Най-разпространената разновидност на „активните мероприятия” е дезинформацията: трескава, едва правдоподобна лъжа, сготвена в московските центрове и подхвърлена на „приятелски медии”, така че демократичните страни да изглеждат нелицеприятно, пише в свой анализ Майкъл Вайс
Дълго преди скандалите с изтичането на информация от вътрешната кореспонденция на американската Демократическа партия, руските служби нееднократно се смесвали злонамерени измислици с отломки от факти и организират „изтичането им” към медиите чрез източници, които не са пряко свързани с истинския източник, така че следите да бъдат заметени.
Американците нямат подходящ термин за това, което руското разузнаване нарича „активно мероприятие”, но вече е време да привикнат към това явление, защото може да се окаже, че то ще реши изхода от президентските избори в САЩ.
ФБР подозира, че продължаващите цяла година хакерски атаки са работа на руското разузнаване.
Както мнозина смятат, Кремъл се опитва да попречи на Хилари Клинтън да стане следващият главнокомандващ, техният фаворит е Доналд Тръмп, който се държи като мелез от Владимир Жириновски и разпоредител в казино в Лас Вегас. Тръмп, както и Путин, иска да лиши НАТО от съдържание, да не допуска „да му четат лекции” за правата на човека и да отмени всички дипломатически и икономически санкции срещу Русия, въведени заради нахлуването в Украйна и окупацията на Крим.
Тръмп, както и Путин, има сред най-близкия си кръг съветници (или, казано в мафиотски стил - консилиери) с голям опит в работата във финансовия и политически сектори в постсъветското пространство (като правило, за сметка на тези, които още съжаляват, че Берлинската стена беше съборена).
Както става ясно от непрекъснато увеличаващите се неопровержими факти, две различни служби - вътрешната Федерална служба за сигурност и военното ГРУ – без да знаят една за друга, едновременно са проникнали в пощата на Национален демократичен институт, най-напред миналото лято (ФСБ), последната хакерска атака е прихваната през април тази година (ГРУ).
Кореспонденцията, която доказа, че Комитетът е търсил начин да разруши президентската кампания на Бърни Сандърс, вече създаде разкол сред демократите. Тръмп извлече изгода от тази нелепа ситуация, подстрекавайки „братята” на Сандърс да защитават своите позиции и повтаряйки, че избирателната система е „нечестна”.
Ако наистина зад тези киберпрестъпления стои някакъв московски център, то това ще се окаже най-дръзкото нахлуване на бившия ни (и настоящ)
противник в Студената война
в американската сфера на вземане на политически решения.
Стилът и целта на това нахлуване плашещо напомнят методите на работа на разузнаването от годините на Студената война.
„Активните мероприятия” са проверена с времето тактика на КГБ, за водене на информационна и психологическа война. Същността на тази тактика беше формулирана от генерал Олег Калугин, бивш генерал от КГБ:
„Активното мероприятие има за цел да вбие клин в разнообразните съюзи на западната общонст, особено в НАТО, за да сеят раздор между съюзниците, да отслаби САЩ в очите на европейците, азиатците, африканците, латиноамериканците, и така да подготвят почвата в случай на истинска война”.
Най-разпространената разновидност на „активните мероприятия” е дезинформацията: трескава, едва правдоподобна лъжа, сготвена в московските центрове и подхвърлена на „приятелски медии”, така че демократичните страни да изглеждат нелицеприятно.
Както отбелязва и Пьотър Померанцев работейки над изследване за това как Кремъл превръща в оръжие парите, културата и информацията, най-популярните конспирологични теории, над които разсъждават в секретните отдели, в университетските общежития и на всеки ъгъл, се оказват измислени от чекистите.
Например, историята, че Джими Картър е имал таен план за създаване на конфликт между черните африканци и черните американци, че САЩ са използвали химическо оръжие в Корейската война, че СПИН е изобретен от ЦРУ, че масовото самоубийство в Джонстаун на членовете на тоталитарната секта „Храмът на народите” е организирано от американското разузнаване, че САЩ са опитвали да убият папа Йоан Павел II, че Бари Голдуотър и Обществото „Джон Бърч (американска дясноконсервативна политическа организация, която се обявява за ограничаване на властта на държавата и връщане към традиционните ценности) са подготвяли
държавен преврат
През 1963 година мнозина се съмняваха, че убиецът на президента Джон Кенеди, Ли Харви Осуалд е действал сам, но малцина могат да си представят че тяхното параноично обяснение, ще се превърне в холивудски блокбастър има се предвид филма на Оливър Стоун JFK).
Американският изследовател Макс Холланд твърди, че КГБ е изфабрикувало писмо, публикувано в италианският вестник Paese Sera, в което за пръв път се споменава твърдението, че един от заподозрените за убийството на Кенеди - Клей Шоу, всъщност е бил оперативен офицер от ЦРУ.
Окръжният прокурор на Ню Орлийн Джим Харисън също получава копие от това писмо, и макар, че никога не се е позовавал на него в съда, това прави персонажа на Кевин Коснер в параноичния филм на Оливър Стоун.
Бившият служител в архива на КГБ Василий Митрохин, който успява да избяга на Запад и при това да пренесе шест огромни куфара с документи на съветското външно разузнаване, по-късно пише, че „американците, които вярват в конспирологичните теории за убийството на Кенеди, включително заговор на ултрадесни и ЦРУ, са много повече от тези, които възприемат заключенията на официалната комисия „Уорън”.
От архива на Митрохин започва още един спор за истинския провокатор в ЦРУ, двойният агент на КГБ Филип Ейджи, известен в КГБ с агентурния псевдоним Понт.
Eйджи e бивш сътрудник на ЦРУ, работил в Латинска Америка, уволнен заради пиянство и злоупотреба със служебни пари. Както разказват Митрохин и Кристофър Андрю в книгата си „Меч и щит”, първата част от двутомната история на съветските спецслужби, Ейджи веднага отива при съветската резидентура в Мексико.
Той предложил на руснаците огромно количество за операциите на ЦРУ. Но съветските разузнавачи решили, че това е твърде хубаво, за да е истина. Те помислили, че Ейджи е примамка, законспириран агент, който ще има за цел да им дава фалшива информация и го отпратили.
Тогава той се обърнал към кубинците и те го приели. Кубинците започнали да си „споделят” с КГБ, разказва Калугин, който по това време е шеф на Първо главно управление.
Ейджи им съобщава имената на 250 служители и агенти на ЦРУ. Той се премества в Лондон, където се „прославя като разобличител на политиката на САЩ”. Той става знаменитост в левите среди, него го честват и почитат като „герой”, лейбъристките депутати се обявяват против неговото екстрадиране обратно в САЩ, а вестник „Гардиан” започва кампания в защита не неговата кауза.
Той е представен като „поборник за прозрачност и мъченик за свободата на словото”, независимо от неговата тайна, деструктивна работа в интерес на комунистическия блок.
Кампании в негова подкрепа се провеждат във Франция, Испания, Португалия, Италия, Холандия, Финландия, Норвегия, Мексико и Венецуела, става ясно от досието на Ейджи.
През 1978 година той започва да издава „информационен бюлетин” Covert Action Information Bulletin в стила на WikiLeaks. Самият Ейджи признава, че целта му е да предизвика
„глобална кампания за дестабилизацията на ЦРУ чрез разкриване на акциите и персонала му”
Това всъщност е операция на КГБ и DGI (кубинското разузнаване), кодовото име на операцията е „Рупор”. В бюлетина на Ейджи се публикува информация и за други офицери и агенти на ЦРУ. Впрочем, Митрохин и Андрю пишат в книгата си, че освен Ейджи никой друг не е знаел кои чужди правителства са абонати на бюлетина.
Изданието, както и другите активни мероприятия, е смесица от достоверни разузнавателни данни и дезинформация. Понякога КГБ подхвърля на Ейджи трохички истинска информация, а други му дават инструкции да търси в открити източници материали „от писма на читатели до кризи в целия свят, в които може да бъде обвинено ЦРУ”. Точно така клането в Джонстаун се превръща в „престъпление” на САЩ.
Руснаците и кубинците дори изготвят график кога точно трябва да бъде разкривана секретна информация на западните спецслужби, истинска или фалшива. Точно по времето, когато започва да излиза бюлетина, Ейджи започва да разпространява и книгата си „Мръсна работа: ЦРУ в Западна Европа”, в която той разкрива имената на още 700 души от американското разузнаване, намиращи се в Европа.
Успехът на книгата е толкова голям, че следва втора част – „Мръсна работа-2: ЦРУ в Африка”. Нейната „премиера” специално е насрочена от КГБ и DGI да съвпадне с Конференцията на необвързаните страни в Хавана през 1979 година.
В днешно време, след нахлуването в Украйна, виждаме „новата вълна” на активните мероприятия като част от хибридната война на Русия. Понякога те са насочени срещу САЩ. Например, разпространяването в цял свят на телефонния разговор на помощник държавния секретар Виктория Нюланд с посланика на САЩ в Киев и представен така, че да „демонстрира” американски „заговор”, за да бъде вбит клин между Вашингтон и Брюксел (става дума за разговора, в който Нюланд казва, че е необходимо в Украйна да се намеси ООН и „f….ck EU”).
Няма съмнение, кой е прихванал този разговор и кой го публикува в интернет.
Освен това, всички си спомнят за информационната бомба на Едуард Сноудън, който от Москва съобщи, че американската служба за национална сигурност е подслушвала Ангела Меркел, което доведе и до силно охладняване в отношенията между двете страни. Впоследствие стана известно, че тази информация е написана от един от сътрудниците на WikiLeaks Якоб Апелбаум и е измислица, както впрочем и огромната част от
„разобличенията” на Сноудън
Генералният прокурор на Германия Хералд Янге заяви в доклад пред Бундестага, че публикуваните в пресата материали не са достоверни доказателства, че канцлерът е била подслушвана, както и, че „документът” за подслушването на частните разговори на Меркел е фалшификат.
Но нищо от това не придоби дори минимална част от популярността на активното мероприятие на Асанж и Сноудън, подхванато и тиражирано от милиони медии и хора в социалните мрежи по света.
Най-скорошният пример е реакцията на руската пропаганда на резултатите от разследването на международната следствена комисия за свалянето на малайзийския Боинг и убийството на 298 пасажери.
Руснаците разпространиха най-малко 9 различни версии, с позоваване на „благонадеждни медии”. След пресконференцията на международните следователи машината за дезинформация на Кремъл се завъртя изключително енергично.
В YouTube се появи клип, в който се твърди, че Боингът е бил унищожен, а почти 300 невинни хора са убити при спецоперация на Украйна и нейните западни „спонсори”, с единствената цел да бъде злепоставена Русия.
В статия на кремълската, чекистка РИА „Новости”, цитирана широко от леви и проруски медии, неизвестен „експерт” твърди, че ракетният комплекс БУК е стрелял от територията на Украйна.
Russia Today, вече позовавайки се на „неруските източници” повтаря тази дезинформация и формулира желаната от руската пропаганда теза: Никога няма да разберем кой точно е стрелял, никога няма да научим истината за престъплението.
Същият подход използваха руснаците след въздушната бомбардировка на хуманитарния конвой в Сирия. Кремълската пропаганда се опита да натрапи колкото е възможно повече версии, за да отвлече вниманието от доказания факт, че то е извършено от руски самолети. И най-накрая, в програмата на държавната руска телевизия вината за бомбардировката беше хвърлена върху САЩ.
Целта на тази нова пропаганда не е в това да внуши или да убеди зрителите в нещо, а да отвлече вниманието му от фактите, да го направи подозрителен към всяка информация, която достигне до него.
Теорията на заговора е идеалното средство за постигането на тази цел, а руската пропаганда я използва виртуозно.
Превод: Faktor.bg