Петър Бояджиев, Франция
Всеки ден разделителната линия става все по-релефно видима. От едната страна са русофилите, монополите и произлязлата от различните управления на Държавна сигурност комунистическа мафия, а от другата – гражданите, очакващи реформи. Това всъщност е единствената разделителна линия, която трябваше още през 1990 година да се постави, за да е днес България заедно с Полша и другите успяващи бивши комунистически страни. Тогава може би нямаше да има нужда и от въпросния доклад от Брюксел. Нямаше да е в днешната си настъпателна позиция и руската пета колона в България.
Но това, което ме накара да напиша по-долния текст, е съмнението, че опасността за много честни хора да бъдат качени на „грешния влак“, така както се случи през 90-те години, не е отминала. Не искам да съм ничий адвокат, нито да защитавам, да оправдавам или да обвинявам някого. Просто се опитвам да погледна отвъд синьо-червената мъгла, която макар и пробита за много хора все още се стели по българските земи.
Бившата съдийка Ченалова разкри пред милиони зрители нещо, което като че ли много хора от управляващия ешелон не желаят да чуят. Не е моя работа да оценявам дали думите й са верни, но те вече са публично изказани, а в тях тя цитира знакови имена, чието премълчаване е престъпление по смисъла на правото в Европейското пространство.
Още 2013 година чухме от парламентарната трибуна изказване на КОЙ. Обръщайки се към бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, той директно го предупреди, че ще бъде преследван от правораздавателните институции. Всички помним, че малко по-късно заканите на КОЙ се сбъднаха и наистина започна сагата Цветан Цветанов – обвиняем, съден, осъден. Тя продължи години, докато накрая ВКС обяви окончателното му оневиняване преди дни. През всичкото това време някои се радваха и очевидно, подвластни на антипатията си, като че ли вярваха, че в този случай КОЙ е добрият, който раздава справедливост на хора с власт. Още преди съдия Ченалова да проговори и по този случай беше ясно, че реално не е имало никакво съдебно дирене, а просто изпълнение на една политическа поръчка. Нещо повече - Ченалова не се поколебава да назове името на един от поръчителите – главния прокурор на републиката. Аз дори в персонален план съм изключително чувствителен по темата - изпълнение на политическа поръчка от прокурори и съдии. Моят живот, животът на целия ми род, животът на стотици мои приятели беше брутално променен чрез изпълнение на политически поръчки в годините на комунизма от съд и прокуратурата. След 26 години, в които вярвахме, че България се променя и иска да бъде правова държава, отново констатираме, че в тази посока няма сериозна промяна и Цветанов далече не е единственият случай. Нека забравим нашите чувства – пристрастия и настроения към „политика Цветанов“. Ако имаме силата и куража, нека си зададем въпроса: Кога КОЙ е в „бяло“ и кога в „черно“? КОЙ е в „бяло“, ако изпълнява политическа поръчка срещу някой, който не ни харесва, но е в „черно“ когато е притиснат някой от близкото ни обкръжение, на когото симпатизираме. С такова партизанско мислене далеч няма да стигнем. Но това е и обяснение защо у нас съдебните реформи все не се случват – защото се стремим да ги правим не за цял народ, а за отделни групи и личности.
Днес е очевидно, че КОЙ без гърба на Русия ще е никой. Но и Русия без КОЙ много зор би видяла по българските земи. Вероятно КОЙ е изпълнявал поръчка на някой по-далеч от София, който от няколко десетилетия се занимава само с това – да
праща поръчки кой да е зад решетките и кой да диша свободно
Нека забравим, че Цветанов е лошият милиционер, според русофилите, от периода, когато беше министър на вътрешните работи, и се обърнем към фактите от онова време. Почти не си спомням негова публична изява от този активен период, в която той да не е обяснявал, че в основата на организираната престъпност стоят винаги хора от бившата Държавна сигурност и сателитите й. Нещо, което съвсем наскоро го потвърдиха и още двама важни фактори в държавата – бившият финансов министър Дянков и настоящият президент Плевнелиев. Сега си спомням какво ми каза през 2011 г. един известен френски журналист, мой приятел, след интервю с Цветанов в София: „Питър, този път те са си намерили майстора“. Въпросният журналист следи България от повече от 20 години и нямаме никакви съмнения да го обвиним в пристрастия.
Връщам се и към други факти, които за много хора са неудобни, но са верни. За първи, пък и за последен път през министерския период на Цветанов започнаха дела срещу организираната престъпност, някои от които завършиха и с окончателни ефективни присъди. Всички тези бандюги имаха зад себе си широкия проруски гръб на президента Първанов и задкулисието му. Как се случи тогава тази битка с организираната престъпност, на чий гръб се беше опрял Цветанов? Та това е единственият период, през който МВР се показа напълно прозрачно за евроатлантическите партньори на България и те оцениха този факт. Точно това ужасяваше и Първанов, и цялата проруска пета колона в България. Какво ли не написаха и не казаха за Цветанов, хвърлиха огромен ресурс и чрез подвластните им медии успяха да го сатанизират. Не мога и не искам да съм адвокат на този политик, но просто наличието на памет и обективността не ми дават основание да говоря по друг начин. За мен КОЙ не може да бъде никога „бял“, освен
в ковчега на историята
Събитията в България от последните дни повдигат и един друг актуален въпрос. Реформаторът г-н Радан Кънев поиска Борисов да изясни отношенията си с Цветанов и то в укорителен тон към политика от ГЕРБ. Казаното от лидера на ДСБ е важно, защото, освен всичко друго, той има желание да е един от пълководците срещу КОЙ и целият сложил се последните 25 години модел, а това значи и срещу руската пета колона в България. Аз приветствам тази му амбиция. Но върху раменете на един пълководец тегнат тежки отговорности и той трябва да има много точна представа за бойното поле, на което ще оперира, на което разбира се е и КОЙ. Така се сещам, че имахме един министър на вътрешните работи - Веселин Вучков, който хвърли с достойнство оставката си в лицето на премиера, навлече си гнева му и не му стана съветник, за разлика от сегашният просветен министър, който изпита почти оргазъм от факта, че Борисов го е поканил за съветник. Но какво се случи, след като „лошият“ Вучков отказа да работи с „добрите“ Писанчев и Лазаров, за които премиерът беше обещал на гражданите да ги постави зад решетките? Темата с Веселин Вучков е много важна. Той предприе реална реформа в МВР, но беше оставен ей така - без гръб и подкрепа от генералите реформатори, сред които беше и г-н Кънев. Но тогава нито един от напористите днес борци за реформи не излезе да защити Вучков, след като отказа да променя системата с хора на задкулисието. Напротив – тогава се случи се нещо, още по-трудно обяснимо – информираха ни, че в МС са се събрали премиерът, Москов, Кънев и г-жа Бъчаврова и решили дамата да заеме мястото на Вучков. И тогава изведнъж всички реформатори започнаха да хвалят Борисов за добрия ход, за успешния нов избор. Никой обаче не пророни и думичка за Вучков, който имаше безупречни качества и експертиза за поста, но отказа да работи в комбина с КОЙ. Случаят Вучков е и контрапункт на драмата с Христо Иванов. Само часове след като подаде оставка, бившият правосъден министър проплака, че още преди година Борисов му казал, че всички промени в съдената система трябва да се съгласуват с Цацаров, инак няма да минат. Защо още тогава Иванов не последва примера на Вучков, осъзнавайки в какъв капан е поставен? И досега се питам - какво наложи тогава и Москов, и Кънев да се намесват в номинацията на Бъчварова, и с лека ръка да отминат политическия „труп“ на Вучков? Отговорът на тези въпроси става много по-актуален днес. Моето усещане е, че премиерът с удоволствие употреби егото на Петър Москов, което трудно би се побрало в цяла влакова композиция, докато политическият му инстинкт и опит може скромно да се свият в багажника на един велосипед. Но къде беше Радан Кънев като отговорен пълководец, че допусна да бъде включен в тази безпринципна игра? Защо още тогава Кънев не оттегли подкрепата си за управляващата коалиция, виждайки, че заради КОЙ си тръгва един читав вътрешен министър?
Днес Радан Кънев се представя като стожера на съдебната реформа, инициира нов политически проект, иска да бъде пълководец на нацията към нови светлини, но когато тръгваш към такава битка, няма как да не ти бъдат зададени и горещи въпроси, които опират единствено до принципи.
И тъй като говорим за принципи, отново необяснимо е, че г-н Кънев, отявленият радетел за съдебна реформа и критик на Сотир Цацаров, мълчи за последните разкрития на съдия Ченалова за Цветанов, все едно, че те не се отнасят за тази същата прогнила и корумпирана съдебна система. Ако битката за една реформа не лежи върху принципи, които се отнасят до всеки, то тя е изначално обречена на неуспех и погром.
И още нещо от изключителна важност – реформаторът Кънев, който иска да води държавата, няма право да отминава с мълчание последните разкрития на Ченалова, само защото са свързани с негов политически опонент. Всъщност в тази ситуация
Кънев реагира като Цацаров
Мълчанието се оказа общото им оръжие. Само ден след проговарянето на Ченалова, главният прокурор даде напоително интервю, но и дума не обели за опраскването на Цветанов по негова заповед. Обществото разбира, че важно се оказва не само това, за което се шуми, но и за което юнашки се мълчи.
Цацаров говори за противоборство на две икономически групировки - на Пеевски и на Прокопиев. Ако ще избираме измежду тях или пък някоя трета - то не си струват усилията и енергията, а рискът да се озовем отново на грешната гара - е огромен. Очевидно пак искат да качат гражданите на грешния влак, а все още синьо-червената мъгла не се е вдигнала от България.