​Русия и Турция – ами сега накъде?

Геополитиката поднася жестоки шеги и преформулира играта на големите

Христо Марков

Спомняте ли си думите на Путин, когато реши, че „Южен поток” няма да се строи, защото България имала прекалени претенции. Заяви буквално: „Очевидно е, че Русия няма да има полза от „Южен поток” и затова той ще стане „Турски поток!”. И се заредиха илюминации за огромния бизнес между двете страни, перспективите, сякаш бе въпрос на малко време да потече руската газ към Турция и да се материализира „вечната им дружба”.

Геополитиката е сложно нещо и точно затова понякога поднася жестоки шеги и преформулира играта на големите. След фанфарите за „Турски поток” не прецениха опасностите от бежанския поток, новата радикализация на ислямистите, войната с ИДИЛ и още един куп реалности, от които вече няма как да се избяга. През цялото време България сякаш бе 

насилствено примирена

с края на „Южен поток” и турците развяваха знамената на енергийната си победа. Да, но оня ден бе свален над сирийска територия Су-24, а след това разстреляни като на лов катапултираните руски пилоти. И нещата се обърнаха с главата надолу. Сигурно Турция е предупреждавала руснаците, че нарушават въздушното им пространство, сигурно многократно, сигурно и на руснаците не им е пукало за ултиматумите, верни на стила на Путин и ястребите. Но е и вярно, че се води война с жесток и непредвидим противник, вярно е, че от десетилетия Русия и Франция са в близки военни отношения след атентатите в центъра на Париж. И … какво следва сега?

Една новина сякаш остана настрани от медийния интерес

в какафонията на трещящите бомби

Един ден преди свалянето на самолета бе атакуван и унищожен конвой от десетки цистерни, пълни с петрол, която бяха проводени от ИДИЛ към Турция. Ясно с каква цел. Поразрових се в чужди сайтове и научих куп потресаващи неща за парите на ислямистите. Години наред те продават огромни количества петрол на дъмпингови цени и основния дял минава през Турция, където единствен играч в тази непочтена търговия е синът на президента на Турция Ердоган. Няколко пъти цените на петрола на ИДИЛ влияят пряко върху международната конюктура, но и страните от ОПЕК някак си се оказват удивително търпеливи към нелегалната търговия, която упражнява сериозен дъмпинг към тях. А става дума наистина за милиони долари, които изтичат директно към радикалните ислямисти. Може би и в този могъщ финансов ресурс се крие тайната за бързото проникване на ИДИЛ в европейските мюсюлмански гета? Ами въоръжението им? Ами поддръжката на толкова много външни елементи в армията на разюзданите групи от ислямисти на територията на Сирия? И дали е случайно, че кюрдите от Турция са от най-яростните противници на ИДИЛ, където пък има един куп полеви командири от Чечня.

В крайна сметка войната на Турция с радикализираните ислямисти очевидно е проформа, просто парите от нелегалния петрол са по-голяма стръв. И в този контекст за мен няма никакво съмнение, че проектите на Путин с Турция – „Южен поток”, няколко АЕЦ-а и още куп енергийни намерения - очевидно са обречени на пълен провал и то не само за рисковите зони, в които ще бъдат осъществявани. Просто ми се струва, че дори и диктатор като Путин ще разбере, че добрият, предвидим и коректен партньор може да бъде

само Европа

и опитите да се цака континента с партньори като Турция са крайно рискови и неминуемо обречени на провал. В тази ситуация ми се струва, че България може да се намеси сериозно в енергийната игра като настоява за размразяването на „Южен поток” в приемливи параметри. Искрено се надявам поне веднъж да сме на печелившата страна.