Сюзън Ричардс
Пътувам из Русия от 30 години и съм ставала свидетел на всякакви неща - от еуфорията при падането на комунизма до благоденствието, а в по-ново време - и на политическото отчаяние. Но когато отидох там за пръв път след анексирането на Крим, бях шокирана от видяното.
Сблъсках се със страна, готова не за някакъв замразен конфликт, не за война чрез марионетки, а за пълномащабна война срещу Запада. Вярно е, че това душевно състояние се настани в резултат на непрекъснатата медийна кампания на Кремъл през последната година. Но бързо разбрах, че повечето от тях споделят мрачното виждане на правителството им за Запада, с неговите "кухи представи" за демокрация и свобода.
Понеже режимът се е фиксирал в идеята да си върне обратно империята, избухването на голям конфликт наистина изглежда възможно. Руски самолети и подводници провеждат военни маневри край бреговете на Европа. Но някой навлязъл в балтийското въздушно пространство самолет може да предизвика ответна реакция на НАТО с конвенционални оръжия, а това от своя страна може да доведе до изпреварващ ядрен удар от Русия - стратегически отговор, породен от опасението за слабост пред лицето на превъзхождащата американска военна мощ.
Докато НАТО се опитва да убеди членовете си да отделят по 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, тази година Русия увеличи повече от два пъти -4,2 процента от БВП и в същото време орязва други бюджети, включително за здравни и социални услуги. Парадът за Девети май в Москва беше нещо повече от честване на победа - беше демонстрация на военна мощ.
Междувременно икономическата криза в Русия ще се задълбочи през тази година. Заплатите на държавните служители бяха замразени. Възнагражденията в частния сектор намаляха с 10%, а прогнозите са за масови съкращения на работни места.
Путин обяви, че тази година ще получава с 10% по-малка заплата, но тъй като оценките за неговото истинско богатство варират между 70 и 200 милиарда долара, е малко вероятно той да усети някакви затруднения. Въпреки кризата подкрепата за него се превърна в нещо близко до идолопоклонство.
Как се озовахме в тази опасна ситуация? В края на Студената война руснаците си представяха, че ще станат част от една по-голяма Европа. Вместо това съчетанието от триумфализъм и незнание засилихме старите страхове на Русия, че ще бъде изключена и ще бъде пожертвана.
Традиционното схващане на запад е, че вината е у Путин и неговия клептократичен режим.
Тази версия, макар да не е невярна, освобождава Запада от отговорност прекалено лесно. Хората на властови позиции наистина прегърнаха идеята, че преживяваме "края на историята" - че в еднополюсния свят външната политика ще бъде преди всичко битка за пазари.
В Америка и Великобритания правителствената подкрепа за изследванията на страните от бившия съветски блок бяха орязани. Държавният департамент на САЩ и британското министерство на външните работи разпуснаха изследователските центрове, които държаха политиците информирани. Посолствата се съсредоточиха върху създаването на възможности за търговия.
Същевременно медиите, изправени пред икономическа криза, също съкратиха чуждестранните си кореспонденти. Западът просто спря да мисли сериозно и задълбочено за Русия и съседите й.
Но когато нещата опряха до отбраната, не се държахме, все едно сме пред края на историята. Вместо да сложим край на нашето отбранително споразумение от Студената войн, ние го преоткрихме НАТО като алианс, който осмисля съществуването си само срещу Русия.
Не спряхме да се разширяваме на Изток, все по-близо до границите й. В отговор на това, Русия стана агресивна - първо в Грузия, после в Крим и Украйна.
Според Запада, че концепцията за сферите на влияние принадлежи на отминала епоха. Но географията не се променя, както и чувствителните точки, които са я оформили.
Краят на Студената война не промени и историята. Тя продължава да вдъхва идентичност, както е било винаги.
Усещането на Русия за идентичност, закрепена в периферията на Европа върху безкрайна земя, винаги се е характеризирало с патологична несигурност.
Идентичностите се събират в сложна плетеница, но лоялностите се разпадат.
Например Донбас, който е в сърцето на зоната на конфликта. Там е родината на донските казаци, чиито конни полкове са известни с това, че са служили на руските царе поколения наред. През съветския период казаците са жестоко преследвани заради верността им към царя.
Но този регион е и родното място на иконата на съветския труд, Алексей Стаханов, лицето на героично поколение съветски трудещи се, всички живели в Донбас. Едва ли е изненадващо, че тъкмо в този регион на конфликтни обвързаности Кремъл води особено интензивно своята пропагандна война.
Решението на западните лидери да бойкотират парада в Москва по случай 70-годишнината от победата над нацистка Германия изглеждало като нещо, продиктувано от здравия разум в светлината на събитията по границата с Украйна.
Но то не отчете какви емоции все още предизвиква у руснаците мисълта за фашизма. Хората на запад от години се смеят на "Ало, ало", но фашизмът изобщо не предизвиква смях в тази страна.
Според центъра "Левада" подкрепата от 62 процента, която Владимир Путин има, отразява не само това отколешно географско усещане за несигурност у руснаците, не само непоклатимата им любов към тяхната страна. Тя представлява наранената гордост от очевидната решимост на Запада да третира Русия като враг.
Продължаващите западни санкции само ще засилят популярността му. Защото Путин е само симптом на сегашната криза. От гледна точка на Русия тук става дума за много повече от Путин.
На съботния парад в Москва министърът на отбраната Сергей Шойгу се прекръсти, докато преминаваше под Спаските врати на Спаската кула в Кремъл. Този неочакван жест взриви руската блогосфера. Фактът, че Шойгу е будист, е друга тема. Изправен пред своите военнослужещи, министърът на войната възраждаше стара традиция, правейки това, което руските генерали винаги са правели, преди да влязат в битка.
Както коментираха руски блогъри, Шойгу също така е направил жест, прокарвайки ясна разделителна линия между тяхната култура и Запада, който "не допуска Бог в публичната сфера".
В сегашната опасна ситуация няма нищо смешно. Трябва да си припомним поуките от световната война и да внимаваме, преди да е станало твърде късно.
Превод Faktor.bg