​В Москва – срам и мъка

Преследването на победата в Русия се възприема от зрители и медии едва ли не като война

Анатолий Безсланов, vek21press.com

В решаващ мач за влизане във финала на световното първенство по хокей на лед, което се провежда в Москва, нашият отбор загуби от Финландия с 3-1. Ние губим от финландците не за първи път. През 2007 г, пак в Москва и пак на световно първенство, също на полуфинал, загубихме от същата Финландия с 2-1. Тогава мачът бе оспорван, нашите имаха много шансове, но накрая ликуваха заслужено финландците. И мен тогава ме бе яд. Но сега всичко бе по-различно. Финландците бяха очевидно по-добри, а и не само руският хокей, но и руският спорт като цяло, не са в добро състояние. И не става дума само за допингирането на нашите спортисти, нещо което ни излага пред целия свят.

У нас изчезна удоволствието от спорта

Преследването на победата се възприема от зрители и медии едва ли не като война. Като битка за Родината. Медиите не представят, не виждат и не сравняват реалните спортни качества на отборите, а подгряват с патриотични призиви запалянковците. И се стига до ситуации като сегашната, когато финландците справедливо ни отупаха. И започна голямото плачене: загубата била „срамна”, Русия е в „траур”, някои от нашите „не защитиха достойно майка Русия” и прочие медийни простотии, които обаче целят не толкова да отразят случилото се на спортното поле, колкото да усилват омразата срещу други народи. А това е особено характерно за нас, руснаците.

Много от нас мразят чуждите народи 

само защото те са по-успешни в една или друга дейност.

Примерно – имат по-висок стандарт на живота или играят по-добре хокей, футбол, баскетбол, волейбол. Вместо да се поучим от тях, ние ги мразим. Мразим ги и когото губим от тях на икономическия терен. Мразим ги и когато губим на спортния терен. Омразата стана същност на нашия живот. Ние все повече се разболяваме от тази болест. Затова, макар че и на мен бе криво, че финландците ни победиха, все пак си казвам, че може да е за добро. И дори се радвам, че малка Финландия, която навремето ние нападнахме, за да я окупираме, така се е развила и в толкова много области, че вече очевидно ни превъзхожда – не само в модерните технологии, но и на хокей. Знам, че вие българите имате хубав израз за такива случаи: „натриха ни вирнатите носове“. Но това е спорт, ще има други срещи, други мачове. Сега обаче започва следващата истерия у нас, защото тази вечер ще трябва да играем със САЩ за третото място, за бронзовите медали на първенството. И цял ден слушам и гледам нещо от рода на „Ставай, страна огромная!“, т.е. омръзналото на всеки нормален човек антиамериканско говорене. Сякаш не става дума за хокейна среща, а за начало на нова световна война. И нашите трябва да „умрат”, но „на всяка цена” да победят. Едва ли в САЩ някой чак толкова се интересува дали техния хокеен отбор ще бъде трети или четвърти. Но у нас това е тема на „живот и смърт”. И така ние руснаците се излагаме. А не трябва.