Александър Плющев, Дойче веле
За това свидетелстват резултатите от проучването на „Левада-център“. Според тях, през последните години „гордеещите се, че живеят в Русия“ са нараснали от 70% до 82%.
В тази гордост, сама по себе си, няма нищо лошо. Но, дяволът, както обикновено, се крие в детайлите.
Какво, всъщност, формира националната гордост на руснаците?
Най-много (44%) руснаците се гордеят със своята история, в която попадат и
„революционните традиции“
Вярно, в момента не е много ясно дали революцията със стогодишна давност е нещо добро или лошо? Защото пък, на всяка крачка се казва, че революциите, особено „цветните“ са нещо лошо. Но в същото време никой не осъжда болшевиките, нито съветската власт, установена с Октомврийската революция, се смята за престъпна, а, напротив-народна.
На второ място (38%) сред поводите за гордост са природните богатства на Русия. Тоест, хората на практика се гордеят: „Щом Бог ни е дал такива богатства именно на нас, явно не е случайно. Има нещо в нас, руснаците, което го е подтикнало да бъде щедър“.
Въоръжените сили са на трето място сред главните причини за гордост (36%) явно заради анексирането на Крим.
Но и тук раздвоеността на руснаците се проявява с пълна сила: гордеем се с въоръжените сили, но не сме престанали да се боим от тях. Всеки четвърти признава, че е готов да намери начини, за да „отърве“ казармата - лично той или за детето си.
Руската култура,
с която се гордеят 34%, на пръв поглед изглежда най-безспорна. Впрочем, съвременното състояние на руската култура не създава особени поводи за гордост, така че явно пак става дума за миналото – от художника Серов до балета.
На пето място (31%) е доста абсурдният факт-руснаците се гордеят с големината на страната си. В XXI век размерите на една държава не означава нищо повече от територия. Трябва ли да се гордеем с милиони квадратни километри, на които не живее никой и, които не дават нищо на икономиката на страната?
Според данните от същото изследване едва малка част сочат, че се гордеят с образованието, здравеопазването, икономическите успехи, със съгражданите си (с други думи – със самите себе си) и с постиженията на руската наука: тоест, всичко, за което са необходими усилия, сериозни усилия и усъвършенстване.
Изводът, който може да се направи от това изследване е един – руската пропаганда напълно отработва държавното финансиране, което получава. Тя успя да внуши на руснаците, че може и да не се напъват да създават настояще и бъдеще, след като има с какво „да се гордеят“ в миналото. Да не говорим за богатите природни ресурси и обширната територия, които са винаги с нас.