​Вече няма съмнения - Путин поддържа Тръмп

Ако бъде доказано, участието на Кремъл в разбиването на сървърите на демократите, това е не просто шпионаж, а опит да се повлияе на политическите процеси в друга страна

Джулиан Боргер, „Гардиън“

Твръденията, че Кремъл е отговорен за хакерските атаки на мейл-сървърите на Демократическата партия (и изтичането на дискредитираща за Хилари Клинтън информация), може би никога няма да бъдат доказани. Но има множество факти, които сочат, че Доналд Тръмп може да разчита на някаква подкрепа от Москва за президентските избори.

И тази подкрепа не винаги е мълчалива. През декември, няколко месеца преди Тръмп да бъде издигнат официално за кандидат-президент на Републиканската партия, Путин го нарече „ярка личност, вън от всяко съмнение талантлив политик“.

„Не е наша работа да определяме достойнствата му, това ще направят американските избиратели, но той е абсолютният лидер в президентската надпревара“, каза тогава Путин.

На свой ред Тръмп се изказа одобрително за руския президент, като го нарече „силен лидер“, с когото би могъл да поддържа 

„много добри отношения“

Миналата седмица Александър Пушков, председател на Комисията по международни отношения в руската Дума написа в Туитър: „Кредото на Клинтън е да укрепва съюза против Русия. Кредото на Тръмп е да отговаря само на реални заплахи. Агресивната баналност против здравия разум“.

Руските държавни медии са благосклонни към Тръмп, който залага на руски пари за финансирането на сделките си с недвижима собственост, факт, признат от неговия син.

Освен това, двама от най близкото обкръжение на Тръмп, в миналото са работили за представители на Русия.

Пол Манафорт, шефът на предзиборния щаб, преди е работил като съветник на Виктор Янукович, съюзник на Владимир Путин и бивш проруски президент на Украйна.

А Картър Пейдж, съветник на Тръмп по външна политика, в продължение на много години е поддържал връзки с руския енергиен гигант „Газпром“.

Някои от най ярките политически изказвания на Тръмп бяха в много голяма степен в интерес на Русия. Най-впечатляващото от тях е изявлението, поставящо под въпрос основния принцип на НАТО, съгласно който нападението срещу държава-член на организацията, се разглежда като нападение срещу целия Алианс.

Неговият щеб успя да премахне от програмния документ на Републиканската партия формулировката относно подкрепата за Украйна в борбата и против руската интервенция.

Роби Мук, ръководител на кампанията на Хилари Клинтън, заяви в интервю за телевизия ABC News, че руснаците са отговорни за изтичането на информацията от мейлите на демократите, за да помогнат на Доналд Тръмп, като каза, че политическите му позиции са „напълно достатъчен стимул за Москва“.

„Става дума за събитията от миналата седмица, когато Тръмп примени платформата на Републиканската партия и тя стана, по мнението на експерти, проруска“, коментира Мук.
Практически няма съмнение, че Тръмп се ползва със сериозна подкрепха от Изток. Наистина е трудно да се каже какви са мащабите на режисирания от Кремъл секретен план, за да постигне неговото избиране и действително ли

Тръмп е „московски“ кандидат

Без да бъдат публикувани данъчните му декларации е трудно да се каже до каква степен неговата кампания, която Тръмп твърди, че финансира сам, привлича руски пари, и откъде точно постъпват тези пари.

Но ако бъде доказано, участието на Кремъл в разбиването на сървърите на демократите и изтичането на конфиденциална информация, това ще стане конкретно доказателство не просто за шпионаж, но и за активен опит да се повлияе на политическите процеси в друга страна.

Москва има дългогодишен опит в подкрепата на европесйки политици и крайно десни авантюристи - от Марин Льо Пен до Силвио Берлускони. Руските държавни медии пропагандираха кампанията на привържениците на Брекзит във Великобритания, руски пари финансираха крайнодесните в Гърция и Унгария.

Но европейският опит показва, че намесата на Русия има спорадичен и ситуативен характер, и в неговата основа стоят не толкова планирани заговори, а опит да се напипат слабите места с цел да бъде подкопано единството в Европа.

Изглежда точно такава схема се използва и сега в битката за най-голямата политическа награда – поста президент на САЩ.