​Президентска гротеска или защо десните няма да гласуват за марионетка на Кремъл

Първите участници – деца на княз Потьомкин и синове на лейтенант Шмидт

Десният кандидат – пародиен или обединяващ

Модерното ОФ – ляво-носталгично и патриотично

Д-р Панайот Ляков

Бедното президентско войнство препуска в хаос сред фалшиви декори и още не знае дали ще го пуснат в главните роли. Засега се появяват само сюрреалистични герои от две категории. Деца на княз Потьомкин като Татяна Д,Арк – Татяна Дончева, която се опитва да вдигне „потьомкински” обединен фронт (на леви и десни) срещу мафията, „забравила”, че този олигархично-мафиотски модел (ОММ) е ляво творение, посткомунистически рецидив, на който тя е свидна рожба още от времето на първия „Кой” - Илия Павлов. Явяват се и синове на лейтенант Шмидт* – извадени от паноптикум политически мърши като агентът на ДС Жорж, но без Шуши, или ” многострадалният” Стефан Софиянски, заедно с вожда на идиотите, първи консерватори, обявили старта на новия проект „Път за никъде”. Тези и подобни участници превръщат президентската надпревара в гротеска. Но къде в тази неразбория се разполага управляващата партия ГЕРБ?

Истината е, че след очаквания отказ на Росен Плевнелиев за втори мандат ГЕРБ няма утвърден кандидат. Това показват празните приказки, нелогичните изявления, недомлъвките и мълчанието. Каква е причината дясна европейска партия да подценява президентската институция и избирателите? Защото подозрително и пълно пренебрежение е да сервираш кандидат в последния момент и да насилиш вота на своите поддръжници. ГЕРБ не осъзнава, че този механизъм на автоматична подкрепа едва ли винаги работи безотказно. Първо, защото партията вече е превалила билото, слиза надолу и не се радва на предишната мощна поддръжка. И второ, без подкрепата на автентичните десни избиратели ГЕРБ не може да спечели тези избори. Но те могат да бъдат привлечени от 

кандидат с европейски профил и категорична дясна ориентация,

но не и от провинциална лелка, горда с членството си в БКП. Пародиен кандидат няма никакъв шанс и е време в управляващата партия да се отърсят от самозаблуждението на сигурен победител. С тази илюзия те не осъзнават, че загубата на президентския пост ще предизвика верижна катастрофа – сриване на подкрепата, извънредни парламентарни избори и загуба на изпълнителната власт.

Но какво пречи на ГЕРБ да излъчи безспорно десен кандидат с европейски профил - партията разполага с такива доказани личности. Например евродепутатът Андрей Ковачев - млад, с интелигентно излъчване, доктор на науките, владеещ пет езика, от 2009 е в Европейския парламент. Ковачев е зам.-председател на Комисията по външни работи и член на подкомисията по сигурност и отбрана, както и на Делегацията за връзки със САЩ. За десните му убеждения можем да съдим само по един факт – на 17 ноември 2010 г . д-р Андрей Ковачев организира първата от срещите –конференции в Европейския парламент на тема „Изстраданата европейска мечта на България 1944 – 1989 г.” , на която присъстваха президентът на ЕП Йежи Бузек, президентът на ЕНП Жозеф Дол, д-р Ханс-Герт Пьотеринг – председател на фондация „Конрад Аденауер” и други видни европейски политици. Последната конференция бе проведена през 2015 г.

С профила и излъчването на европейски политик и с тази политическа биография 

Андрей Ковачев би привлякъл гласове 

от целия десен спектър, както и млади образовани избиратели, които не гласуват по принцип, тъй като не одобряват предлаганите им ерзацкандидати. Избран за президент той би се чувствал навсякъде в Европа като у дома си. Защо ГЕРБ не издига такъв силен десен кандидат? Вероятно искат да предложат личност, която да се хареса и на свързаните с Русия. Несериозно е, ако в тази партия се боят от сянката на Путин. Пак ще повторя, няма такъв филм – с кандидат, удобен и благословен от Русия, изборите ще бъдат изгубени. Десните и умерените избиратели няма да гласуват за марионетка на Кремъл. Ако си десен, не можеш да дружиш и умилкваш със свързани с посткомунистическа диктатура, която на всичкото отгоре воюва срещу твоята общност - ЕС. Такава опция има само в приказния свят на джедаите, където е партията АБВ. Формацията на Първанов стои гордо на руска стража. Затова е програмирана – като руска пета колона - да саботира и проваля реформирането на България и раздалечаването й с европейския съюз. Ако ГЕРБ влезе в същата роля и не осъзнае абсурдността на кандидат –хермафродит, ще бере ядове на президентските избори. Да не забравяме съдбата на НДСВ.

Участието на десен кандидат от Реформаторския блок, с очертания профил би пришпорило ГЕРБ да заеме категорична европейска позиция. Участието на двама десни кандидати ще увеличи активността на избирателите като първият тур ще играе ролята на предварителни избори, а на втория всички ще гласуваме за десния фаворит, за

да победим левите

Хаосът вляво също бушува с пълна сила. БСП прави вътрешен референдум, но в него няма имена, тоест не се обсъждат кандидати и това значително го олекотява. Пак ръководството или олигархичните лобита ще извадят от ръкава си надпартиен и силен ляв кандидат, тоест безпартиен комунист – патриот. В предварителната листа има поне пет-шест кандидати за славата, но никой от тях не е победител. Няма такава митична фигура, която да преодолее слабостта на БСП с разпадащи се, демотивирани организации и старческа членска маса (Е, ако беше жив другарят Живков, щеше да е друго). Антагонизмът между партията майка и отцепническата АБВ няма да позволи да имат общ кандидат. АБВ не разполага с друга алтернатива освен Ивайло Калфин, чиято кандидатура е пробита отвсякъде.

Битката на президентските избори ще бъде между десен европейски политик и ляв псевдопатриот, чиято любов към България минава през Русия. Надеждата на левите е, че на втория тур срещу десния кандидат освен мутантите от БСП ще застане мощен единен фронт - модерно ОФ, включващо останките от „Атака”, споменът за ВМРО с охранения агент „Иван” и реалната, но малка патриотична сила на Валери Симеонов. Ако десният кандидат е автентичен, в тази надежда няма шанс за победа.

*Лейтенант Пьотр Шмидт е флотски офицер, който участва в бунта на крайцера “Очаков” при народните протести през 1905 г. в царска Русия. Той оглавява бунта на матросите и се превръща в един от революционните герои. Съден от военен съд и разстрелян през 1906 г. След установяване на болшевишката власт из страната плъзват самозванци, които се представят за „синове” на лейтенант Шмидт и просят помощи от местните съветски власти. Явлението е описано гениално в романа „Златният телец” от И.Илф и Е.Петров. Оттогава “син на лейтенант Шмидт” е синоним на мошеник, измамник, аферист.