На власт ще дойдат също такива мерзавци
Андрей Пионтковски, "Апостроф"
Интересите на Путин и неговото най-близко обкръжение вече започват сериозно да се разминават. Всички планове на Кремъл в Украйна се провалиха. Ако преди година се правеха планове за „руски свят”, „Новорусия”, анексиране на 12 области и дори на Приднестровието, то днес руската пропаганда дори не споменава за това.
Следващият план на Путин е "План Б", в който Русия, позовавайки се на своята интерпретация на Минските споразумения, отчаяно се опитва да натика окупираната от нея Лугандония (превзетите от сепаратистите и руските войски Луганска и Донецка) като раков тумор в тялото на Украйна, съблазнявайки няколко месеца украинците с илюзията за териториална цялост. Тоест, това си е ваша територия, решавайте въпросите на местната политика… Но и този план се провали с гръм и трясък.
Съществуваше голямата надежда, че западът ще подтиква Киев в тази посока. Помощник държавният секретар Виктория Нюланд действително беше в Радата, след което Порошенко направи някои промени в Конституцията, но по същество той не отстъпи и на йота от украинската позиция, която е, че тези територии са временно окупирани от агресор, който носи цялата отговорност за всичко, което се случва там.
Така че и този план да бъде задушена украинската революция се провали.
Остават само отчаяни замисли за военна ескалация-например да бъде превзет Мариупол или да бъде „пробит” коридор по суша към Крим.
Но Западът много ясно даде да се разбере до какво биха довели такива действия на Москва.
Но ако се откаже от плановете за военна ескалация Путин ще изглежда като човекът, който е виновен за сериозно външно-политическо поражение. Така че и двата варианта са лоши за Кремъл. Военната ескалация е абсолютно неприемлива за обкръжението на Путин и за мнозинството от руския политически елит. Те
прекрасно разбират, че това ще им струва
загубата на милиарди долари и бързо сваляне на режима
А сценарият с отстъплението и „предаването” на Лугандония е особено опасен лично за Путин.
В очите на обкръжението си именно той ще бъде виновен за това поражение. В авторитарните режими, както е известно, това бързо довежда до отказ от лидера.
Помните ли, когато Хрущов претърпя поражение в Кубинската криза? Той беше принуден да отстъпи, след което дните му във властта бяха преброени.
За елита най-малкото зло е да отстъпят, да се разделят с Путин и да изградят някакви отношения на мирно съществуване със Запада.
Сигнали в тази посока се дават отдавна, това стана ясно и от статията на Владимир Лукянов (близък до Кремъл политолог) още през април миналата година и т.н.
Аз мисля, че всичко ще се реши в близките седмици.
От чисто оперативно-тактическа гледна точка, ако военната ескалация от страна на Москва не се случи през август или септември, то тя няма да се случи изобщо.
Октомври не е месец за военно настъпление. Но ние виждаме и сигнали за сплашване, като например безумната статия на Наришкин (председател на Държавната дума на РФ), в която той предупреждава за уж готвена провокация от страна на Запада.
Възможно е, Москва да опита да устрои огромна провокация, след която украинската страна ще започне настъпление или да отговори по-рязко, за да може пред общественото мнение вината за ескалацията да се хвърли върху Киев.
В случай, че Киев бъде възприеман като виновник, западът няма да приложи остри икономически или дипломатически мерки спрямо Москва. Или поне, на това ще разчитат в Кремъл.
На мен ми се струва, че сега на Киев му трябва крайна издръжливост и внимание, а от друга страна - агресивно дипломатическо настъпление.
Да заяви, преди всичко в Съвета за сигурност на ООН, за явната ескалация на военните приготовления от страна на Москва, които се изразяват в концентрация на войски,
въоръжения и засилващи се провокации
Но да се предскаже точно поведението на Москва сега е трудно, защото кремълската "върхушка" е в паника. За това свидетелства статията на Наришкин,изгарянето на храна, последният гаф на външния министър лавров, който на пресконференция напсува министъра на Саудитска Арабия.
Москва разбира безизходицата, в която се намира: и военната ескалация, и отстъплението са политически губещи сценарии, но някой от тях трябва да бъде избран.
В случай, че Путин си тръгне, вероятната фигура за нов лидер е Сергей Иванов. Формално той заема неполитическа длъжност-ръководител е на Администрацията на президента.
Въпреки това, той непрекъснато дава интервюта за чуждестранни медии, при това в по-скоро помирителен дух, намекващ за това, че той би могъл да бъде конструктивен партньор за Запада.
Например, неговата прочута фраза пред Financial Times: "Защо толкова се вълнувате от слуховете за военна ескалация, та ние сме като малък мопс пред натовския слон”. От този тип са всички сигнали, които той постоянно праща към Запада.
Ще промени ли оттеглянето на Путин политиката на Москва?
Безусловно, макар че на власт ще дойдат също такива мерзавци. Когато беше отстранен Сталин, неговото обкръжение съществено промени външната политика на СССР. Така ще бъде и в този случай.
Ще се проведе 20 конгрес на партията „Единна Русия”, на който ще осъдят сериозните грешки на другаря Путин по украинския въпрос.
Превод: Faktor.bg