така украинската валута постепенно да се изтласка от обращение.
Руските стоки се внасят от местни предприемачи, които имат около 14 000 сметки в централната банка. Те позволяват на вносителя да плаща на руските си доставчици през руски кредитен съюз или през банка в Южна Осетия – проруски регион, който се отдели от Грузия след подобен конфликт през 2008 г.
Ирина Никитина отговаря за около 2000 служители в офиса на Републиканската централна банка. Тази бройка е около 3/4 от персонала на Европейската централна банка във Франкфурт, която отговаря за цялата еврозона. Донецката институция играе ролята по-скоро на монополна търговска банка, докато служителите ѝ се учат в движение. Заместникът на Никитина – Юрий Дмитренко, казва, че повечето от тях търсят информация за механизмите на централните банки в интернет, като използват примери от Русия, Украйна, Беларус и Европа.
Известен местен политик обяви през декември, че Донецк ще започне отпечатване на собствени пари – банкноти, наречени „номинални символи на Новорусия“. От тогава обаче няма информация за развитието на новата парична единица, докато рублата измества гривната като фактическа валута в региона. Рублите представляват около 90% от паричните запаси на централната банка. Нейната мрежа от девет банкомата към момента обслужват единствено служители на министерствата.
На дисплея им потребителите виждат военен паметник в съветски стил, който възхвалява борбата за Донецк. Машините приемат единствено местни карти, а единствената възможна операция е тегленето на пари. Според Никитина близо 300 000 карти са готови за издаване, а това ще се случи с развитието на мрежата от банкомати. „Оптимисти сме. Сигурни сме, че нашите карти скоро ще излязат и в чужбина“, казва тя.