Стела Ерон
Съветът за сигурност на ООН ще проведе днес първото предварително гласуване в рамките на изборите за генерален секретар на международната организация, с цел да бъде намален броят на кандидатите за поста. Сред основните претенденти е и генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Българската кандидатура за важния пост обаче не успя да обедини нацията, а напротив я противопостави и раздели. Логично е българите да търсят и отговор на въпроса – с какво Ирина Бокова бе полезна на страната си през двата мандата в ЮНЕСКО?
Източници на Faktor.bg от международната организация са категорични, че липсват назначения на български специалисти. Предпочитат се неквалифицирани лица от държави с влияние, които могат да подпомогнат единствено кандидатурата на Бокова за ООН. Служители от ЮНЕСКО разкриват, че като генерален директор на организацията Бокова е демонстрирала за два мандата пълна неспособност да води добра кадрова политика. Нейните назначения са били последователно ръководени не от интересите на организацията и квалификациите на кандидатите, а само от личните й амбиции за придобиване на повече влияние и подкрепа за кандидатурата й за ООН.
За седемте години
на своето управление като генерален директор в ЮНЕСКО са закрити близо 600 щатни поста. Бокова е сменила петима директори на кабинета си, като във всеки случай това се е налагало поради доказана некомпетентност на служителя, заемащ съответната позиция. Сегашната директорка на кабинета на Бокова, Паола Леончини-Бартоли, пък се оказа включена от генералната директорка на ЮНЕСКО в схема за търговия с влияние. Разследване на „Биволъ“ показа, че външният министър на България Даниел Митов е награден от бащата на шефката на кабинета на Бокова - Алберто Леончини-Бартоли, дипломатически съветник на Великия магистър на Ордена Матю Фестинг, и посланик на Ордена във Ватикана. Паола Леончини е част от схемата за избирането на Бокова за председател на ООН. Твърди се, че й е обещан пост в Ню Йорк.
Един от най-пресните примери за назначения, които са де факто търговия с влияние, е назначаването на лице с американско гражданство за заместник-генерален директор. Това става при положение, че от 2011 г. САЩ не плащат нито стотинка на ЮНЕСКО и дори изгубиха правото си на глас. Назначението може да звучи подозрително, но трудно може да се съизмери по скандалност с дадената наскоро от Бокова награда за мир на американския президент Барак Обама. Тя е на името на африканския диктатор Феликс Уфуе Боани. Обама обаче е отказал да получи отличието само дни преди избора на председател на ООН.
Когато говорим за търговията с влияние, да си припомним и случая „Томпсън-Флорес“, детайлно разследван от български и европейски медии. Става дума за служителка, фалшифицирала дипломата си, провинение, което е с криминален характер, и за умишлено занижаване на критериите за назначението й. Подобен гаф би трябвало да доведе до импийчмънт на Бокова. Но генералната директорка прикрива доклад за скандала и просто премества Томпсън-Флорес като директор на офиса на ЮНЕСКО във Венеция, със заплата над 100 хиляди евро.
В системата на ЮНЕСКО за никого не е тайна, че всички заместник-генерални директори на организацията са били назначавани от Ирина Бокова при понижени изисквания за квалифицираност. Занижавани например са критерии за притежаването на дипломи за висше образование и владеене на чужди езици. Така в организацията са подбрани хора, като най-често те са с посредствени умения, без перфектно владеене на двата работни езика.
Тези назначения не са случайни. С всяко от тях се нарушават по някакъв начин правилата и касаят лица от страни с влияние, които биха могли да бъдат полезни за личните амбиции на Бокова за ООН, коментират колегите й. Най-голям брой назначения са били направени от страни с влияние в ООН и ЮНЕСКО, за сметка на развиващите се страни, които са били напълно игнорирани. Принципът на географско разпределение на кадрите е напълно пренебрегнат. В същото време, ако съдим по зададените на кандидатите за поста генерален секретар на ООН въпроси при техните изслушвания в Ню Йорк, един от важните проблеми, които бъдещият генерален секретар ще трябва да реши, е да коригира регионалния баланс по високите позиции в ООН. А Ирина Бокова е именно упреквана в нарушаването на този баланс.
Нови одиторски доклади за управлението в ЮНЕСКО потвърждават до какво води
систематичното назначаване на слаби ръководители.
Те могат да се прочетат на сайта на организацията. Например, одит на Международния център по теоретична физика “Абдус Салам” на ЮНЕСКО през май 2016 г. установява слабости и нарушения във всяка от инспектираните области.
Същата ситуация е констатирал и вторият одит, на сектор “Социални и човешки науки” (Social and Human Sciences), където, отново, няма област, която да не се нуждае от сериозни промени и подобрения и реформи. Това е наследството, което Бокова ще остави на следващия генерален директор на организацията.
За България Бокова се сети два път за 7 години – при преизбирането й в ЮНЕСКО и при номинирането й за кандидат за ООН. През останалото време тя не съдейства за реализирането на нито един мащабен проект в полза на родината си.
Нарушеният принцип на приоритети и баланс при назначенията в ЮНЕСКО е особено видим, ако се вгледаме в българското присъствие. Ако се сравни кадровата политика на Бокова и на предшествениците й по отношение на лансиране на специалисти от собствените им държави, става очевидно до каква степен тя е допуснала България да отсъства на всяко ниво в структурите на ЮНЕСКО. Например испанският генерален директор Федерико Майор е назначил четирима испанци на висши ръководни постове, включително испанец заместник- генерален директор по международните връзки. Японският генерален директор Койчиро Мацура превръща в приоритет назначаването на японци на ключови позиции. Той реализира десетки такива назначения през мандата си.
Ирина Бокова, която се бореше със зъби и нокти, за да получи номинацията на България, е прокарала следните български назначения:
1. Нейният шофьор.
2. Готвачa в посолството на България в Париж, който бе назначен в ЮНЕСКО като момче за всичко.
3. Две българки на следпенсионна възраст в нейния кабинет, ангажирани основно в кампанията й за ООН, въпреки, че заплатите им идват от ЮНЕСКО.
4. Една българка в офиса на ЮНЕСКО в Ню Йорк, която от няколко години работи активно за избора на Бокова за генерален секретар на ООН, разбира се също на заплата в ЮНЕСКО.
В същото време страната има десетки висококвалифицирани специалисти, чието присъствие в организацията би спомогнало за укрепване на управленския й апарат. Бокова не е намерила за нужно да назначи нито един български известен учен, творец, висш дипломат или признат в своята област научен работник. След края на мандата й в ЮНЕСКО няма да остави нито един българин на ръководен пост. А това е дори по-важно от включването на български обекти и традиции в Списъка на световното културно и природно наследство.
Но хора, удобни на Бокова продължават да получават пари от организацията, дори и след пенсионна възраст. Става дума за двете българки в кабинета й, които са ангажирани изцяло с кампанията й за генерален секретар на ООН. Това са Снежана Манойлова и Веселина Иванова. Колегите им ги определят като най-безполезните служителки в ЮНЕСКО.
Снежана Манойлова е бивша секретарка на Симеон Сакскобургготски, с чийто кръг са свързани съпругът на Бокова, Калин Митрев, самата Бокова и такива нейни яростни поддръжници, като Соломон Паси и Максим Бехар (агент “Димо”, на Шесто управление на ДС).
Манойлова сега е ПР на Генерален директор на ЮНЕСКО. Преди е била една от двете лични секретарки на бившия премиер Сакскобургготски. В момента тя е на 63 г. , а пенсионната възраст за ЮНЕСКО е 62 години.
Вeселина Иванова е старши съветник в Кабинета на Генералния директор на ЮНЕСКО в Париж. Името и се завърта още през 2005 г. в публикация на “168 часа”, в статия “Масови роднински назначения във властта”. Поводът е изпращането й тогава като дипломат в Париж. Тя е спомената като братовчедка на бившия посланик в САЩ Елена Поптодорова.
Това е скромната равносметка от мандатите на Бокова в ЮНЕСКО, а и едва ли обществото може да очаква друг стил на работа и отношение към България, ако бъде избрана за генерален секретар на ООН.