Кольо Парамов
"Българската корупция е легендарна и това е публична тайна", констатира журналистката Франсис Копола в свой материал във „Форбс”. Държавата се опитва да се стабилизира и има нужда от комплименти, а ние получихме тежък международен шамар, за който голяма част от родните медии мълчат или го споменават с половин уста.
През последните 16 месеца игра на нерви, когато бе ликвидирана КТБ с явен умисъл, станахме истински свидетели на силата на българската политическа мафия. Преди ден „Форбс“ ни превърна в свидетели на най-лошото маркиране на България по света. Материалът на Франсис Копола показва как в държава членка на ЕС и НАТО се извършва погром над голяма банка и клиентите й, но чрез държавните институции, обслужващи корпоративни и политически интереси, а виновни и наказани няма. И ако през следващите дни последват с подобни разкрития „Вашингтон пост”, „Таймс” или „Гардиън”, съвсем, съвсем ще се оцапаме, с образа на най-непривлекателната държава. Това, че у нас нямаме очи да видим тези истини, съвсем не означава, че и светът няма тази сетивност
Става дума ясни знаци към България и всички трябва да ги забележим ясно и недвусмислено. Не можем повече да се правим на умрели лисици, които хитруват и мишкуват на дребно. Държавата ни е изправена пред лицето на една друга истина, която досега ни се виждаше изкривена. Този път, ако не я обявим, авторитетът на държавата отива по дяволите. Та кой дори и луд чужд инвеститор ще дойде в страна, където ти крадат бизнес, заплашват те, шантажират те, ограбват ти спестяванията, а за награда могат да те вкарат в затвора?
Какво констатира „Форбс” за аферата „КТБ“. Уникален парадокс и елементарен опит за кражба на банка. Не само това, но още по-зле. „КТБ стана жертва на мощността на българската политическа мафия, която контролира повечето държавни институции, които стоят зад завесата", констатира в разследването си Копола. Но дали е така, или е още по-зле. Да. Наистина ще е по-зле, защото досега няма никой виновен, а има платени почти 4 милиарда загуба за КТБ от джоба на целия народ. Не задържаха Иван Искров за 40-50 дни, за да си спомни кой му поръча да действа така преднамерено. Управителният съвет на БНБ намери време да си разпределя допълнителни материални интереси за 1 година от 1 милион лева. Намери време да инструктира квесторите как да обезценят активи за 5 милиарда лева на КТБ, а не намери време и начин да стабилизира и накрая да одържави банката. И днес, когато „Форбс” ни дава ясни констатации, новите наследници на Управителния съвет на БНБ като староуправляващи се надяват на безграничното време и уникалното спокойствие за преглед на търговските банки. Цели 11 месеца са определени за търсене на ефекта - стабилизация. Избор на компании, прегледи, доклади, решения, приемане, отхвърляне, уточняване и накрая през август 2016 - съществени резултати. Независимо от голямото им спокойствие, още веднъж искам да им напомня - подводните тенденции в българската икономика са много тежки и отрицателно взаимообвързани. Системата на финансите е изкривена до безкрайност. Правителството прави всичко възможно да внесе баланс, но днес то е обвързано със затруднения заради безпаричието и сложни политически и коалиционни зависимости. Управата на националната банка, пак повтарям, се държи като щраусите. Не може да не вижда, че три-четири банки са с проблеми и се налагат бързи сливания, а не чак след 5-7 месеца. Управата на БНБ приема решения, но те във времето не кореспондират с тенденциите и тежката взаимна задлъжнялост на българското стопанство. Затова е нужно още веднъж да прочетем, да изучим и детайлизираме написаното от Франсис Копола във „Форбс”. Тепърва обществото ще иска вече повече информация за състоянието на банките, с по-големи подробности и детайли. И никакви скривания или липса на календар, или коментар, не биха успокоили тези, които имат внесените депозити за 60 милиарда лева и очакват само едно - стабилност. Днес остава да оценим по коренно различен начин до каква степен ще успеем да реализираме по-детайлна и по-скоростна програма за преглед на банките. Налага се бърза програма за директна промяна на статуквото, а това от своя страна изисква коренно различни действия. България досега трябваше да е извървяла половината път към еврото, а не да се занимаваме с нищото. Постоянните политически еквилибристики на Пеевски и Прокопиев, съчетани с медийни манипулации „за“ или „против“ Цветан Василев, не са удачният модел.
Ясно е едно - КТБ е нагледен урок за дейността на политическата мафия у нас и прекрасно обяснение на Запад за нашата некадърност. Време е за по-резки действия и безпрекословно доказване на държавността.