Майа Любомирска
Все по-ясно става, че най-големите печеливши от Брекзита на Острова са Москва и Анкара. За 24 часа по шампионски като гросмайстор на голфа Дейвид Камерън постави и Владимир Путин, и Реджеп Ердоган в позицията на победители, отваряйки им пътя за международното лидерство.
За никого не са тайна вековните връзки на Великобритания и Турция. Излизането на Острова от Европейския съюз не само разколебават вътрешната спойка на Съюза, но улеснява изключително задачите на Ердоган. Турция трудно можеше да покрие критериите за влизане в европейското семейство - дори само заради отношението към кюрдския проблем, да не говорим за свободата на словото и личността. Не е нужно да припомняме колко са арестуваните журналисти в последните месеци, колко издания бяха закрити и в колко с жандармерия влезе държавния синдик и станаха държавни медии. Да не говорим за съдбата на опозиционни лидери и шефовете на армията, които до идването на власт на Ердоган бяха гарант за светския характер на управлението в Анкара.
С излизането на Великобритания от ЕС, Ердоган мигновено заговори за прекратяване на преговорите със Съюза. Освен това Анкара нямаше да успее до 1 юли по никакъв начин да се справи със задълженията си по отношение на биометричните данни в турските документи за самоличност, за да има облекчен визов режим.
Така ходът на Кралството отвори нов изход за Ердоган и по отношение на мигрантската криза. Вече може да се прогнозира, че във всеки момент мигрантите могат да бъдат пуснати към Европа. Вълна, която по никакъв начин няма да засегне Острова, тъй като бидейки извън ЕС, той престава да е привлекателна дестинация. Още повече, че станаха ясни и рестрикциите, които Кралството ще прилага спрямо новопристигнали.
Така
ръцете на Ердоган са развързани
за действия, а новите-стари геополитически съюзи отворени за бъдещи действия.
За тактическия съюз на Ердоган и Путин свидителстват поне два факта.
Най-напред турският президент Реджеп Ердоган се извини на руския си колега Владимир Путин за гибелта на руския пилот на Су-24. Да припомним, че двете държави влошиха отношенията си, след като през ноември м.г. Турция свали руски самолет на границата със Сирия. Тогава загина единият от двамата пилоти на руския самолет.
Преди часове прессекретарят Дмитрий Песков съобщи, че в президентството на Руската федерация е получено писмо от президента на Турция Ердоган, в което турският лидер изразява своята заинтересованост за разрешаване на проблема, свързан с гибелта на пилота на руския военен самолет. Според Песков, „ръководителят на турската държава изразява в посланието си съчувствие и дълбоки съболезнования на близките на загиналия руски пилот и казва „съжалявам".
Малко по-късно президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган съобщи, че в писмото си към своя руски колега Владимир Путин е изразил съжаление за инцидента със сваления изтребител Су-24.
„В отношенията ни с Русия се случи криза заради сваления Су-24. Ние предприехме действия, за да махнем този негатив от нашите отношения. Това писмо, което изпратих за възстановяването на отношенията ни с Русия, съм уверен, че ще бъде в полза и за двете държави", заяви той. Ердоган добави, че в изпратеното писмо „лично е изразил на Путин съжаление за случилия се инцидент".
„Също така аз напомних за нашите възможности пред регионалното сътрудничество по широк спектър въпроси. Вярвам, че ние бързо ще нормализиране нашите отношения", смята турският президент.
Оказаха се верни и предчувствията на турският министър-председател Бинали Йълдъръм, че президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган може още тази седмица да проведе телефонен разговор със своя руски колега Владимир Путин. Личният диалог между двамата вече е факт – разговаряха вчера почти 45 минути като стари авери.
„Така Брекзит откри нова стратегическа ос на влияние Москва – Анкара. Която със сигурност няма да бъде единствено и само икономическа.
Но като говорим за икономическите измерения на Брекзит, не можем да подминем факта, че най-малкото
Великобритания може да не се съобразява със санкциите на ЕС по отношение на Русия
Към това само можем да припомним историческата английска максима, че Кралството няма вечни приятели, няма вечни врагове, а има само вечни интереси. А знайно колко необятен е руският пазар и какъв притегателен мотив може да бъде той при влошени показатели за една икономика. Доколкото за британската икономика, която не бива да забравяме е шеста в света, напоследък отзивите не са радостни. Така че да се търси рестарт на икономическите връзки между Лондон и Москва съвсем не е за подценяване.
Твърде интересни са публичните обрати в ходовете на руския президент, който се опита да демонстрира дистанцираност от Брекзит. Тук само в скоби ще припомня написаното в социалната мрежа от френския посланик Негово превъзходителство Ксавие Лапер дьо Кабан, часове след като излязоха първите резултати от рефендума, че големият победител е Владимир Путин. А както знаем, дипломатите имат най-много и най-достоверни източници.
И така, заминавайки на 24 юни на официално посещение в Китай, Владимир Путин коментира с заядлив тон британското гласуване в полза на излизането на Великобритания от Европейския съюз : „Организацията на този референдум и резултатите му не са нищо друго освен едно високомерно и безотговорно отношение на британските власти относно жизнените въпроси за страната и за цяла Европа", критикува той, цитиран от агенция ТАСС. Няколко дни преди това, на 18 юни, в рамките на Икономическия форум в Санкт Петербург, кремълският шеф беше възприел същото критично поведение по отношение на Дейвид Камерън : „Защо той организира този референдум ? За да изнудва Европа ? Или да я плаши ?"
При откриването на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество в Узбекистан Путин остави грижата на приближените си да реагират на Брекзит. „Вярваме, че в тази нова реалност, необходимостта да установим добри отношения (с Обединеното Кралство) ще победи", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, добавяйки „че не винаги е констатирал воля за сътрудничество от страна на британските ни партньори".
Да не забравяме, че досега двустранните отношения между Москва и Лондон са наистина отвратителни,
обвързани по-специално с убийството на Александър Литвиненко,
бивш агент на ФСБ, отровен с полоний през 2006 в Лондон, което британското правосъдие приписва на най-високото ниво на руската държава.
Това обаче може да остане в историята. Сега Брекзитът представлява една неоспорима победа за Кремъл. След като се сблъска с общия фронт на ЕС относно санкцийте, приети през 2014 срещу Русия като наказателни мерки срещу анексията на Крим и в конфликта в изтока на Украйна, Москва забелязва нова цепнатина в прилаганата дотогава позиция от двадесет и осемте. Така европейските разделения вършат работа на Кремъл.
Резултатите от британския вот „показаха по зрелищен начин сериозните противоречия вътре в ЕС, различията в мненията относно цяла поредица от основополагащи въпроси и по-точно за степента на интеграция в Съюза", подчерта министърът на външните работи на Русия. Запитан за коментар относно британския му колега, описващ Брекзитът като победа на Путин, шефът на руската дипломация Сергей Лавров не потърси начин да формулира отговора си : „Нямам медицинско образование, следователно не правя коментари по медицински случаи", отговори той.
Дали обаче Москва е толкова невинна, колкото се опитва да се представи публично? Едва ли. Нека само да са си спомним топлите връзки на Кремъл с лидерите на националистическите партии. Тук няма да намесваме родните националисти, като Волен Сидеров, който е чест гост в Москва, особено преди избори. И няма да ги споменаваме, не защото нямат значение, а защото пробивите на Русия са в сърцевината на Обединена Европа – каквато е например Франция. И откъдето може по-сериозно да се пропука Евросъюзът. Неслучайно и тези дни руските медии изведоха напред ентусиазираните реакции на множество отговорни лица от крайните европейски десници, между които и тази на Марин Льо Пен. През май миналата година мадам Льо Пен посети Москва и както предаде агенция Reuters, посещението е било със статут „полуофициално", тъй като в официалната програма на водача на френските ултрадесни няма съобщение за визита на Льо Пен в Москва.
В сайта на Държавната дума на Руската федерация обаче пишеше, че Марин Льо Пен се е срещнала с говорителя на Думата Сергей Наришкин, който е определил „Националният фронт" като една от водещите политически сили във Франция". Не е без значение и фактът, че беше спусната
тежка информационна завеса:
на журналистите от руските и чуждестранните медии, първоначално поканени да присъстват на тази среща, впоследствие им е било съобщено, че тя ще се проведе при закрити врати. Излъчването на преговорите между Сергей Наришкин и лидера на френския „Национален фронт" по руската телевизия също беше отменено.
Сега с широка усмивка на лицето Льо Пен заяви, че нейната формация Национален фронт е единствената политическа партия във Франция, която е приемала сериозно възможността за Брекзит, и призова отново да бъде свикан такъв референдум и във Франция, като нарече това "демократична необходимост".
"Британският народ даде на европейците и на всички хора по света удивителен урок по демокрация", каза тя.
Льо Пен, която е член на ЕП, се готви да се кандидатира на президентските избори във Франция догодина. И това са само малка част от видимите връзки на Кремъл с националистите. А невидимите?!
Новият стратегически тандем Москва – Анкара засега си играе пресметливо ходовете. Остава голямата въпросителна. И тя е НАТО. Дали може да бъде препятствие фактът, че Лондон и Анкара са членове на Алианса, а Москва определя НАТО като свой истински противник, ще разберем скоро.