​Те пак са тук! И не се срамуват!

Каква е тази сатанинска идеология, която създава без умора нравствени чудовища?

Виолета Радева

Те пак са тук и пак се правят на невинни. А мнозина пак им вярват. Какво става с нас? Кой изкриви съзнанието ни до такава степен, че да гледаме с предан поглед мъчителите си и да им целуваме ръцете, когато издигат секира над главите ни?

Те пак са тук и пак ни се кълнат в идеали, пак ни лъжат, че без тях не можем и държат със зъби и нокти властта!

Десетилетия изминаха от Чернобилската катастрофа и от геноцида, на който са способни единствено комунистите и техните производни /националсоциалистите и терористите/, а ние все още не знаем нито дълбочината на трагедията си, нито поименно онези престъпници, които ни наредиха на първо място в Европа по степен на радиационно натоварване.

Те пак са тук и пак са невинни!

Не техните, на партийната върхушка децата, бяха изкарани на първомайска манифестация. Не техните, на партийната върхушка децата, а нашите ядяха марули и репички, пиеха прясно мляко и тичаха по прашните улици и играеха в градинките. Техните деца и те самите получаваха храна с контейнери от презрения Запад, където вече знаеха, знаеха от първите часове каква беда е сполетяла половината свят и вземаха мерки. А нашенските комунистически "мъдреци", които правели всичко "в името на народа", мълчаха и се криха като плъхове от слънцето, от въздуха, от облаците, от росата.

И ни лъжеха най-безсрамно!

Боже, какъв цинизъм! Нашите партийни феодали не искали "да ни тревожат"! Да нямало паника. Да не се създавали затруднения за "социалистическото стопанство"!

Лъжеха, цинично и безсрамно лъжеха!

Вестникът на татенцето на нашата славна кандидатура за шеф на ООН Бокова дори публикува снимка на киевчанка, която на 1 май с количка, празнично облечена, разхожда из града своето бебе! Ето, вижте, български будали, наши роби и покорни подлоги, че можем да ви казваме каквото на нас ни харесва, а вие, идиотите, вярвате и трябва да вярвате!

И когато крайчецът на завесата малко се повдигна и показа срамните части на тези престъпници, никой от тях не се покая! Поне от кумова срама! А някои от тях се имат за ЛЕКАРИ, кичат се с научни титли!

Понякога се питам не ги ли измъчват нощем кошмари. Спокойно ли спят? Каква е тази сатанинска идеология и система, която може да създава без умора нравствени чудовища?

Не искам да ги гледам!

Не искам да ги слушам!

Дори когато кажат някоя вярна дума, тя звучи като мръсна лъжа!

Не, дори не ги мразя.

Изпитвам погнуса!