Олег Панфилов Крым.реалии
Ако "прелистим" историята на СССР и Русия, ще намерим десетки ситуации, при които бежанци са ставали милиони. Например, гражданската война от 1917-1921 година, когато болшевиките, опитвайки се да съхранят своята власт, унищожават стотици хиляди хора, разрушават икономиката и селското стопанство, впрочем, създадено не от тях, а от ненавистния им царски режим. Болшевиките превърнаха Русия в руини. Заради липсата на отопление и суровини спират заводите, работниците са принудени да напуснат градовете и да заминат на село. Пет пъти се намалява нивото на промишлеността, а селското стопанство с 40%.
Най-тежките загуби са човешките,
унищожена е почти цялата имперска интелигенция, останалите емигрират.
По време на гражданската война от глад, болести, терор и по време на боевете загиват почти 13 милиона души. Емигрантите са близо 2 милиона. През 1992 година броят на безпризорните деца нараства до 7 милиона. Бежанци, емигрирали от Русия, стават над 2 милиона души.
Само на полуостров Галиполи, близо до Истанбул, намират приют около 150 хиляди души. Още няколко десетки хиляди, включително офицери от царската армия, остават на полуостров Крим, мнозинството от тях са разстреляни от болшевиките.
Срещал съм потомци на тези бежанци в много страни - в Швеция и Финландия, Франция и Уругвай. Доста необичайна група бежанци срещнах в Иран. Дядовците и бабките бяха преживели 90-те години в приюта към църквата "Свети Никола" в центъра на Техеран. Много от тях бяха дворяни, деца на офицери и чиновници, живяли в Персия по време на руската интервенция от началото на 20 век. След като болшевиките завземат властта те така и не успели да се върнат в родината.
Тези, които повярвали на болшевиките, били репресирани
Останалите станали бежанци-невъзвращенци.
През всичките години на съветската власт по волята на Сталин и другите вождове огромен брой хора насилствено са преселени на хиляди километри. Някои от тях били депортирани, други заточени, трети - на комсомолски бригади, което си било по-скоро изселване, отколкото доброволно решение.
Така в Таджикистан попада моята майка. Други мои далечни роднини са били преселени 80-90 години преди това: по царско време в Централна Азия са били преселвани хора от Русия и Украйна. И отново не доброволно, а за да "строят границите на руския свят". През 1939 година в Централна Азия са преселени практически всички съветски корейци от Сахалин, а след това - всички чеченци и ингуши, балкари и кримските татари. Те стават бежанци под дулата на автоматите и надзора на НКВД. Съветската власт превръща във вътрешни бежанци милиони хора, осакатявайки живота им.
Не дай Боже, същото да преживеят същите тези руснаци, които злорадстват по повод сирийските бежанци, те не знаят или са забравили да попитат роднините си какво е това евакуация. Депортиране е, когато властта насилствено ги преселва, и когато половината чеченци и кримски татари загиват по пътя от бомби и автоматни откоси, от глад и пожари, евакуация - когато хората бягат от бомбите. Много от тях бягат от войната, само с това, което са имали на гърба си, когато са изскочили от горящите си домове - дори без допълнително бельо, обувки и зимни дрехи. Точно така, както сега сирийските бежанци. А преди това - грузинците и езербайджанците, депортираните чеченци и кримските татари.
Като цяло през годините на Втората световна война от централните и южните райони на СССР са евакуирани 25 милиона души, само за половин година през 41-ва - 17 милиона.
Евакуираните руснаци са разстреляни на Урал, в Сибир и Централна Азия. Само в Казахстан от август 1941 година до януари 1942 година пристигат почти 1.5 милиона души, при собствено население на републиката 6 милиона. В Узбекистан са докарани деца-сираци: до края на 32 година са регистрирани 47 хиляди деца.
За всичките години на войната Узбекистан приема 200 хиляди деца от детски домове, евакуирани от балтийските републики, Полша, Украйна и Русия. В Узбекистан се появява движение за осиновяване на децата-сираци. Семейството на Ахмед Шамахмудов, ташкентски ковач, осиновява 12 деца от Украйна и Беларус. 50-годишната Бахрихон Аширходжаев взема в дома ди за възпитание 8 деца от различни националности. Когато четеш историята на онова време, се поразяваш, не толкова от порива на хората да помогнат на другите, попаднали в беда, колкото от желанието
да "заразят" с благотворителност другите
Виждал съм тези деца от многонационални семейства, които говорят на узбекски или таджикски не по-лошо от техните връстници-"кореняци".
Може би сега ще се намерят защитници на "руския свят", които ще се възмутят от загубата на изконните корени и духовните опори, но точно както бившия военнопленник руснак, когото срещнах в Афганистан, приютен от таджики край Кабул, евакуираните няма да забравят, кой ги е отгледал и им е помогнал.
Аз не мога да разбера руснаците, които злорадстват над сирийците и европейците. Руснаците не искат и да знаят за тези милиони руснаци, които са бягали от болшевиките, не искат да си спомнят за тези 25 милиона евакуирани, които получават от узбеките, казахите и таджиките покрив и къшей хляб, често откъснат от родното им дете.
Някакво странно озверяване
пълзи по цялата огромна страна, и пълни главите на хората с ненавист. Аргументите за тази ненавист са един от друг по-чудовищни: сред бежанците има много мъже - нека да се бият, Европа е заплашена от ислямизация. Това пишат диванните герои, които ги е домързяло да погледнат в справочниците и да разберат, че в Сирия 14% от населението не е мюсюлманско. С тях какво да правим
Готов съм да повярвам на руснака, че Европа е заплашена от ислямизация, ако руснаците наизуст ми кажат 10-те божи заповеди или "Отче наш".
Със сирийците и европейците всичко ще е наред. В Швеция, Германия и Франция се проведоха масови митинги в подкрепа на бежанците. Руснаците традиционно мълчат или пък се зъбят: те мълчаха, когато убиваха децата в Беслан, мълчаха и по времето на "Норд Ост", на тях не им пука за собствените им деца, които ще отгледат в същата ненавист към целия свят.