Д-р Панайот Ляков
Преди дни на книжния пазар се появи документалната книга на бившия депутат от СДС и ДСБ Панайот Ляков - „Кой уби СДС“. Разказът е на очевидец, анализирал възходът и погромът на синята идея. Faktor.bg Ви предлага част от разследването на една политическа смърт.
На Иван Костов се падна тежката орис да избира между СДС и България /както гласи поговорката „Не могат да се носят две дини под една мишници”/. Като отговорен политик и държавник Костов се захвана основно с управлението на държавата и затова днес България е в НАТО и в Европейския съюз , а СДС потъна на дъното, защото попадна в нечистите и лакоми ръце на „бисерче”-та и „менти”.
Първите пукнатини в образа на СДС
се появиха още през 1997 г. – скандална приватизация в Русе, участие на координатора Йордан Георгиев, светкавична реакция на ръководство и той бе уволнен и изхвърлен от СДС. На 27.08.1997 г. Общинското ръководство на СДС в Пазарджик изпрати протест до НИС на СДС / виж Приложение №1/ срещу действията на областния координатор Йордан Кръстанов, който без да има каквито и да е пълномощи, вкарва в борда на „Булгартабак” АД – Пазарджик своя братовчед Илко Борисов – общински координатор на СДС / той по-късно влиза и в борда на „Мелор” ЕАД – Пазарджик/. Целта на това назначение е да се запази стария директор Илия Пачев, член на БСП, номенклатурен дерибей, от който пищеше цялото предприятие. Защитата на Пачев от координатори на СДС за нас бе необяснима и много вредна за общинската организация и авторитета и /глашатаите на директора тръбяха навред в Пазарджик за връзките му в СДС и че е недосегаем/. Поставихме изключително принципен въпрос и настоявахме НИС да пресече възможността координаторите, които са назначени, да се поставят над политическите ръководства, които са избрани, и да взимат решения, за които нямат пълномощия и не носят отговорност. На протеста нямаше отговор.
Двамата герои, служители на отдел „Национална координация”, продължиха да се занимават изключително със сделки и да преследват личните си интереси. Действията им бяха в нарушение на Устава на СДС и на Правилата за работа на районните/областните координатори и сриваха авторитета на СДС. Конфликтът с тях стана нетърпим и Общинският съвет на СДС - Пазарджик на 07.09.1998 г.сне от тях политическо доверие и ги отстрани от дейността си /виж Приложение №2/. И тази декларация нямаше последствия - явно координаторите се ползваха с висшите протекции на главния секретар Христо Бисеров и водачът на листата в региона Екатерина Михайлова /по това време Йордан Кръстанов, със средно образование, бе член на няколко борда: „Булгаргаз” АД, „Хлебни изделия”-Люлин АД, „Лавена” - Шумен, „Агрокомерс” АД – Пловдив/.
Същите безобразия се случваха и по останалите региони – например координаторът /първо за Варна и Монтана, след това за София – град и Ловеч Божидар Баджов участваше в 7 /седем/ борда /”Хлебни изделия – Княжево” АД, „Леденика” ЕАД – Мездра, „Полима” АД – Плевен, комплекса „Св.св.Константин и Елена” – Варна, „Ломска захар” ЕАД, „Балкан” АД – Ловеч и „Еко Бриз Тур” АД, което става отделен обект от „Св.св.Константин и Елена”/. След като “Цар”-ят на бордовете, както го „величаеха” във вестниците, се отказва от борда в „Леденика” АД влиза в Управителния съвет на Националната електрическа компания /НЕК/. Неговият колега кординаторът за Бургас Борислав Миланов е бил само в 4 /четири/ борда, напуска два от тях, но влиза в най-сладкия борд в България” – на „Нефтохим” АД, Бургас.
Вместо да се занимават с партийните си задължения координаторите на Христо Бисеров завладяваха борд след борд, предприятие след предприятие. Тази безогледна консумация на властта, оправдавана с ниското им заплащане , беше немислимо да се случи, ако Иван Костов , избирайки да оправи България,
не бе оставил СДС в ръцете на главния секретар.
Бисеров и Цонев като хора на Доган
Цялото внимание Бисеров чрез подчинения му апарат и изграденото лоби бе съсредоточено в две посоки: овладяване на бизнестеритории и на партийни организации, използвайки цялата си власт. Пред СДС сякаш нямаше изход и партията не реагираше. Първият протест срещу началото на тази политическа деградация бе на организацията в Пазарджик още през 1997 г., по-късно през пролетта на 1998 г. Светослав Лучников, председател на правната комисия и наричан от Костов „съвестта на партията” заклейми този абордаж в декларация до НИС, определяйки координаторите като част от „уродливите прояви” в структурите на СДС и органите на държавната и общинската власт. Явлението демонстрираше алчност и зарязана политическа работа, която трябваше да покаже солидарност в разпределението на тежестта на реформите и да осигури съпричастност и споделяне на лишенията, които търпяха българите. Но не всички, както виждаха хората. Вместо смирение и благочестивост ръководни дейци на СДС демонстрираха парвенюшкото си самочувствие – Йордан Цонев се хвалеше с вратовръзки с цена на месечни заплати, часовници, струващи хилядарки и т.н. През м.юли 1997 г.Христо Бисеров купи къща в София /зад Военната академия/ с площ 192 кв.м и дворно място също 192 кв.м., с пазарна цена според фирма „Явлена” – 173 793 долара. Къщата, основно ремонтирана през следващите две години, бе разкрита от вестникарите и от 1999 г. те постоянно коментираха откъде са парите за този скъп имот. През април 2000 г. Бисеров най-после пусна декларация в Интернет за произхода на средствата, с които е купил семейното жилище. Обясненията му бяха неубедителни - не беше ясно откъде са дошли парите в двата влога в Пощенска банка и как е опазил в периода 1996 – 97 г. парите от продажбата на имоти от инфлация и единствен от българите ги е обръщал и влагал така, че стойността им е нараснала многократно? Журналистическият коментар беше:
голямата част от парите на Бисеров са дошли с куфарче!
Разследване на в-к „168 часа” разкри влиянието му върху цигарения бизнес и го определи като човекът, който разпределя пайовете от дистрибуцията на цигари чрез дългогодишните си приятели Бойко Кишков – изпълнителен директор на „Булгартабак холдинг” и Тихомир Титков – шеф на „Хасково БТ” ! За хората тази къща се превърна в един от символите за корупция в СДС.
За опасността от това явление на безогледна и демонстративна консумация на властта /според мен политическа деградация/ председателят на партията най-после предупреди в края на същата 1998 г. В интервю със заглавие „СДС няма да позволи властови позиции да се осребряват” /в-к „Демокрация”, 16.10.1998 г./ на въпроса на Невен Копанданова:
Какви са механизмите на партията СДС да отсява естественото желание за реализация и правене на кариера от кариеризма и търсенето единствено на материални и властови облаги?
той ясно отговаря:
„СДС трябва да отговори на един голям въпрос – на въпроса за политическата кариера.Политическата кариера не е кариеризъм, тя е израстване в политиката до едни високи нива, на които се поема задължение и съответно се получават права, за да работи за благото на хората – такава е дефиницията в политиката. Това не бива по никакъв начин, според мен, да се смесва с желанието на част от хората да влизат в политиката с разчет да оправят собственото си икономическо положение, възползвайки се от властови позиции. Моето мнение е, че Съюзът на демократичните сили много ясно и категорично трябва да каже, че не е партия, която ще позволи властови позиции в нея да се осребряват.”
Тази принципна позиция не бе потвърдена и наложена от партията, за да се пресичат проявите на сребролюбие и оформянето на бизнескръгове / на Софиянски, на Бисеров, на Бакърджиев и Антоан Николов, председател на столичния общински съвет/. Хора от политическия елит на СДС взеха лично участие в приватизацията, въпреки официалните забрани на ръководните партийни органи. Тези политически дилъри нарушиха партийни решения и по-късно напуснаха или се разграничиха от СДС. Но станаха основна причина да изгубим доверието на избирателите – те видяха, че не плащаме солидарно с тях тежестта на прехода.
Лансирането на дилъри никога не спря -
така и не бе създаден някаква система за подбор, обучение и развитие на политиците в СДС. Действаха порочни /принадлежност към някое лоби/ или /не/случайни фактори - на Х-та НК през 1998 г. депутатът Илия Петров, лансиран от Бисеров в отдел „Национална координация”, произнесе хвалебствено слово за Командира и веднага израстна в партийната йерархия /секретар по информационната политика на СДС/. Другият любимец на Бисеров Емил Лилов /безличен депутат, но член на неговата партия КЕП/ му стана пръв помощник като организационен секретар. И двамата фаворити се провалиха безславно, защото заеха постове, за които не притежаваха необходимите компетентности.
Чрез политическите протекции бизнескръговете се разрастваха и заемаха политически позиции, които усилваха този процес и генерираха повече печалби. Дейността им изцяло се превърна в политическо дилърство. Размахът на деградацията щеше да проличи на следващата национална конференция.
В същото време апаратът на Христо Бисеров имитираше някаква дейност в изпълнение на споменатите вече програми и стигна дотам в наглостта си, че не изпълняваше решенията на НС на СДС. Смяната на членските карти се проточи и за майтап на всички СДС сътвори уникална сензация: единствената управляващата партия в света, на която след тригодишно управление членовете нямат членски пари и не се знае колко са на брой. Много удобно, защото при избор на политически ръководства по регионите организациите можеха да „се свиват” или „разпускат” с фалшиви структури според това кой да бъде избран. Възмущението ми бе толкова силно, че се принудих / и това е прецедент в историята на СДС/ да внеса като председател на ОбС на СДС – Пазарджик предложение за две решения, подписано и подкрепено предварително от повечето членове на парламентарната група, с което се задължаваше главния секретар в определен срок да набави и предостави новите членски карти на областните организации /виж Приложение №3 /, както и да представи на НС информация и анализ за изпълнението на Програмите за развитие на местните клубове /Приложение №4/. Предложението бе гласувано и прието с мнозинство. Малка победа на фона на предстоящата катастрофа.
Всички доброжелатели и привърженици на СДС очакваха, че на ХІ-та НК ще има прочистване и в новото ръководства няма да има представители на политическите дилъри. Напразни илюзии, че Иван Костов след като решително обнови правителството и смени девет министри , ще направи същото и в партията. Уви, той вече не владееше СДС. Апаратът на Бисеров контролираше напълно конференцията и не допусна втора кандидатура за главен секретар. Последва смайващият избор на депутатите Йордан Цонев, Светлана Дянкова /кандидати на Бисеров/, Никола Николов, д-р Михаил Михайлов / категорично препоръчани от Стефан Софиянски/ за членове на НИС. Тази неочаквана подкрепа означаваше договорка между Софиянски и Бисеров и дирижирано гласуване. Като виц се разправяше как „наши”-те делегати разпознавали Светлана и питали: „Това ли е женската, за която ще гласуваме”. А „женската” бе председател на Областния съвет на СДС в Габрово и носеше вина за тежката загуба на местните избори, същото се отнасяше за Цонев и Николов, съответно в Бургас и Разград.