Бележка на редакцията: След пенсионирането на ген. Решетников, от началото на тази година Руският Института за стратегически изследвания на Кремъл направи рязък завой в политиката на своите автори: спряха бруталните антибългарски коментари, както и благите и обични православно-имперски съчинения за „божествената“ мисия на България да стои в нозете на Матушката и да се облива в щастливи сълзи, че е освободена „дважди“.
Промяна има и по отношение на новия президент Радев – от майчинско-горделивия тон как кандидатът на БСПразмаза опонентката си от ГЕРБ, като задължително се обясняваше, че ГЕРБ „служи“ на Брюксел и Вашингтон. Изведнъж РИСИ започнаха коментари, в които авторите оспорват собствената си теза за „проруския президент“. Faktor.bg публикува последния анализ на Института на Кремъл, който здравата хвали Румен Радев като защитник на националните интереси на България, юнакът, който не отстъпва пред триадата Брюксел-Вашингтон-Москва.
Или ни подценяват или не им е много важно дали някой ще схване смисълана обрата с Радев, но явно повечето пара отива за замазването на провала с досието на Тръмп, който руските „спецове“ така дискредитираха, че дори да насочи ядрена ракета срещу Кремъл ще му кажат: Я стига си се правил на интересен!
Faktor.bg
Николай Подчасов, РИСИ
Преди дни РИА Новости публикува статия със заглавие: „Президентът на България се опасява, че САЩ и Русия ще възстановят диалога помежду си“.
От текста става ясно, че президентът всъщност не се безпокои от възстановяването на диалога между Москва и Вашингтон, а от положението, в което би изпаднал ЕС в резултат на този диалог.
Самият факт, че излиза такава статия обаче актуализира въпроса за външнополитическите приоритети на новия български президент.
Трябва да се отбележи, че съставът на назначеното от Радев служебно правителство предизвика положителни отзиви в практически всички партии, което, трябва да признаем, е
уникално явление
за българския политически живот.
Особен интерес представлява новият министър на външните работи Ради Найденов, който до скоро беше посланик в Берлин. Неговият професионален опит е в рязък контраст с бекграунда на предишния министър Даниел Митов, чиито външнополотически стаж се ограничаваше до работа като представител на Националния демократически институт на САЩ.
Митов беше назначен от предшественика на Радев, Росен Плевнелиев, чийто девиз беше „защита на евроатлантическата ориентация на България“. Създава се усещане, че критерият за избор на поста министър на външните работи за Плевнелиев не е професионализмът, а верността към „евроатлантическия курс“.
Изглежда, че новият президент ще има по-балансиран подход в това отношение.
В интервю за Дойче веле новият министър на външните работи определя задачите си по следния начин: По отношение на външнополитическите приоритети ще има приемственост. Тя се основава на принадлежността към евроатлантическите ценности, чренството ни в двете интеграционни общности – ЕС и НАТО.
За нас е важно България да продължи да бъде надежден партньор и за държавите извън тези съюзи, съобразно нашите икономически и политически интереси“.
На уточняващ въпрос за перспективите на българо-руските отношения Найденов отговаря: „България е заинтересована да има партньорски отношения и това е основната линия на политиката ни, включително и по отношение на Русия и Украйна“.
Думите на новия министър на външните работи могат да бъдат разглеждани като развитие на тези позици, които бяха формулирани от президента Радев в хода на предизборната му кампания. Тогава генералът еднозначно подкрепяше членството на България в ЕС и НАТО. Но основното внимание на коментаторите привлече неговата теза
за защита на националните интереси
Радев настоява, че при формулирането на задачите на външната политика на първо място трябва да бъдат интересите на България, а не интеграционните съюзи, в които членува. Тази позиция е в рязък контраст с политиката на неговия предшественик Плевнелиев и няма нищо изненадващо, че някои български и чуждестранни медии побързаха да обявят Радев за „проруски“.
Този прибързан извод не съответства на действителността. Различните подходи на Плевнелиев и Радев не са в това, че единия бил ориентиран към САЩ, а другият – към Русия.
Позициите, както на единия, така и на другия български президенти далеч не са еднозначни и най-добре това се вижда от откритото писмо до Доналд Тръмп, което Плевнелиев подписа заедно с още 17 европейски политически ветерани, които решиха, че е необходимо да предупредят американския президент за последствията от възможна
сделка с Русия за украинския конфликт
От тона на писмото става ясно, че приоритет за Плевнелиев и останалите подписали изобщо не са американските национални интереси, които Тръмп има намерение да защитава, а определен международен ред, олицетворение на който до голяма степен беше администрацията на президента Барак Обама.
Аналогично, за президента Румен Радев, ако съдим по направените до момента изявления, главна задача във външната политика е защитата не на руските, а на собствено българските интереси, които не съвпадат задължително с колекитвните интереси на ЕС и НАТО. В частност, Радев изрази мнение, че въпросът за санкциите срещу Русия трябва да бъде разглеждан от България на първо място от гледна точка на собствените и икономически интереси, а не на „евроатлантическата солидарност“, а по въпроса за признаването на Крим за руски – от позицията на защита на интересите на живеещите там българи.
Когато в хода на един от предизборните дебати опонентът на Радев му посочи несъотвествията между неговите твърдения и общато политика на ЕС, генералът изобщо не се смути и без да му мигне окото заяви, че „се вписва в общата позиция на ЕС точно така, както трябва“.
Визитата на Радев в Брюксел потвърждава, че той остава верен на тези позиции, които изразяваше в предизборната си кампания.
Така преди срещата с генералния секретар на НАТО Й.Столтенберг Радев заяви, че засилването на НАТО трябва да върви ръка за ръка със задълбочаването на политическия
диалог с Русия,
за да се избегне конфронтацията и неразбирателството, и, че основните заплахи на днешния ден (тероризмът и ИД) могат да бъдат преодолени само с координирани действия на НАТО с Русия.
За разлика от Плевнелиев, за Радев членството в НАТО не е самоцел, а вижда в него начин за повишаване на военния потенциал на България.
Няколко дни преди това Радев даде интервю на влиятелното интернет издание EurActiv. Именно това интервю послужи като повод за статията, която цитирах в началото. В нея той за пореден път провтаря тезата си, че политиката на България трябва да се формулира вътре в страната и да бъде отстоявана пред чуждестранните партньори, а не обратното, както беше в последно време.
В отговор на въпрос за отношението му към антируските санкции Радев казва буквално следното:
„Що се отнася до санкциите, аз не виждам тяхната практическа ползва, докато загубите от тях са очевидни. Боя се, че новата администрация на САЩ ще възстанови диалога с Русия, а Европесйкия съюз ще остане заложник в санкционната война“.