България се подреди на 113 място по медийна свобода - лош белег за качеството на 26-годишния преход. Новата българска журналистика се оказа зависима, подвластна на партийни интереси, задкулисни кръгове и корпоративни игри. Как стигнахме до това блато? - пита една млада българка от Мелбърн. Тя се опитва да подреди пъзела, търсейки отговори от човека, представян години наред като бащата на модерната журналистика в България. Нестандартният разговор, който публикува на личната си стена, предизвика истински интерес в социалната мрежа.
Мила Владкова, Мелбърн
Мила Владкова: Писах Ви на стената на Петко Симеонов. Но може и да не сте видял. Ще пиша статия за Вас - имате ли нещо против да ми отговорите на няколко въпроса? Ще бъда коректна като Ви цитирам.
Валери Найденов: Видях и ви отговорих пак там. За статията за мен - аз съм просто коментатор, каквито има хиляди в България. Защо ще пишете статия за мен?
Мила Владкова: Напротив, не сте най-обикновен коментатор. Имате участие, при това много значително в журналистиката (преди и след промените) и в политическия дебат през последния четвърт век. Предлагам Ви да пращам по един въпрос и след отговора - следващия. Нещо като кореспондентен шах :) Ще имате време да обмислите всеки свой отговор. За никъде не бързам.
Бих искала да започна с въпрос за кореспондентската Ви работа в Москва в средата на 80-те години на миналия век. Ще ми помогнете ли с датите? От кога до кога сте там на работа за "Работническо дело"? Но първо да поговорим за отразяването на аварията в ядрената електроцентрала "Чернобил". Навършиха се 30 години от тогава. В дописка, публикувана на 7 май, 1986 година, отразявате пресконференция, на която на практика се отричат истинските поражения от катастрофата (виж ТУК). Говори се за "измислици и небивалици", които "замърсяват информационната среда" и които "очевидно имат враждебна подплата". Имахте ли, г-н Найденов, инструкции да не казвате цялата истина за размерите и пораженията от експлозията? В онзи момент, а това е 10 дни след аварията, знаеше ли се в Москва за мащабите на катастрофата и последиците от нея? Вие опитахте ли се като кореспондент да направите собствено разследване или нямахте право да сторите това и трябваше да се позовавате само и единствено на официалните източници? Искам да разбера какви са били механизмите на съветската и съответно на българската дезинформационна операция по онова време. Не приемайте този въпрос като някаква присъда към Вас, за мен е важно да разбера как е действала съветската пропагандна машина тогава?
Валери Найденов: Никога не съм бил на работа в "Работническо дело". В Москва бях кореспондент на БТА, а в бившото "Дело" отидох заедно с Продев, за да създаваме "Дума". Цитатът от моята кореспонденция е отрязан и абсолютно не се разбира за какво се отнася, чии са тези думи и по адрес на какво. Това очевидно не са мои думи, явно предал думите на някой съветски представител. Така че явно вие лъжете, като спестявате най-важната част от част от факта и приписвате чужди думи на мен. Става дума за пресконференция, а не за мой личен коментар. Надявам се, че разбирате разликата. Класическата лъжа е да изрежеш част от истината. Никакви инструкции не съм получавал, а всеки ден отразявах поне по 5 пресконференции за Чернобил от най-различни съветски и чуждестранни експерти, обществени дейци, международни лекари и прочие. Изпращах в БТА огромни обеми, поне по 500 реда на ден и нагоре. После в БТА ги слагаха в съответните бюлетини по тяхно усмотрение, а в редакциите на вестниците съкращаваха информациите както им хареса. Възможно бе от 100 реда да публикуват само 5. И често се е случвало. Аз със сигурност не съм манипулирал никого, тъй като се занимавах с чиста информация, позовавайки се на източника. Що се отнася до "самостоятелни разследвания" явно не разбирате характера на работата на един кореспондент в чужбина. Би било абсурдно да направя свое разследване на катастрофата, защото живеех на 1000 километра от нея, колкото е и до София. Районът на Припят естествено бе затворен за чужденци, а и никъде в СССР не можеше да се пътува без специално разрешение. Не знам някой западен журналист да е отишъл там да прави разследване. Гордея се с това, че моята информация беше много подробна и много обективна, тя даваше пълната картина на събитията. А вашият опит да ме изкарате манипулатор, който скрил истината за Чернобил, са крайно недобросъвестни и некомпетентни. Един кореспондент не може да скрие никаква истина, защото тя тече по целия световен новинарски поток. Ако аз не я пратя, у нас я свалят от ТАСС, "Ройтерс", и така нататък.
Мила Владкова: Не лъжа. Защо ме обвинявате? Казвам, че на пресконференцията е казано онова. А не, че са Ваши думи. И не съм публикувала още нищо. Именно, за да бъда точна. Веднага поправям грешката. Бил сте кореспондент на БТА, а "Работническо дело" е използвало (част) от Ваша кореспонденция. Кого да манипулирам? Разговарям с Вас, за да бъда точна. Под „собствени разследвания“ (може би не съм избрала подходящите думи) имах предвид и други източници в съветската столица, а не само официалните. Не е ли имало така наречения журналистически пул? Не сте ли говорили със западни колеги? По онова време в много страни по света вече е имало информация, която в началото е била крита от СССР. Ще предам съвсем точно думите Ви, че не сте бил инструктиран да лъжете. Не разбирам защо ме нападате? Казвате, че Вашата информация е била обемна и обективна - бихте ли ми казали, кога за първи път изпратихте кореспонденция за истинските мащаби на катастрофата? Ще я цитирам точно. Защото чета, че е имало манифестация в България за 1-ви май и хората не са знаели. И на въпросния ден Гергьовден(6-ти май), когато сте писал горната кореспонденция - хората са яли зелени салати. Отново - това не е против Вас, а искам да разбера как точно е действала съветската пропаганда?
Валери Найденов: Освен това, веднага след шока от първото съобщение за катастрофата, съветското ръководство спря да крие каквото и да било и започна да кани експерти от целия свят - американци, французи, служители на МАГАТЕ и прочие, помагаше им да се запознаят с обстановката, водеше ги в Чернобил, както и при заболелите от радиацията. След това в Международния пресцентър те даваха дълги пресконференции и не криеха нищо. В Москва имаше пълна гласност, доколкото е възможно това. Поне 100 пъти по-пълна от днес. Постепенно фактите за самата катастрофа се изясниха и с времето бяха публикувани открито, без никакви тайни. Ако е имало някаква цензура, тя е била в България. Аз обаче не бях в България и изобщо не знаех какво излизаше там и какво се говореше по радиото или телевизията, нито каква част от моите кореспонденции се публикува и в какъв вид.
Мила Владкова: Благодаря за отговора. Това изяснява много неща.
Валери Найденов: Нападам ви, защото не показвате цялата ми кореспонденция - кой е казал тези думи и в каква връзка. Излиза, че съм ги казал аз. Получава се чиста лъжа чрез отрязване на част от факта, която отговаря на въпросите "кой", "какво", "Защо" и така нататък. Защо не покажете цялата изрезка от вестника?
Мила Владкова: Аз още нищо не съм публикувала. Нямам под ръка цялата кореспонденция. Ясно казвам, че това са съветски позиции. Отново - нищо не съм публикувала. Много е трудно да се намерят всички ваши кореспонденции от онова време. Очаквам да ми помогнете.
Валери Найденов: Между другото, облакът с радиацията първо тръгна на север - северозапад и естествено е минал и над Москва. Първо засякоха радиацията в Швеция и от там дойде новината за катастрофата. Чак по-късно се е обърнал към България. Тогава в съветските медии имаше достатъчно информация, че трябва да се пие йод и да се внимава с марулите. Защо у нас не е съобщено официално, нямам понятие.
Мила Владкова: Втори въпрос: По времето, когато сте бил кореспондент на БТА в Москва, вече сте бил вербуван като сътрудник на II главно управление, 4 отдел, 1 отделение на Държавна сигурност (контраразузнаването). След като вече не съществува държавата Съветски съюз и след промените в България бихте ли казали какви са били задачите ви в СССР по онова време? Или ако смятате, че все пак ще издадете държавна тайна - поне бихте ли ми отговорил имаше ли конфликт между работата Ви като кореспондент и дейността Ви като контраразузнавач?
Валери Найденов: Никакви задачи не съм имал и никаква дейност. По онова време всички кореспонденти в чужбина трябваше да подпишат за сътрудници. Аз подписах десетина дена преди да замина. 4 отдел работи по турските въпроси, а аз никога не съм общувал с турци, дори не съм ходил в Истанбул и не съм писал нито ред за възродителния процес. И никога не съм съобщавал нищо за какъвто и да било мой сънародник. Това личи от досието ми, което си е там и всеки може да го види. Но ето на - вие сега явно сте се заела да пишете донос срещу мен.
Валери Найденов (добавя): Впрочем сред кореспондентите имаше сериозни шпиони, но не ги пращаха в Москва.
Мила Владкова: Защо донос? Напротив, става съвсем ясно, че не сте бил замесен в отрицателни неща. На практика Ви помагам. Точно за това, както казвате - сериозните шпиони не ги пращаха в Москва - ми стана любопитно защо ще Ви вербуват като отивате в съветската столица. Благодаря Ви за точния отговор. Опитвам се да разбера методите на предишния режим.
Валери Найденов: Не знам защо, но така беше. Впрочем, ако бях свършил нещо сериозно за сигурността на държавата, щях да се гордея и да се хваля. Това за мен не е нещо срамно. За съжаление, не съм свършил работа за 5 стотинки в този жанр. Винаги съм бил 100 на сто журналист и нищо повече.
Мила Владкова: Трети въпрос: Вчера ( 27 април) във 'Фейсбук" прочетох призив към Вас: "НАЙДЕНОВ, ВЪРНИ КОСТЮМИТЕ!" Това е по повод Ваше интервю, в което говорите за баща си: "В края на 1945-а връщат децата на антифашисти в България. Преди да тръгне, баща ми се среща с Георги Димитров. Облечен е във ватенка. Димитров го завежда в един от специалните шивашки магазини да го облекат като хората. Дават му два костюма на някакъв зам. министър, който междувременно бил арестуван." (виж ТУК).
Ясно е, че призивът е провокативен и направо злобен. Надали сте се сетил да търсите кой е бил арестуваният (твърде възможно и убит) съветски заместник-министър), за да върнете костюмите или тяхната стойност на неговото семейство. Изглежда това е била практиката на онези режими - да ликвидират човек и след това да му откраднат вещите. Така е станало и с коженото палто на Райко Алексиев в България. Но наистина не ми се занимава с това, а бих искала да Ви попитам друго. В същото интервю пишете, че баба Ви е била убита от съветския режим през 1937-ма година. Успяхте ли тогава да намерите повече сведения за нейните убийци? В началото на така наречената "перестройка" се е открила и подобна възможност.
Валери Найденов: Тълкуванията ви са крайно непочтени. Пишете си доноса сама.
Мила Владкова: Наистина не Ви разбирам? Кое е донос? И нищо не тълкувам. Вие сам пишете за убитата си баба и за двата костюма, които са дали на баща Ви. Или ако визирате вещите на Райко Алексиев; откраднати подобно на костюмите, прочетете този пасаж от статията "Дребни човечета и интриганти описани в книга" : "Низостта на социнтелигенцията е стигнала до там, че известни дейци на културата са изрязвали кожените столове на Райко Алексиев, за да си правят от тях... куфари. Крум Кюлявков е изнесъл с такива дрехите на публициста и след 9 септември се е разхождал из центъра на София с кафявото му кожено палто, донесено от Париж. „Не е изпитвал никакво чувство за срам - констатира Ивайла Александрова. И сега носим дрехи втора употреба, но те са купени с лични пари. Купени са по друга причина – днешната революция стана, за да носят днешните интелектуалци дрехи втора употреба” ( виж ТУК).
Валери Найденов: Не желая повече да общувам с вас.
Мила Владкова: Ваше право.
------------
*Използвам за заглавие фразата, която по всяка вероятност ядоса Валери Найденов и той прекрати интервюто. Исках да му задам още много въпроси. За работата му със Стефан Продев в “Дума”, за първите стъпки на вестник “24 часа”, за компромата срещу Софиянски с фалшивата партийна книжка, за който сега обвиняват Найденов (виж ТУК).
Предадох точно
думите на моя събеседник, но тази история с костюма ме провокира да потърся и
други подобни. Така попаднах на тази автентична снимка:
Тя е от шивашко ателие в окупирания от нацистите Париж. Преправят крадени еврейски дрехи, за да ги предложат след това на нацистките офицери. В Москва, както пише Валери Найденов е имало нещо подобно. Но нямаме снимки и се позоваваме на свидетелствата на журналиста за това, как е бил "облечен" баща му.
Покрай тази любопитна история ми се обадиха приятели от Фейсбук, които разказват за подобни извращения и в България, след като комунистите идват на власт. Но тези случки ще разкажа друг път.