Пьотър Померанцев*, Politico
Стивън Евънс от отдела за анализи на BBC Monitoring е провел проучване на руските медии и е открил, че за тях са в реда на нещата заплахи за убийство на опозиционни политици, антисемитски оскърбления на опонентите, вопли за опасността от „хомосексуално-содомитско цунами”, а също така предложения да се изгарят сърцата на хомосексуалистите.
При това се прилагат техники за „психологическа обработка с цел да бъдат предизвикани у зрителите чувства на крайна ненавист и агресия”.
Руската телевизия направи така, че „халюцинацията за войната в Украйна да се превърне в реалност, според израза на списание The Economist. Тя разпространява фалшификати за руски деца, разпънати на кръст от украински бойци, за „фашистката хунта” превзела властта в Киев, и американските планове да устроят етнически чистки в Донбас. В хода са и клеветнически атаки срещу западни учени в Русия, който са представяни като
„пета колона”
Списъкът може да бъда продължен още, но мисля, че вече сте разбрали за какво става дума.
Жана Немцова, дъщерята на убития политик Борис Немцов обвинява за смъртта му кремълските телевизии:
„Руската пропаганда убива, тя убива разума и здравия смисъл, о убива и хора”, пише Немцова.
Но вижте каква странна шега се получава. В почивките между бурните тиради за злонамерения Запад кремълските телевизии въртят реклами на IKEA, Procter and Gamble и Mercedes, а останалата част от програмата е запълнена с рускоезични версии на западни реалити-шоу, купени от британски и американски продуцентски компании.
Риториката на антизападна ненавист, която „Излъчва” Кремъл чрез телевизията, е зависима от западните рекламни бюджети и успеха на телевизионни формати, купени пак от западни продуценти.
„Ако искате да нанесете реална щета на руските пропагандисти, то трябва да се
замислите как да окажете натиск върху западните рекламодатели и продуценти: те
трябва да разберат, че сътрудничеството им с прокремълските канали на омразата
е аморално и трябва да бъде прекратено”, коментира анализаторът от Университета
на Южна Калифорния Василий Гатов.
Някога Гатов е ръководил отдела за развитие в агенцията РИА Новости, и добре е запознат
със слабостите и манталитета на хората, които я управляват сега.
ЕС реши да хвърли всички сили в борба с дезинформацията, която разпространяват
митотворците от Кремъл
Това означава, че ти винаги играеш по правилата установени от Кремъл, и именно в тази игра, която той иска да спечели. А това, което действително безпокои кремълските пропагандисти е техният финансов модел, а не глупавите, малки пиар-войни. В края на краищата, Западът не може отначало да заяви, че руската пропаганда е заплаха за неговата сигурност, а след това мило да да се ръкува с ръководителите на руските телевизии, когато пристигнат като почетни гости на фестивала в Кан”, смята той.
Тази Русия не е барикадирана зад Берлинската стена в някаква паралелна социално-икономическа система, напротив, тя е дълбоко вградена в световната финансова система. Руският елит превежда парите си по легални, но често и нелегални пътища чрез офшорки на
Британските Виржински острови и Джърси, в
Лондон и Женева.
Владимир Путин обича да се хвали, че скоро Русия ще се избави от финансовата
зависимост от Запада, но всъщност, количеството пари, идващи от Русия постоянно
се увеличава. Кремъл полага маса усилия, за да бъдат отменени финансовите
санкции, които отрязаха Русия от световните пазари.
Появи се цяла субкултура от западни
адвокати, помагащи на попадналите под санкциите руски „патриоти” от
обкръжението на Путин да превеждат средства от матушка-Русия в Люксембург или Лондон.
„Ако искате за промените ситуацията, тогава приложете собствените си закони
против пране на пари. Разширете санкционния списък с путиновите съучастници и,
едновременно с това, облекчете визовия режим, предложете работа и образование
на Запад на тези руснаци, които нямат нищо общо със създаването на
клептокрацията, но искат да бъдат част от големия свят”, казва Гатов.
Аргументите му, показват колко съвременни въпроси поставя пред света режимът на Путин. Съвременната ситуация често се описва с термина „студена война”, която се нуждае от „намаляване на напрежението”, „финландизация” или с още някакви думички от времето на противопоставянето на супердържавите от 20 век.
Някои от тези термини може би са точни сами по себе си, но взети заедно, те могат да създадат наратив, който само замъглява реалните проблеми и е в полза на Путин.
Кремъл не строи някакъв уникален месиански модел. Това е един твърде злобен режим, роден от 21 век1, успешно експлоатиращ най-порочните западни изобретения: манипулирането на медиите и пазарите.
Но това не означава, че опасността от него е по-малко сериозна-напротив, това само го прави още по-коварен противник.
Ако Кремъл беше единственият играч на терена,
и в чиито ръце журналистиката мутира в оръжие, а световната финансова система се превръща в огромна перална машина за пари, то би било много лесно да се даде отпор.
Медиите и пазарите щяха да бъдат достатъчно морално устойчиви, за да се справят с един нечестен играч. За съжаление, това не е нашият случай. Именно защото Кремъл успешно експлоатира всички пороци на системата, трябва да бъдем нащрек.
Това не означава, че проблемът на Путин ще изчезне след няколко съдебни процеса и няколко рунда етични санкции. В Украйна на бойното поле вече загинаха хиляди хора. Съществуват реални заплахи за сигурността, както „меки”, така и доста категорични, с които се налага да се соъбразяват от така наречената „близка” и далечна чужбина на Русия (границите на „привилегированите интереси на Кремъл се сменят непрекъснато), и тук ще са необходими единство и дипломатическа хитрост.
Но дори войната, която води Кремъл, носи
отчетливо белезите на 21 век.
Сместа от секретни операции, потоци дезинформация и обструкционистка
дипломация, която използва Кремъл, беше наречена „хибридна война”, „конфликт от
целия спектър”.
Всъщност тук няма нищо ново. Ако си прочетете книгата „Желязната завеса”, на Ан Епълбаум, ще видите, че съдбата на източноевропейските държави след Втората световна война в голяма степен прилича на съдбата на анексирания от Путин Крим.
Някакви тайни сили завземат административните сгради под предлог, че защитават населението от измислена „фашистка заплаха”. Веднага се провежда референдум, с предварително известни резултати, по сценарии написан в Москва, и скоро след това юздите на управлението изцяло преминават в Кремъл.
Това, което се е променило, обаче, според определението на специалиста по световна политика, професорът от университета в Ню Йорк Марк Галеоти, е „светът, в който се води хибридната война”.
През 21 век Кремъл може да натиска лостовете на световната икономика: Войниците в тази война са шпиони и криминални типове, цинични лобисти и доверчиви коментатори, бизнесмени, жадуващи да спечелят пари от Русия, казва Галеоти.
От тази гледна точка, много от това, което наричат хибридна война, може да бъде разглеждано като „тъмната страна на глобализацията”: взаимосвързаността не води задължително до свят на хармония, но означава, че ние можем да заговорничим един срещу друг на ново, безпрецедентно ниво на коварството.
Какъвто и да е този конфликт,
това не е студена война
Описвайки ситуацията със старите термини, ние неизбежно играем в полза на Кремъл. Целта на Путин е да представи Русия като равноценен на другите по отношение на Запада, какъвто комунизмът беше спрямо демокрацията, поддържайки по този начин илюзията за собствена важност и по този начин режимът му да изглежда по-значителен, отколкото е всъщност.
На „вътрешния пазар” властта на Путин зависи основно от това, доколко успешно убеждава руснаците в това, че той е главният играч, и колкото по-важен изглежда, толкова по-дълго ще успява да избягва въпросите за социалната и икономическа ситуация вътре в страната. Неговата важна външнополитическа цел е да представя Русия като огромна свръхдържава, пред която всички трябва да се кланят. Оттук идва и неговата потребност от постоянни плакатни пози, където той се намира в центъра на някакво глобално противопоставяне и
да заплашва с нова Ялта, Рейкявик или, пази Боже,
Кубинска криза. Когато високопоставените американски генерали заявяват, че смятат Русия за най-голямата екзистенциална заплаха за САЩ, те всъщност вършат цялата пропагандистка работа вместо Путин.
*Пьотър Померанцев е старши научен сътрудник в Института Legatum Institute и автор на книгата „Нищо не е истина и всичко е възможно: фантастичното сърце на нова Русия”.
We’re all Putin’s ‘useful idiots’