​Вместо да вкара злодействата на комунизма в училище, Танев отрече турското робство

Прокарването на нови термини в учебниците е брънка от хибридната война на Русия срещу България

Майя Любомирска

Новината за поисканата оставка на просветния министър професор Тодор Танев не изненада никого. Тя беше предизвестена с поредицата от действия на професора още щом седна на стола в министерския кабинет. Освен че показа управленска некомпетентност Танев успя да превърне министерството в своеобразно феодално владение, както и да нагласи роднини и близки на сладки чиновнически местенца. Не стига това ами и започна „да спуска" решения на цялата система на образованието, които, представете си, не подлежат на обсъждане?!

Впрочем фигурата на бившия вече министър Танев доказа, че е пагубно да се назначават „парашутисти" в управлението, защото независимо, че самият той преподава „добро управление" и публична администрация тъкмо в тези области професорът се провали с гръм и трясък.

Освен че през цялото време докато беше министър Танев говореше небивалици, но и той се опитваше да прехвърля проблемите от болната глава на здрава. Нека си спомним, как гръмко обяви, че ще иска „ инкриминиране на записването на „мъртви" души в образованието", показвайки крайна некомпетентност, тъй като и досега това действие е инкриминирано по българското законодателство за документи с невярно съдържание.

Докато говореше за „университети за третата възраст", учителската професия продължаваше да се обезценява, а безумието с учебниците, пълни с глупости, не само демотивираше преподавателите, но и родителите, а децата превръщаше в полуграмотни безродници.

Разбира се, капката преля с т.нар. „съвместно съжителство", което трябваше да замени в учебниците турското робство. Скандалът се разрази с още по-голяма сила, след като заместник министър Ваня Кастрева каза в прав текст, че „Това било решено" и така щели да пишат в учебниците. Така напористата дама, зад която прозира сянката на ДПС доказа, че в министерството се вземат решения от някакви чиновници със специфични възгледи и се отказва какъвто и да било публичен дебат по толкова сериозна тема. Сега в сектора на образованието са изключително притеснени да не би Тодор Танев да бъде заместен с Ваня Кастрева, за която се говори, че провежда интересите на ДПС.

Прочие скандалът със „съжителството" няма само едно измерение. Това не е просто една глупост, чиновническа небрежност или професорско оригиналничене, което, видя се, коства главата на проф. Танев. Целенасоченото прокарване на нови символи в учебниците има както икономическо, така и геостратгегическо измерение като брънка от хибридната война.

Защото докато за петте века турско робство, се търси начин да бъде облечено в псевдонаучни термини, то

двойните „освободители" никога не отсъстват от учебниците

Тук е мястото да кажем, че министърът и министерството не направиха нито крачка подобаващо да се изучава тоталитарният режим и половинвековният комунистически строй. Да припомним, че не друг, а българското Народно събрание прие Закон, с който изобличи комунизма като равнозначен на фашизма и нацизма. Още повече, че нито с идеологията, нито ценностно сме скъсали с последиците от това наследство. Странно е защо „реформаторският" министър Танев не потърси подобаващото присъствие на този период в учебниците, а се зае да „изчисти" турското робство от програмата на училищата. Защо се позволява

кремълската идеологема

за двойни и едва ли не тройните освободители да замъглява знанията

на подрастващите българи, а се крият жертвите на московския режим, които са ненадминати спрямо тези на нацизма. Не наливат ли Танев и приближените му от екипа вода в мелницата на Путиновата пропаганда с опита да бъде изместена оптиката на дебата за съдържанието на българските учебници.

Известният историк от Великотърновския университет проф. Пламен Павлов коментира специално за Faktor.bg, че с тази промяна в учебниците се цели да се създаде впечатление за едва ли не някаква идилия между властта и раята по онова време.

„В Османската империя е имало един елит, който е свързан със султана и висшата администрация, и всичко останало е било рая, човешко стадо, подчерта проф. Павлов. Тук не е въпросът да вменяваме вина на български турци или на български мюсюлмани. Тук става въпрос за една действителност, която носи чертите на робство. Нека да припомним, че на всеки пет години се е вземало кръвен данък – вземат се децата на българите, а през 16-и век се вземат на три години. Тук става дума за чудовищни престъпления – ако човек укрие детето си, той подлежи на смъртно наказание, има случаи на вдовици, които са подлагани на ужасни издевателства. И това го има записано в османски документи. Има и масови бягства на българите - ами защо са бягали, след като толкова добре съжителстват. Затова подчертавам, че не бива да се внушават неправилни знания, а трябва обективно да се разглежда историята."

Проф. Плавен Павлов повдигна въпроса и за още едни скандален опит, промъкнал се тихомълком в учебните програми:

отпадането на Захари Стоянов от учебниците

„Захари Стоянов и „Записки по българските въстания" се учат в минимален вид, но все пак не може да отсъства един генерален писател като Захари Стоянов. По тази логика отпадат апостолите на Априлското въстание, отпада Батак и други такива травми, които трябва да се възприемат от гледна точка на съвременния човек, без да се вменява вина на когото и да било, без да се търси политизация, но те не могат да бъдат махнати. Или Добри Чинтулов – ами нашето Възраждане се гради и на емоционалното пробуждане и на Паисиевата история, и на Добри Чинтулов, на Захари Зограф и на неговите творби", коментира още проф. Павлов.

Едва ли може да има съмнение, че става дума за „механизъм за получаване на средства от определени хора, от приближени до тях. Министерството дължи отговори на тези въпроси", настоява историкът. Със сигурност този скандал

има и икономически измерения

защото ако се обърнем към опита на останалите европейски държави, ще видим, че в техните учебни програми не се правят опити да се пренапише историята в унисон със съвременните интереси на определени групи, както това става в милата ни родина. Впечаляващ е примерът с историческите факти в учебниците на Франция и Германия за техните отношения по време на двете световни войни, след като днес Меркел и Оланд си стиснаха ръцете.

„Естествено, че се изучават драматичните събтия между двете държави. Западните програми първо са с много силно национално съдържание. Можете да видите един американки учебник – там идеята за свободата, за Америка, за общата родина, за националните интереси – тя е доминираща. Учебниците на Франция и Германия са така конструирани, че да не будят омраза, но в същото време никой не премълчава събитията.

Едно от скандалните неща – както изнесоха и нашите колеги географи, че

в новите учебни програми отсъства думата Родина

Думата Родина се смята за едва ли не архаична, старомодна. Нека да прибавя, че във френските учебници думата родина присъства навсякъде. Да не говорим за Гърция, Сърбия и всички около нас. В самата „Марсилеза" апелът е да се защити родината." , казва професорът.

„Децата, завършили основно образование по новия Закон, който ще вкара промените в програмите, няма да знаят нищо за периода на Възраждането, кой е Паисий, Софроний, Чинтулов. Те ще имат само фрагментарни познания за творби от българската литература без да могат да ги включат в какъвто и да е исторически контекст, коментира докторът на филологическите науки Ваня Добрева, която е и бивш зам. Министър на образованието. Завършилите 7 клас ще имат повърхностни понятия за това, кой е Борис I и какво е покръстване, няма да знаят за Кирил и Методий и техните ученици. Това ще са хора, които не знаят, какво е Родина", казва още Добрева.

Сега сме свидетели на очакван епилог – спуснатият с реформаторски парашут професор си взе чантичката и сигурно ще се върне да обучава студенти на „добра" управленска практика, подкрепена с примери от личния му опит. Остават обаче въпросителните – в каква степен с осакатени знания излизат и студентите му. И освен това - какво трябва да научат младите българи още на училищния чин. Както и дали ще се появи министър, който да има гражданската доблест и смелост да постави на дневен ред крайната необходимост в учебните програми да влезе изучаването на комунистическия репресивен режим. Засега ни остава само да се надяваме, защото дори и главния прокурор Цацаров брани престъпленията на комунизма.