Здравейте, мили мои български приятели!
Аз съм Оля, родена в Болград, но и майка ми, и баща ми са българи. Завърших Болградската гимназия, но вече повече от 10 години живея в България. Искам да споделя нещо важно с вас - нещо, което идва от сърцето.
В неделя, 17 май, ми писа един познат, че около посолството на Украйна в „Овча купел“ в София от 15 часа щяло да има митинг в подкрепа на бесарабските българи. Предположих веднага, че това няма как да е нещо истинско, защото нито един мой познат от Украйна досега не ми е казвал за подготвянето на подобна акция. Събрахме се само трима бесарабски българи и решихме да отидем на място и да видим, кои са тези, да се опитаме да им обясним, че няма от какво да ни защитават, нашите права като българи в Украйна не са засегнати по никакъв начин. Напротив – благодарение на Украйна ние ги получихме. Но опитът ни за обяснения и разговори се оказа съвсем неподходящ - пред посолството се викаше и се скандираше срещу Украйна.
Отидохме при протестиращите, за да ги питаме има ли между тях истински бесарабски българи. Оказа се, че няма нито един, просто една измамна акция. Тогава се опитвахме да говорим с отделни лица, искахме да ни чуят – нали уж за нас става въпрос, за нашите права са дошли да се „борят“. Но отговорът им бе агресивен, започнаха да ни гонят, да ни обвиняват,
че сме платени от Америка и не сме никакви българи
Една жена през цялото време се опитваше да обясни, че няма как да сме бесарабски българи, защото ако сме такива, трябва да имаме съответен документ. Не знам какво е имала предвид, засега само Агенцията за българите в чужбина издава такъв документ. Нима трябваше да извадим такова удостоверение преди да дойдем в България? Опитахме се да им обясним, че знаем руски, български и украински, но и това се оказа безсмислено.
Но най-обидно се почувствахме, когато тези хора започнаха да обвиняват нас, трима бесарабски българи и трима български приятели, че сме фашисти. Нямам обяснение - защо те ни смятат за фашисти? С какво сме заслужили такова отношение и обиди?
Може би, защото защитаваме Украйна, нейния суверенитет и уважаваме националното й знаме, и сме против агресора? Но какво лошо има в това? А те защо толкова мразят украинското знаме, знаме на суверенна държава, близка по дух, традиции и култура до България. Знаят ли колко общо имат българският и украинският народ, колко си приличат нашите традиции, песни, чували ли са за Тарас Шевченко, за неговия Кобзар? Знаят ли, че той е бил вдъхновител на Ботев, Вазов, Славейков, Каравелов и други велики българи?
Ако не са знаели, сега го научават. Ако са знаели, тогава защо твърдят, че Украйна е измислена и несъществуваща държава? Как може да наричат народ, борещ се за своята свобода, фашистки народ?
Украйна не е посягала на територията на нито една държава, нейни войски на чужда територия не са влизали, не са убивали хора на чужда земя. Напротив – Украйна стана жертва на чужда агресия, чиито защитници явно бяха
фалшивите, протестиращи пред посолството
Украйна винаги е било в много добри отношения с България. Освен това, не трябва да се забравя, че много украинци са загинали в Руско-турската война, много украинци са загинали и във Втората световна война, освобождавайки Европа от фашизма?
А те сега, някакви провокатори, ни наричат фашисти, казват, че няма украинска нация и украинска държава…
След тази провокация, на която лично станах свидетел, Първият канал на Русия – ОРТ направи репортаж и обяви, че 1000 (забележете, дори не 100) души са излязли на протест в защита на бесарабските българи в София. А реално имаше 30 човека провокатори. Но руските медии манипулират и внушават, че са били 1000.
По-страшното е, че много хора са изгледали този манипулативен и пропаганден репортаж. Вероятно те са десетки милиони. Но ние станахме свидетел на това, как излъгаха милиони хора.
Всеки ден по този начин се създават различни сюжети за „киевската хунта“, за „фашистите-украинци“, избиващи собствения си народ, всеки ден така се лъже. Но замислете се? Възможно ли е това? Нямате ли поне зрънце съмнение? Дано сега съм го посяла във вас с думите си – те са истински.
Най-много ме боли от това, че ако пламне и нашият тих и мирен бесарабски край, вина за това ще имат и онези българи, наричащи себе си „патриоти“ и „защитници“ на българите в Украйна. Те твърдят, че обичат България и бесарабските българи, но каква е тази тяхна странна, грозна и лицемерна любов?
Все пак, смятам, че никога не е късно човек да разбере истината и промени нещо в себе си.
Приятели от България, моля ви, оставете българите в Украйна на мира,
помогнете на Украйна да стане независима и европейска държава
Нямаме нужда от никакви автономии, за които се лъже по руските репортажи. Ако някой има нужда от истинска помощ, то това са българите в окупираните територии на Донбас. Но и ние, и те със сигурност нямаме нужда от тези измислени митинги, зад които прозират други цели.
Нека се научим да сме честни, защото истината няма националност, партия и цвят. И нека се уважаваме взаимно!
Много се надявам, че ще бъда чута – писах искрено и от сърце.
С огромно обич към България и силна болка за Украйна,
една бесарабска българка.
На снимката: Оля със съпруга и дъщеричката си на контрапротест срещу провокаторите