​Потоци от пачки текат в медиите от касите на партиите и на спонсориращите ги групировки!

Куфарчета с пари се разнасят от студио в студио, всяка медийна проява на тоя или оня политик се плаща

Ангел Грънчаров, aig-humanus.blogspot.bg

Жътва е. Нищо че е октомври. Имам предвид че е медийна жътва, твърдя, че е време на усилна жътва за медиите: луди пари текат в техните каси от партийните каси и от касите на спонсориращите ги групировки (които после, разбира се, се надяват да си върнат инвестицията - когато властта стане наша ще грабим от държавата колко сили имаме!). Да, текат златни реки в касите на медиите по време на предизборна борба, вие да не си мислите, че медиите ни "осветляват" по предизборните въпроси съвсем безкористно?

Глупости, парица у нас е царица, това поне го знаете, нали така? И не го забравяйте никога. Всичко у нас се прави с пари. С много пари. Който има пари, сичко ще постигне у Нашенско. И по белия свят вероятно е също така, да кажа и това, щото едно дежурно по блог плямпало не пропуска да ми повтаря, че не само у Нашенско било така, но и по целия бял свят било така; и особено в "прогнилия Запад" било също така, ето това не се изморява да повтаря въпросното кагебистко-пропагандистко плямпало в блога ми.

Да са им хаирлия парите на медиите,

хората, дето работят в медиите, и те требва някак да живеят, нали така? Пък и собствениците на медиите требва да забогатяват, тоя бизнес е твърде печеливш. Медиите всъщност управляват бедната ни злощастна страна, не някой друг. Управляват бедната ни злощастна страна тия, дето командват и владеят медиите (Пеевски и свидната му медийна майка са сред тях.) Медиите и телевизиите най-вече, щото мнозинството от народа у Нашенско мисли това, което му внушават "от телевизоро". Медийни гурута и любимци на народо като Слави Трифонов (да не изброявам останалата тайфа от скъпоплатени и "пределно честни и чисти" медийни любимци) затова са толкова богати и уважавани у Нашенско. У Нашенско не гледай кой какво умее да прави, какви способности има, що за личност е и прочие, а гледай само какви парични активи е успял да замъкне и да натрупа. По това мерим заслугите на нашите любимци, оправячи, "звезди", тарикати и прочие, и така нататък, и так далее, и тому подобное, и ала-бала.

Много хора значи ще намажат през тази медийно-предизборна жътва, дето е настанала - усилен труд кипи из медиите, ден година храни! Куфарчета с пачки се разнасят от студио в студио, всека медийна проява на тоя или оня политик се плаща с куфарчета парички, препълнени с новички пачки. Вие да не мислите че Яни Янев щот е толкова убав и умен го показваха така често у телевизоро навремето? Или Барековчето? Или Сидеровскаго? Айде не ни правете на пълни идиоти, ний може да сме идиоти, ама чак такива идиоти пък не сме - че да верваме на приказките ви! Да, сичко се прави за пари, сичко у нас си има цена. Кой извади повече пари, он ке стане и кмет, и какъвто си поиска - това нима не ви е пределно ясно? Гледате ли какви самодоволни, добре охранени и мазни лица имат кандидатите, дето наперено и нагло ни гледат от плакатите и от билбордовете - париците, дето им бутат, ги правят толкова нахакани и доволни! Не усещате ли с какво презрение ни гледат от билбордовете си тия бабаити, тия "скромни народни синове", дето са готови за парички собствената си майка да продадат - та от некакъв мижав общински бюджет ли ке се уплашат? Сега призивът, дето ечи наоколо, е: всеки бандит и мошеник - кмет, всеки джелатин - общински депутатин, всеки мафиот - патриот! Кипи яростна борба за пустите пари, да, у нас политиката е най-доходно занятие, същински бизнес, далавера, от което се вадят убави парички, миличките те на батко, на мама и на татка! Ах, как разтапят от милост и нежност сърцата на нашите кандидати за кметове пустите пачки с новички, приятно миришещи банкнотки! Пък и медийните ни герои обичат пачките де, нема защо да си кривим душите, нека да бъдем що-годе честни: то кой ли у Нашенско не обича пачките с тъй приятно ухаещи нови банкнотки?

Тия неща ний си ги знаем, що ни тормозиш да ни ги припомняш бре, нахалнико Грънчаров? Завиждаш ли ти на тия

наши щастливци и избраници на съдбата,

дето са се уредили около тъй приятно димящия кокал на властта, та пишеш тия грозни изобличителни думи? Я го виж ти, ще ми се прави той на честен, ще изобличава, ще жигосва, ами ти ако беше на техното место немаше ли да крадеш като тях бре? Ама сега ти текат лигите като пишеш тия неща, нали е така, признай си де?! На честен той ще ми се прави, на културен той ще ми се прави, не обичал той парите, айде де, ти да не мислиш, че некой ти верва като ни се правиш на толкоз морален и неподкупен? Същият мръсник си като тях, само дето нема кой на теб да ти фърли некой лев, затова изгаря душата ти от завист, знаем ний защо пишеш така, долни и нещастни завистливецо! Сички у нас са все маскари, и ти щеше да бъдеш като тях, ама само дето никой ти нема доверие да се навреш сред нашенските щастливци, дето лижат така уханния кокал на властта, нали така, подлецо Грънчаров! А пък една патетична другарка с поетична душа се увлече така в злобата си, че вече ме нарича не "Грънчаров", ами... "Зрънчаров", не "Грънчо", а направо... "Зрънчо"! :-)

Между другото, ето го истинският атестат за това кой колко чини като личност, кой е чист и морален: мен неслучайно никой не ще да ме купи, нали сфащате - щото добре знаят, че такива като мен не можеш да ги купиш с нищо, даже и с пари, даже и с пачки! Ще каже някой - гладна кокошка просо сънува, ти, Грънчаров, що се вреш, та теб никой даже и нема смисъл да се опитва да те купи, щот си никой! Да де, ама имам тия дни една-две-три истории, които ще ви ги разкажа съвсем скоро, щото, както и да го погледнеш, и аз с тоя блог съм некакво все пак "медийно лице", хиляди хора четат и блога ми, и са ми приятели във Фейсбук, попрочитат все пак какво казвам и пиша. Пък съм и водещ на предаване в една вярно провинциална, вярно бедна, вярно честна, но все пак телевизия - Пловдивската обществена tv. Пък и познавам доста хора, дето се напъват да стават властници, и доста от тия, дето се напъват да стават сега властници, също ме познават. Но е най-интересно, че никой от тях не се опита да ме "вербува", дето се казва, да ми мушне некой лев за да кажа добра дума за него, да напиша добра дума за него; да, ето това за мен е най-добрия и най-сигурния атестат, че съм човек, дето е замесен от съвсем друго тесто - и затова тия другари така добре ме надушват, че положително знаят, че с мен далавери изобщо не могат да въртят. Има изроди като мен, които вярват единствено в някакви "идеални неща", в някакви ценности, всичко го правим по чисти духовни, идейни и ценностни подбуди, има още такива хора и у нас, вярно, ненормални сме, вярно, на изчезване сме, но ни има. Ленин наричаше такива като мен, дето нема нито смисъл, нито надежда да ги купуваш "полезни идиоти" - и това е едно от малкото смислени неща, дето този комунистически злодей е написал.

И затова благочинно другарите гешефтари стоят настрана и далеч от такива идиоти като мен. Такива чешити и ненормалници, дето са си въобразили, че е възможно да изживееш тоя живот без да се оцапаш, на тях изобщо не им трябват, те инстинктивно надушват, че с такива като мен далавери наистина не могат да въртят. Дето се казва, немат ми никакво доверие, усещат, че от такива като мен хора мръсници не могат да станат. Пък и такива като мен са и опасни - току-виж може да спретнат некое изобличително мероприятие, пък иди след това се оправай: луди пари ще отидат да си опереш имиджа. Затуй от такива уроди като мен, дето са неподкупни, дето имат други ценности - по-далеч стой, те не стават, мошениците си се надушват както кучетата на улицата, а такива като мен за тях са и нещо като прокажени. Тъй че ето, фактът, че никой даже и не смее да се пробва да ме купи наистина за мен е най-верният и точен атестат за порядъчност, който получавам от тия, с които фактически нямаме нищо общо в пустото нравствено отношение.

Да, ама ще каже некой психолог: позор, Грънчаров тук просто се жалва, че не щат да го купят! У нас настина сме стигнали до това положение: всеки с трепет чака някой да купи душата му с пари, по възможност повечко, за да стори и той некоя скъпоплатена мерзостчица, а ония, които никой не ще да ги купи, почват истерично и горчиво да оплакват несретната си съдба! И затова като пиша тия неща е съвсем логично някой да ме захапе от тая страна: той се жалва че не щат да го купят, плаче щот са го подминали при раздаването на големите пари в тая богата медийна жътва! Е, ако толкова исках някой да ме купи, немаше да се оплаквам тук, а щях да направя това, което сички правят: уреждат си среща на четири очи със съответния партиен кандидат на славата, между другото му подхвърляш, че можеш да му направиш еди-какви си безценни медийни услуги, он ти мушва некоя и друга пачка и далаверата е направена, пито-платено! Моя милост между другото тия дни също имах срещи с такива кандидати на славата и на бъдещата власт, поговорих си с тях, какво съм си говорил и кои са били те засега няма да ви кажа; там е работата обаче, че никой от тях даже и не посмя да си помисли, че мен може да ме купи и да ми бутне некоя пачка или дори поне банкнотка. И причината е тази: те мен ме знаят добре пък и сетивата им говорят, че такива идиоти като мен е изключено да ги купиш за пари - по причина на това, че тия чешити си позволяват да пишат, че за тях, видите ли, парите не били изобщо важни! Та затова на "ненормални" хора като мен никой не смее даже да си помисли да бута някакви пари или пачки, камо ли пък да върти по-специални някакви далавери.

То е горе-долу същото (простете за наглата метафора!) да се опитваш да си купиш с пари... любов, а не секс (любов обаче в истинския смисъл, нали се сещате какъв кретен ще е оня, който си науми с пари да си купува истинска и същинска любов или приятелство, или щастие, или някакви други все от тоя род "изчанчени неща"!). Щях за малко да дам и друг пример, на върха на пръстите ми беше, ама е много коварен; е, добре, ще го кажа: то е същото някой нашенски таваришч да вземе да се моли на самия Бог и при това да почне да обещава на Бога... пари, представяте ли си какъв идиотизъм е да почнеш да се опитваш да подкупиш самия Бог с... пари?! Макар че има и такива вероятно идиоти у Нашенско, които, да речем, правят пазарлък с Бога от ето този род: аз на Тебе, Боже, ще Ти построя хубава черква, ако направиш така аз да стана кмет, голема част от откраднатото ще инвестирам в църква за Теб, представяте ли си така да се опитваш да подкупиш "Големио Началник"? Всичко е възможно е нас, у нас невъзможни неща нема - епа нема!

Спирам дотук, щото се разпрострях и както е тръгнало нема да свърша скоро. Хубав ден ви желая! Скоро ще пиша за своите срещи с разни нашенски

кандидати за властчицата и славата; 

с некои от тях даже успях да се скарам така, че те повече с мен никога няма да поискат и да се срещат. Но нека да минат все пак изборите и тогава ще пиша за тия неща, щото ако сега напиша каквото и да било, може да се сметне, че съм го написал щот конкуренцията им ми е платила да го напиша. Не ща да правя и безплатни услуги на конкуренцията им, затова нема да пиша за никой. Пък и с тази настоящата своя публикация примерно си отрязах възможността да пиша за когото и да било кандидат. Нито добро да пиша мога, нито лошо - виждате ли колко грозно нещо в нашенските родни условия е... моралът?! :-) Да си честен в нашите условия не само че не е изгодно, не само че всички почват да те отбягват сякаш си прокажен, не само че всички почват да те гледат сякаш си най-пръв идиот и ненормалник, не само че всички почват да те презират, но и всички почват да се плашат от теб, щото такива като мен са и опасни - кой знае какъв номер може да ти спретнат. Затуй - по-далеч от тях, по-далеч от такива!

А и аз, виждате, сам си сложих вече морални пранги и не мога нищичко да пиша, щото ако пиша ще излезе, че съм се самоопровергал в твърдението си, че съм неподкупен; виждате ли какво интересно неудобство има демокрацията от продажен, нашенски тип? Честните мълчат, понеже ги тресат разни морални скрупули - а безочливите и подкупните крещят с пълни гърла и се шибат по космясалите гърди за това колко били честни, скромни и неподкупни! Театър на абсурда не ти требе пред тия нашенски родни и мили картинки! Чао и до скоро! Помислете над казаното ако искате де, но това не е задължително; ето с това ще завърша - и слагам точката най-накрая окончателно.