Защо САЩ са все по-обезпокоени от действията на руските специални служби в Европа? Способен ли е Кремъл да подкопое единството на НАТО?В предаването участват Андрю Фоксол, ръководител на Центъра за изучаване на Русия в британския фонд Henry Jackson Society, Даниел Гуре, вице-президент на Лексингтънския институт в САЩ, историкът Юрий Фелштински и бившият генерал от КГБ Олег Калугин.
"Американското разузнаване ще проведе мащабно разследване на внедряването на Кремъл в европейските политически партии“, писа преди дни британският Telegraph. В статия със заглавие „Русия е обвинена в нелегално финансиране на европейски партии“ се твърди, че ръководителят на американското разузнаване Джеймс Клапър е получил указания от Конгреса да даде оценка на десетилетните усилия на Кремъл във финансирането на различни политически партии. Според източник на изданието, Вашингтон все повече се тревожи от усилията на Кремъл да се възползва от разногласията между европейските съюзници и да подкопае НАТО, да блокира усилията за създаването на противоракетна отбрана в Европа и, което е най-актуално за Москва, да прекрати санкциите, въведени след анексирането на Крим.
Андрю Фоксол: Русия подкрепя европейски политически партии и политици, които, изразявайки се по ленински „са полезни идиоти“.
- Ние знаем, че Русия финансира чужди телевизии, вестници, поддържа подставени „изследовтелски центрове“, които произвеждат съответстваща на интересите на Кремъл продукция, организират различни събития. Русия подкрепя европейски политически партии и политици, които, изразявайки се по ленински „са полезни идиоти“. Трябва да кажем, че в продължение на 10-15 години тази тактика имаше успех, но мтого от постигнатото беше задраскано през март 2014 година след анексирането на Крим. Преди тези събития Москва действаше феноменално успешно.
Русия разпространи своето влияние в няколко европейски страни, включително Великобритания, и то го направи така, че отстрани беше практически незабележимо. Кремъл създаваше и финансираше научни организации, които се занимаваха с изработването на политически препоръки, например. И до скоро никой не осъзнаваше мащабите и възможните последствия от влиянието, което Русия придобива. Един от символите на тази дейност стана създаването през 2012 година на парламентарната група „Консерватори, приятели на Русия“, в която участват няколко видни членове на Консервативната партия. Наистина, тази група се разпадна и, освен това, никой никога не е твърдял, че са получавали финансиране от Кремъл. Което не може да се каже за бившия президент на Чехия Вацлав Клаус, бившия германски канцлер Герхард Шрьодер или бившия президент на Италия Силвио Берлускони.
Даниел Гуре, бивш високопоставен служител на Пентагона:
- Ние осъзнахме, че пред нас отново се е появил опасен опонент, който разполага със средствата да манипулира всички слоеве на западното общество - от научните кръгове и бизнеса до политическия елит. И този опонент се опитва да влияе върху западното общество в най-различни обасти, включително върху избирателния процес.
Олег Калугин: Сега Русия се опитва да се възползва от старите си методи, за да възстанови своя имидж на „велика и нерушима“
- Явно Вие не сте учуден от подобни обвинения по адрес на Кремъл, имайки предвид Вашето минало на професионалист от съветското разузнаване?
- Честно казано тази тема – в създаването на обществено мнение в полза на Съветския съюз - ми е позната от близо половин век. Внедряването на руското разузнаване в чуждестранна партия означава и „купуването“ на нейното ръководство, подкуп и т.н. Но това е нормална задача на всяко разузнаване-да се внедри в партийните организации, създаване на собствени партии, ако се налага, собствени движения, финансирани от Москва.
- Юрий Фелштински, според Вас, колко сериозно е това явление, за което говорим?
- Много сериозно. Първо, вече имаше няколко изявления от страна на САЩ и дори от страна на Държавния департамент за това, че броят на руските шпиони вече надвишава броя на съветските шпиони в най-тежките години на Студената война. Сега се използват нови инструменти. Например, през 2007 година беше създаден в САЩ фонд „Руски свят“, същият този „Руски свят“, който Путин провъзгласи вече на ниво геополитика. Филиали на този фонд съществуват в над сто страни. Ако говорим за подкупи, за пари, знаете, че и в старите съветски времена, и сега, не е задължително с пари да „благодариш“ на агента или на агента на влияние или даже на човек, който не осъзнава, че е агент, а просто смята, че се отася добре към Русия и прави всичко безкористно и доброволно.
Олег Калугин: Съветското разузнаване създаде организацията на американските чернокожи, които се противопоставиха на Мартин Лутер Кинг
- Господин Калугин, като професионалист, как оценявате резултатите от тази разклонена и, видимо, скъпоструваща руска мрежа за влияние в чужбина?
- Въпросът е там, че резултатите може да не се проявят веднага. Впрочем, на времето съветското разузнаване разчиташе на дългосрочни проекти, беше готово да работи в продължение на много години, без незабавен резултат. На мен ми се е случвало да участвам, да бъда инициатор на организация в САЩ, която имаше ционистки характер, не атциционистки. Тази организация беше под контрола на СССР, затова можеше на враждебните измислици на западната пропаганда да противопостави свои. Или, например, когато движението на Мартин Лутер Кинг набра обороти, съветското разузнаване създаде организация на американските чернокожи, която противопостави на Кинг своя философия-по-революционна, съветска, но така, че да е незабелязано съветското влияние. Списанието, което се издаваше имаше голяма популярност в САЩ в кръговете на хора, които бяха готови на сериозни промени в страната.
- В спомените на Моника Люински пише, че Бил Клинтън имал информация, че техен много интимен разговор е подслушан от руското разузнаване? Това възможно ли е?
- Не изключвам такава възможност, защото по времето, когато работех във Вашингтон, ние слагахме апаратура за подслушване и в американския Конгрес и в Белия дом. Спомням си, че съм слушал от тротоара, на близо сто метра от Държавния департамент разговорите в кабинетите им. Там вече беше поставено устройство за подслушване. Такава практика имаше и спрямо Конгреса и Белия дом. Там се провалихме случайно, чистачката беше съборила уреда и веднага беше съобщила на шефовете си.
- Защо Кремъл, независимо от гигантските усилия, финанси и желание, не успява да се пребори за сваляне на санкциите?
- Защото руското ръководство не се ползва с достатъчно доверие и уважение в страните, които стоят зад тези действия.
- Господин Гуре, има ли възможност да бъде спрян Кремъл?
- От няколко аналитици, близки до американското правителство съм чувал, че през миналата година администрацията на Обама е стигнала до извода, че от чисто практическа гледна точка путинова Русия трябва да бъде разглеждана като противник.
Да, тя не е официален враг, не е страна движена от влаждебна идеология, както някога СССР, който си поставяше за цел подкопаването на САЩ, но ако погледнем поведението на Крмъл: анексирането на Крим, опитът за нахлуване в Източна Украйна, заплахите по отношение на страните от НАТО, нападението срещу Грузия, то това поведение заслужава внимание и отговов от страна на спецслужбите.
- Как ще коментирате мнението на Давид Гуре?
- Не мисля, че нещата са чак толкова сериозни, но това, че има промяна, че ръководството на САЩ и обществото сега възприемат Русия с опасения, като държава, която е способна на всякакви неприятности. Не става дума за Студена война, разбира се, но за явно, очевидно охлаждане на отношенията между Запада и Русия.
- Господин Фелштински, ако Русия действително е възприемана като враг, реален враг, какви са възможните последици?
- Аз не мисля, че дори Пентагонът смята Русия за враг в буквалния смисъл. Друг въпрос е, че посоката, която е избрал Путин води към това, че Русия съвсем скоро ще започнат да я смятат за враг.
Пред Русия стоят някои глобални стратегически задачи, без значение дали са правилни или не, добри ли са за Русия или не. Пред Русия безусловно стои геополитическата задача по завземане на територии, на които се намират бивши съветски граждани, говорещи на руски език. Пред Русия безусловно стои стратегическата задача за разцепление на ЕС. Потенциално или теоретично, пред Русия стои и въпросът за отслабването на НАТО или откъсването от НАТО на някои членове на организацията. Макар че политиката на Русия води към това, че НАТО се разширява. Защото след окупацията на Крим, нахлуването в Източна Украйна на всяка европейска страна и е ясно, че единствената надежда за независимост и национална сигурност е членството в НАТО.
Превод: Faktor.bg