Георги Кулов
Изстрадалият политиката на депортация на Османската империя тракийски бежанец Делчо Балабанов уличи в лъжа турският президент Таип Реджеп Ердоган за депортацията на арменците в периода 1915-1918 г. В отговор на призива на турския държавен глава учени от цял свят да се запознаят с османските архиви ,за да се уверят ,че няма геноцид над арменците в Осмнската империя тракийският бежанец, който е известен учен, преподавател в много български учебни заведения излезе с книга с документи от османските архиви.Тя е озаглавена „Депортацията на Арменците”. В нея той доказва по безпорен начин, че за да избегнат осъждане от Великите сили, османските власти умишлено са манипулирали документите за депортацията на повече от един и половина милиона арменци, живеещи на територията на империята. Той цитира 272 фалшиви документа,изготвени по време на депортацията,които трябва да убедят световното обществено мнение, че този безпрецедентен акт е плод на загриженост на правителството на младотурците от партия „Единение и прогрес” за безопасността на арменското население в условията на водещата се ожесточена война с Русия на Кавказкия фронт.
Ст.н.с.Делчо Балабанов доказва, че депортацията на арменците от родните им места към пустините на Сирия,Ирак и Ливан започва през февруари 1915 г., а не както твърдят османските власти-през май 1915. На 24 май Великите сили реагират остро на започналото масово преселване.
В отговор инициаторът и двигател на арменския геноцид
Талат паша подготвя спешно Закон за депортацията,
който е приет на 27 май от Меджлиса. Той е утвърден четири месеца след началото на насилственото преселение.До тогава са депортирани 650 000 арменци,две трети от които са убити по пътя.
На 24 април 2015 г 2450 видни арменци,цветът на арменската интелигенция е задържан в Истанбул.Тези хора са ликвидирани без съд и присъда.60 000 мобилизирани в османската армия младежи са обезоръжени и изклани безпощадно.
В същото време турските апологети на Закона за депортацията лицемерно отбелязват”Депортацията не се стреми да унищожи арменското население,а да гарантира сигурността на държавата и самите тях…”
В самия Закон е заложено основанието за геноцида:”При доказано предателство и шпионаж,насочени срещу въоръжените сили,населението в съответните градове и села да се разсели в други райони”.
До районите с арменци в империята се изпраща специална директива.Тя се съхранява.Но не се съхраняват тайните депеши на Талат паша,тогава вътрешен министър.Те са до близката до партия „Единение и прогрес”-„Специална организация”,която е ангажирана с погромите над арменците.
За да заблуди световното обществено мнение под диктовка на Талат паша е изготвен Общ план за депортацията,в който са отбелязани 272 препоръки,които са в противоречие с други документи,останали от времето на депортацията.Там дори пише:”Свещените книги,предмети и снимки на съответните църкви ще бъдат подробно описани от комисия в специален дневник.Последните ще бъдат съхранявани при сигурни условия и впоследствие предадени от властите на депортираните от района,там където е новото им местоживеене.”
Каква загриженост
Само не става ясно защо скъпоценностите на арменците ще се отнемат,за да им се предадат отново.
Това става ясно от заключенията на автора.Той сочи,че естествения рефлекс на учения е да търси документи за определени събития.В Османската империя обаче документите не се използват за отразяване на реални събития,а за манипулация на събитията.Това ни кара да се отнасяме и с подозрение към турските документи,пише българския учен.
Той сочи,че разпореждането за арменския геноцид е дадено устно през август 1914 г.Това е портвърдено от бившия президент на Турция Джелал Баяр/1950-1960 г./ и от Ешреф Кушчубашъ,лидер на т.нар.”Специална организация”.
Засегнати от депортацията са не само арменци,но и гърци и асюряни.В резултат пограничните райони с Русия и Анадола са прочистени от христянско население.Обсебена е собствеността на над 3,5 млн.арменци,гърци,асюряни.Облагодетелстват се младотурците,които се превръщат в новата турска национална буржоазия.Безпроблемно е решен бежанския въпрос.В домовете на прогонените и избити християни се настаняват мюсюлмани от Кавказ и Балканите.
Налага се извода,че депортацията и геноцидът са част от стремежа на младотурците за създаване на единна турска нация,заключава Делчо Балабанов.